Адвокатурата обсъжда намаляване на хонорарите си

В последните дни, в адвокатските среди тече ожесточена дискусия по повод една на пръв поглед невероятна тема: дали адвокатските хонорари да бъдат намалени.

Адвокатските кантори на адв. Харизанов и адв. Фотева, Танев и Минчев са подготивили предложения до Висшия адвокатски съвет в този смисъл, а становищата им намират подкрепа у множество техни колеги. Става въпрос за услугите, свързани с регистрация на търговски дружества в Агенция по вписвания.

В спора са формирани 3 основни фронта: част от адвокатите желаят да се запази настоящата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималният хонорар за регистрация на обикновено дружество с ограничена отговорност е 300 лв. Други адвокати застъпват становището, че сумата е твърде голяма и трябва да бъде намалена, а немалко смятат че минимумът трябва напълно да отпадне и цените да бъдат регулирани от пазарните закони.

Прочетете още: Адвокатурата обсъжда намаляване на хонорарите си

0 коментара

Отпускане на еднократна социална помощ



Правно основание

Закон за социално подпомагане (ЗСП)
Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП)


Характеристика

Целта на настоящото описание е да укаже реда и условията, при които лицата и семействата, имащи право на еднократна социална помощ, могат да кандидатстват за такава и да я получават. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане еднократна социална помощ може да се отпуска веднъж в годината за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата.

Прочетете още: Отпускане на еднократна социална помощ

4 коментара

Отпускане на еднократна помощ при раждане на дете



Правно основание

Кодекс за социално осигуряване (КСО)
Закон за семейни помощи за деца (ЗСПД)
Правилник за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД)


Характеристика

Съгласно действащото българско законодателство събитията бременност и раждане спадат към категорията на осигурените социални рискове. По тази причина осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение за бременност и раждане за срок от 315 календарни дни, от които 45 дни преди предполагаемата дата на раждане.

Независимо от наличието или липсата на очертаните в КСО предпоставки, всяка жена - майка придобива субективното право да получи еднократна помощ при раждане на дете. Материята, свързана с изискванията и условията, при които се предоставя тази помощ, е уредена в Закона за семейни помощи за деца и Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца.


Процедура:
  
1. Компетентен орган

Компетентният орган по извършване на административната услуга е Агенцията за социално подпомагане.

2. Заявител

Право да получат семейни помощи за деца имат следните лица:

- бременните жени - български граждани;
- семействата на български граждани - за деца, които отглеждат в страната;
- семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната;
- семействата на роднини, близки или приемни семейства - за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
- бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

3. Нормативноустановени изисквания

Майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от дохода на нейното семейство, при условие че детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца.

4. Необходими документи

Еднократната помощ при раждане на дете се отпуска въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес.

Към молба-декларацията се прилагат следните документи:

- оригинално удостоверение за раждане на детето, за което се иска помощта;
- копия от удостоверенията за раждане на всички деца, родени от майката;
- удостоверение от служба ГРАО за родените от майката деца;
- лична карта (за справка).

5. Вътрешен ход на административната услуга

Правото да бъде получена еднократна помощ възниква от датата на раждане на детето, освен ако то е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца към датата на подаването на декларацията. Тази помощ може да бъде поискана в 3-годишен срок, който тече от края на месеца, през който е родено детето.

Заявените семейни помощи се отпускат от дирекция "Социално подпомагане", която предприема необходимите правни действия в тази насока въз основа на заповед, издадена от нейния директор. Заповедта се довежда до знанието на правоимащите лица със съобщение, облечено в писмена форма, в 7-дневен срок от нейното постановяване.

Изплащането на семейната помощ може да бъде извършено по касов или по безкасов път. При изразена от правоимащото лице воля и съгласие, отразено в молба-декларацията, помощите могат да се превеждат и по банков път.

Длъжностното лице, осъществило изплащането, отразява на гърба на удостоверението за раждане следните данни: основанието за извършеното плащане, размера на еднократната помощ, поредността на детето, за което тя се предоставя и датата на изплащане. Верността на отразените данни се удостоверява с подписа на съответното длъжностно лице и с печат.

49 коментара

Изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС)


Характеристика

Целта на настоящата административна процедура е оценяване на знанията, уменията и поведението на изпитваните да управляват МПС безопасно за себе си и околните, да не причиняват имуществени вреди и да опазват околната среда.

Прочетете още: Изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС)

1 коментара

Издаване на сертификат за съответствие с изискванията за пожарна безопасност


Правно основание

Закон за Министерството на вътрешните работи
Наредба № IЗ-489 от 28 март 2007 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол
Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси

Характеристика

Настоящото описание цели да укаже реда и условията за издаване на сертификати за съответствие на обекти с изискванията за пожарна безопасност.

Прочетете още: Издаване на сертификат за съответствие с изискванията за пожарна безопасност

5 коментара

Декларация-образец от подпис на управител на ООД

 

ОБРАЗЕЦ

от подпис

на ..............................................................., ЕГН: ................................, притежаващ л.к. No. ………………………., изд. на .......................... от ........................

управител на

…………………………………….. ООД

Долуподписаният ................................................................., ЕГН ................................, лична карта номер .................. издадена от МВР гр. ................. на ...................... г., живущ в гр. ......................................., ул. .............................................................................................................

ДЕКЛАРИРАМ:

1. Съгласен съм да изпълнявам функциите управител на гореспоменатото дружество при спазване на закона и дружествения договор;

2. Като управител на “.........................................................”ООД ще се подписвам по следния начин:


_______________________

Подпис: ..............................

/..................................../

2 коментара

Регистрация на ООД

Целта на процедурата по регистрацията е вписването на бъдещото дружество в търговския регистър. Търговският регистър е публичен.


Важно: Благодарим за многобройните позитивни коментари, относно статията! Описаната процедура може да е претърпяла промени от създаването й. По търговския закон често се променят бланки и се добавят нови нужни декларации. Препоръчваме за изпълнението на процедурата да се обърнете към адвокат. Адвокатите и адвокатските дружества ползват отстъпки от таксите на Агенция по вписвания поради това, че ползват електронни подписи. Много от тях могат да предложат напълно приемлива цена: регистрация на ЕООД и ООД (189 лв. крайна цена с всички такси и разноски), близка с тази, която бихте заплатили ако извършите регистрацията сами.

Последващите промени на обстоятелствата, отнасящи се до търговското дружество също подлежат на вписване. Тези вписвания оповестяват заявените факти и обстоятелства пред обществеността, но също така имат и конститутивно действие.


Търговското дружество е обединение на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Отделните търговски дружества имат и различни особености. При ООД за задълженията на дружеството отговаря самото дружество до размера на неговото имущество. Имуществото на дружеството е отделено от това на съдружниците.


Регистрацията на търговското дружество се извършва в териториалните звена на Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието, а не в Окръжните съдилища, както бе доскоро. Води се електронен регистър, а справки за различните фирми могат да бъдат правени по Интернет, откъдето всеки има достъп до учредителните актове, заявленията за вписване и всички други документи, свързани с дружествата. Освен това, вече отпадна регистрацията по БУЛСТАТ за дружествата /вкл. за ООД/, които сега имат. т. нар. ЕИК /единен идентификационен код/. За фирмите, на които все още предстои пререгистрация, техният БУЛСТАТ номер ще бъде въведен в базите данни на Търговския регистър като ЕИК, т.е. за тези фирми разликата ще е само в наименованието. Отпадна също така задължението за обнародване на актове, свързани с търговската регистрация, в Държавен вестник /вкл. за ООД/. Всяка фирма следва да има уникално наименование в национален мащаб.

Самата регистрация вече е възможна и изцяло по интернет /вкл. за ООД/, в случай че заявителят притежава електронен подпис. Вписванията, заличаванията и обявяванията се извършват въз основа на заявление по образец, който при всички случаи бива сканиран и качен в Интернет. За извършването на справки, издаването на удостоверения, както и за вписванията и обявяванията се заплаща държавна такса, а самите удостоверенията се издават веднага след заплащане на таксата във всяко териториално звено на агенцията.

Процедурата започва със запазване името на фирмата.

 

Запазване на фирма

  • Фирмата се изписва задължително на български език. Образците на заявленията позволяват да се заяви и транслитерация на фирмата по желание на търговеца. Примерно  “ЛоусБГ”  ООД би могло да се превърне в “LawsBgLtd или да бъде записано по какъвто и да е друг начин, отговарящ на звученето на наименованието. Наименованието се определя свободно от търговеца, като не трябва да въвежда в заблуждение и да накърнява обществения морал.

  • Абсолютно всеки може да запази име на фирма преди подаване на заявление за вписване.

  • Заявлението за запазване се отразява в търговския регистър по реда на постъпването. По всяко заявление се извършва проверка дали друго лице няма права върху фирмата и дали е платена дължимата държавна такса. Преди попълване на заявлението Д1 е добре да бъде проверено съответното наименование не е вече  заето. Това може да бъде направено на страниците на сайта на търговския регистър,

  • Запазването има действие два месеца от датата на подаване на заявлението.  През този период липсва възможността друг търговец да се впише в търговския регистър под същото наименование.

  • Запазената фирма е неотчуждима и непрехвърлима. Запазването има действие върху територията на цялата страна. Таксата за запазването на фирма възлиза на 50 лв.

Следва провеждането на учредителното събрание и подписване на учредителния акт /дружествен договор/.

 

Учредително събрание

  • Учредителното събрание се свиква от някой от учредителите на дружеството. ООД може да бъде учредено от две или повече физически или юридически лица. Определя се съответният дял от капитала на дружеството за всеки един от учредителите. Обикновено този дял зависи от размера на вноската на съответния учредител в капитала на дружеството. Учредителите могат да бъдат представлявани на учредителното събрание с пълномощно с нотариална заверка на подписа. В случай, че ООД следва да стане учредител на друго ООД, то бъде представлявано от управителя си или от упълномощено друго лице.

  • Дружествен договор. Процедурата по учредяване включва първоначално подписването на дружествен договор, респ. учредителен акт /при ЕООД/. Възможно е да се проведе учредително събрание, но не е задължително. За дружественият договор е необходима обикновена писмена форма, с изключение на случаите, когато някой от съдружниците внася недвижим имот в имуществото на дружеството под формата на апортна вноска.

-  фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;
-  предмета на дейност и срока на договора;
-  името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците;
-  размерът на капитала. Капиталът не е нужно да бъде внесен веднага;
-  размера на дяловете, с които съдружникът участвува в капитала;
-  управлението и начина на представителство – определя се управител или управители;
-  предимствата на съдружниците, ако са уговорени;
-  други права и задължения на съдружниците.

  • Протокол от учредителното събрание. За действията, извършени на учредителното събрание се съставя протокол, в който е записан дневния ред на събранието и са описани взетите решения.

 

Други необходими действия

  • Едно от изискванията на закона е нововъзникващото юридическо лице да има управителен и представителен орган. Необходимо е да бъде сключен договор за възлагане на управлението с бъдещия управител на ООД.  От страна на дружеството договорът се подписва от едноличния собственик на капитала /при ЕООД/ или от упълномощен от учредителното/общото събрание на съдружниците съдружник. В писмена форма следва да бъде съставен и протокол от съответното общо събрание.

  • Капитал. Минималният капитал на ООД засега е 5 000 лв. Дяловете на съдружниците не могат да бъдат по-малки от 10 лв. Капиталът се внася в специално открита набирателна сметка. В банката следва да бъде представен и  учредителния дружествен договор. При учредяването трябва да са внесени поне 70% от капитала, като всеки съдружник трябва да е внесъл поне 1/3 от дела си, но не по-малко от 10 лв.

  • Възможно е, вместо пари, някои от учредителите да внесат под формата на апортна вноска в капитала на дружеството вещи /машини, оборудване, недвижими имоти и др./ или вземания. За да се избегнат спекулациите, законът предвижда тези вещи да бъдат оценени от три независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Когато се внася недвижимо имущество, след възникване на дружеството, управляващият/те го лица, взимат мерки за вписване на съответната промяна по партидата на имота в имотния регистър към Агенцията по вписвания, където се представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор.

Следва процедура по заявяване и вписване на нововъзникналото дружество в Търговския регистър към Агенцията по вписвания.

 

Необходимите документи за първоначална регистрация и вписване обстоятелства относно ООД се посочват в заявление по образец, съгласно приложение № А4 към Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

Процедурата по пререгистрацията започва с подаване на заявления А4 и Г1 в съответното териториално поделение на Агенцията по вписвания. Когато регистрацията е първоначална се подава само а4. Заявленията съдържат ред данни за заявителя, фирмата, съдружниците, капитала и пр. Със заявление Г1 принципно се обявява акт /в случая с пререгистрацията - учредителния акт, дружествен договор/.

  • Приложения към заявленията:

- дружественият договор /учредителният акт за ЕООД/
- документът, установяващ учредяването на юридическо лице - съдружник, и компетентността на съответния орган на това лице да вземе решение за участие в дружеството с ограничена отговорност (само за юридическо лице - съдружник, което не е учредено по българското право, или юридическо лице - съдружник, което не е вписано в търговския регистър);
- решението на съответния орган на юридическо лице - съдружник, за участие в дружеството с ограничена отговорност;
- решението на общото събрание, съответно на едноличния собственик на капитала, за назначаване на управител или управители;
- договорът за възлагане на управлението
- нотариално завереното съгласие и образецът от саморъчния подпис на управителя/управителите;
- съответният лиценз или разрешение, когато за извършването на определени дейности закон предвижда изискване за разрешение на държавен орган;
- другите документи, предвидени със специален закон;
- при парична вноска - представя се документът за внесен капитал;
- при непарична вноска - заключението на трите вещи лица, определени от длъжностното лице по регистрацията по чл. 72, ал. 2 от Търговския закон; декларацията по чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (при апортиране на вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство); доказателствата, че вносителят е носител на правата - предмет на апорта, и писменото съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му;
- други документи съгласно изискванията на специален закон.

Представя се също и документа за внесена държавна такса за регистрацията в размер на 160 лв.

Подлежащите на обявяване актове /като учредителният договор/ се представят за обявяване със заявление по образец № Г1. При пререгистрация на ООД се попълват два бр. заявления: Г1 и А4, а при регистрация първоначална - само а4. Към заявлението Г1 се прилага подлежащият на обявяване акт или заверено от заявителя копие от него. Заявленията следва да бъдат подписани от заявителя. В случай, че друго лице внася документите в търговския регистър, за самото внасяне се изисква изрично пълномощно. Заявителят подписва декларация за истинността на заявените от него обстоятелства или за приемането на представените актове. Към заявлението за регистрация се прилага декларация по чл. 142 ТЗ и декларация по чл. 13 ал. 4 от ЗТР. В случай, че заявлението се подава от друго лице, т.е. друго лице е приносител на документите в Агенцията по вписванията, то следва да носи изрично нотариално заверено пълномощно за подаване на заявление в Търговския регистър, както и декларация по чл. 13, ал. 5 ЗТР за истинността на заявените обстоятелства.

Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявлението за вписване или заличаване.

Последващи регистрации след вписване на дружеството в търговския регистър.

Данъчната регистрация на търговските дружества вече се извършва служебно от компетентната териториална дирекция на НАП въз основа на данните от търговския регистър.

Държавната такса за вписване на ООД е 160 лв., а когато заявленията се подават по електронен път с електронен подпис - 80 лв.


 

Заявления, които Агенцията по вписвания изисква за вписване на дружество с ограничена отговорност /ООД/:

Още:

 

Прикачени файлове:
Изтегли файла (A4.pdf)Заявление А4874 Kb
Изтегли файла (Zaiavlenie_D1.doc)Заявление Д1321 Kb
Изтегли файла (Zaiavlenie_G1.doc)Заявление Г1357 Kb

49 коментара

Поставяне под запрещение

 

Поставяне под запрещение – ред и правно действие. Настойничество и попечителство. Прекратяване на запрещението

 

   Обстоятелството, че българската правна система приема като формално-правен критерий възрастта при придобиване на дееспособност от лицата, говори, че този критерий трябва да има и определени корективи, тъй като понякога се получава така, че лица, които макар да са навършили пълнолетие, не притежават необходимата психо-физиологична зрялост, за да им бъде призната дееспособността.

   Именно поради тези съображения е предвиден институтът на поставянето под запрещение (5 ЗЛС и 257, 277 ГПК).[i] Нормите, които уреждат този институт са императивни, тъй като тази мярка е много радикална и се използва в краен случай.

   Производството по поставяне под запрещение е исково, за разлика от производството за обявяване на безвестно отсъствие или смърт, което е охранително. Това е така, защото степента на засягане на правната сфера на лицата, поставени под запрещение е много по-голяма. Компетентен съд по това производство е окръжният, докато при обявяването на безвестно отсъствие или смърт – районния. Решението, с което се уважава молбата за поставяне под запрещение, респ. За отмяна на поставянето под запрещение, има конститутивно действие, а не констативно действие, както е при обявяването на безвестно отсъствие или смърт. Т.е. решението, с което се обявява поставянето на едно лице под запрещение се ползва със силата на присъдено нещо.

   ВС в постановление № 5 от 1979 г. се е произнесъл по процедурните въпроси при поставянето под запрещение.[ii]

   Материално-правните предпоставки за поставяне под запрещение са следните:

   1. Под запрещение могат да бъдат поставяни както непълнолетни, така и пълнолетни лица. Непълнолетните се поставят само под пълно запрещение, докато пълнолетните могат да бъдат поставени както под пълно, така и под ограничено запрещение. Предпоставките за поставяне под запрещение са следните:

   а) да е налице болестно състояние на лицето, което да засяга неговата воля (психиката му)

   б) как това болестно състояние се е отразило върху възможността на лицето да осъзнава действията и волеизявленията си.

   5. ЗЛС сочи две групи заболявания:[iii]

   - слабоумие – това е вродено психическо заболяване (олигофрения), което има различни степени на засягане:

   *имбецилност

   *дебилност

   *идиотия

   - придобити психически заболявания – напр. психическото разстройство, което също има различни форми:

   *психопатии

   *шизофрении

   *неврози

   *депресии

   *циклофрении

   *делирии

   *атенции

   *някои проявни форми на епилепсиите

   До 1953 г. беше прието, че и някои други физически недостатъци могат да обосноват поставянето под запрещение.

   Наркоманиите и алкохолизма също могат да бъдат предпоставка за поставянето на едно лице под запрещение, но само, ако са причинили психически заболявания на лицето.

   Според 5 ЗЛС едно лице може да бъде поставено под запрещение, само, ако страдащият от слабоумие или душевна болест не може да възприема разпорежданията на правната норма, респ. не може да контролира действията си.

   Не се стига до запрещение, когато болестното състояние е кратковременно (напр. злоупотреба с наркотици). Тук обаче, сключената от такова лице сделка ще бъде унищожаема по 31 ЗЗД.[iv]

   Процесуални предпоставки, ред и правни последици от поставянето под запрещение

   Тъй като производството по поставяне под запрещение е исково, то се завежда от онова лице, което има интерес. Искът се предявява пред СГС, като ищци могат да бъдат съпругът/съпругата, близки, роднини, въобще всяко лице, което има интерес от поставянето на дадено лице под запрещение.

   Особеност на тази процедура, е участието на прокурора, който може да участва, както когато никой не е предявил иск за поставяне под запрещение, но това е в обществен интерес (тогава той действа като ищец), така и когато други лица са ищци (тогава участието на прокурора е гаранция за справедливост). Прокурорът, независимо дали е страна или не е, има право да обжалва съответното решение на съда. Изисква се лицето, чието поставяне под запрещение се иска, да бъде разпитано лично, а когато състоянието му не позволява да отиде в съда (напр., ако е в болница), тогава съдебният състав трябва да отиде при него. Това лице може да участва в производството както лично, така и чрез представител. Изслушва се също и вещно лице. Съдът решава какъв вид да бъде запрещението (дали да е пълно или да е ограничено), като не е обвързан с искането в молбата.

   Ищецът упражнява едно потестативно (преобразуващо) право, имащо за последица отнемането на гражданската правоспособност на ответника. Действието на решението на съда е ex nunc. Решението, с което се отхвърля иска, не засяга дееспособността и няма конститутивно действие. По право съпругът е настойник на запретеното лице. След влизане в сила решението съдът уведомява органа по запрещаване (кмета на населеното място), за да бъде формиран попечителски съвет, който да се грижи за имуществото на поставения под запрещение.

   Искането за отмяна на решението за поставяне под запрещение може да бъде направен и от самото лице, поставено под запрещение. Реда за отмяна на решението е същият, като искането може да бъде или за замяна на пълното с ограничено запрещение, или изобщо за отмяна на запрещението. Ако решението бъде отменено, новото решение отново има коноститутивно действие ex nunc.

   Настойничество и попечителство

   Институтите на настойничеството и попечителството са уредени в Гл. X СК. Според 109, ал. 1 СК настойничество се учредява върху малолетни лица (деца, не навършили 14 години),чийто родители са неизвестни, починали са или са лишени от родителски права. Настойничество се учредява и върху напълно запретените пълнолетни лица.[v]

      Попечителство се учредява над непълнолетни лица (от 14 до 18 години), чиито родители не са известни, починали са или са лишени от родителски права. Попечителство може да се установи и над ограничено запретени пълнолетни лица (109, ал. 2 СК).[vi] Молба за учредяване на настойничество/попечителство може да направи всяко заинтересувано лице. Органът по настойничеството/попечителството е кметът на населеното място или назначено от него длъжностно лице. Той съставя настойнически съвет/попечител и заместник попечител от роднините и близките на лицето, над което се учредява настойничество/попечителство. До назначаването на настойник/попечител органът по настойничеството лично описва имуществото и взема други охранителни мерки за запазване интересите на лицето, на което се назначава настойник/попечител. В 116 СК са поставени забрани за това кои лица не могат да участват в настойническия съвет, попечители и заместник-попечители.[vii] В следващия чл. 117 СК са определени правата и задълженията на настойника.[viii] В 122 СК пък са определени правата и задълженията на попечителя.[ix]



[i] 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.

Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

(2) По тези производства участието на прокурора е задължително.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.

(4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси.

Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му.

(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството или от настойника.

[ii] Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на ВС

По някои въпроси на производството за поставяне под запрещение
По изложените съображения на основание чл. 53, ал. 3 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ
ПОСТАНОВИ:
1. Обръща внимание на съдилищата да подобрят дейността си при разглеждане делата за поставяне под запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се грижи за своите работи.
2. Иск в производството по чл. 275, ал. II ГПК могат да предявят: съпругът на лицето, чието запрещение се иска; близките роднини; лицата, които имат правен интерес от запрещението, и прокурорът.
В производството за поставяне под запрещение същинско встъпване и привличане на трети лица е недопустимо.
Близки роднини и лица с правен интерес могат да встъпят в започнатото вече производство за поставяне на едно лице под запрещение само ако са налице две условия молителят да е от кръга на лицата, които са посочени в чл. 271, ал. II ГПК, а ако не е близък роднина, да е налице правен интерес от встъпването по смисъла на чл. 275, ал.I I, ин фине ГПК.
Ответникът по производството за поставяне под запрещение е винаги лицето, чието поставяне под запрещение се иска.
Ако ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител. Участието на прокурора в това производство е задължително.
3. При разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита непосредствено лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Разпитът на лицето трябва да предшествува събирането на други доказателства и по-специално назначаването на вещо лице, което да даде заключение за здравословното състояние на ответника.
4. Вещото лице е компетентно да даде заключение само досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите, които законът има предвид, и може ли да се грижи за своите работи и интереси.
5. Според степента на страданието съдът може да постави лицето под пълно или ограничено запрещение.
6. След като се убеди, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, съдът трябва да назначи временен попечител или настойник до назначаването на постоянен настойник или попечител. До влизането на решението в сила ответникът продължава да участвува лично в производството.
7. След влизане на решението в сила съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Ако същият има съпруг(а) или родител, такова съобщение също се изпраща, но настойник не се назначава.
8. Със смъртта на ответника, настъпила в течение на производството, делото се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такава, се обезсилва. Продължаване на процеса от наследниците на починалия чрез промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние за поставянето му под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Правните сделки, които такова лице е извършило преди поставянето му под запрещение, както и когато производството е прекратено поради смърт, следва да се атакуват по общия ред. Това се отнася и до правни действия, които не са сделки, но имат правни последици.
9. Лица, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което искането е уважено или отхвърлено.
10. За отменяване на запрещението се прилагат същите правила, които важат за поставяне под запрещение.
Ответникът също може да упражни това свое право и чрез органа по настойничеството или настойническия съвет. Когато те откажат да поискат това, може да се обърне към прокурора с молба да предяви иск. В тези случаи разпоредбите на чл. 275, ал. 4, и 276, ал. 1 и 2 ГПК не се прилагат. Искът за отмяна на запрещението на единия родител, който упражнява родителските права по чл. 108, ал. 3 ЗЛС, следва да се предяви срещу другия родител, по чието искане лицето е поставено под запрещение.
11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, а ответникът, ако е направил такива, при отхвърляне на иска има право на разноски на общо основание.


От проверките, които бяха направени през 1978 г. в окръжните съдилища, и постоянните наблюдения на съдебната практика се установи, че по начало съдилищата правилно прилагат закона във връзка с производството за поставяне под запрещение и се съобразяват с различните особености на това производство. Констатирани бяха някои съществени слабости и грешки, както и противоречива практика. За отстраняване на допуснатите грешки и слабости и осигуряване правилно прилагане на закона Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде следните ръководни указания:
1. Особеното в производството за поставяне под запрещение се характеризира със специфични за него черти, различни от обикновеното исково производство. То се изразява преди всичко в задължението на съда да разпита лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска, и след него ако (съдът) от разпита му се убеди, че ответникът има явни отклонения от нормалната му психика, да предприеме разпит на близките му, на свидетели и да изслуша експертиза.
Предметът на иска по чл. 5 от ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие, и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи.
Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността и обявяване недееспособността на лицето.
2. Легитимацията на страните по производството за поставяне под запрещение се определя от особения му предмет. Иск по това производство могат да предявят съпругът на лицето, чието запрещение се иска, близките му роднини или лицата, които имат правен интерес от запрещението, както и прокурорът, когато общественият интерес или защитата на интересите на лицето, страдащо от душевна болест или слабоумие, налагат поставянето му под запрещение, а неговите близки бездействуват.
Ответникът по производството за поставяне под запрещение е лицето, чието поставяне под запрещение се иска.
Когато ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител, респ. родител или съпруг(а), ако е сключил брак.
В производството за поставяне под запрещение участието на прокурора е задължително и в случаите, когато искът не е предявен от него.
Противоречива е практиката на съдилищата по въпроса, допустимо ли е встъпването на трети лица по делата за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение по реда на чл. 174 и 197 ГПК. Същинско встъпване и привличане на трето лице е недопустимо. Спорният въпрос е: могат ли да се присъединяват във вече започнатото производство за поставяне под запрещение съпругът, близките роднини и лица, които имат правен интерес от постановяване на решение в един или друг смисъл.
Искът по чл. 275, ал. I ГПК за поставяне на едно лице под запрещение може да бъде предявен от лицата, посочени в закона, от прокурора и всеки, който има правен ннтерес от това.Той може да бъде предявен от едно от тези лица, но няма пречка това да сторят две или повече лица. Другарството на страната на ищеца не е ограничено от закона. Когато бъдат направени отделни искания за поставяне под запрещение на дадено лице и се образуват две или повече дела, в такъв случай съдът по силата на чл. 123 ГПК трябва да ги съедини в едно производство. По тези съображения следва да се приеме, че липсва основание да се откаже и встъпването на посочените лица във вече висящ процес за поставяне под запрещение, стига лицата да са от кръга на тези, които са посочени в чл. 275. ал. I ГПК, или да имат правен интерес от встъпването. Такъв ще бъде случаят например, когато лицето е кредитор на ответника, чието поставяне под запрещение се иска, или е сключило с него сделка. В подкрепа на това е и правилото на чл. 220, ал. 2 ГПК че решението по едно такова производство има действие по отношение на всички, т. е. и по отношение на тези, които имат правен интерес да поискат поставянето някого под запрещение, но сами не са предявили иск. А щом като решението има действие и по отношение на тях, налице е правен интерес по смисъла на чл. 275 ГПК. Следователно лицата, посочени в чл. 275, ал. I ГПК, които могат да искат образуването на производството за поставяне под запрещение, могат при висящ процес и да встъпят в процеса.
3. Съгласно чл. 276 ГПК при разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки.
Съгласно утвърдилата се практика смисълът на такъв непосредствен разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина на социалистическата държава и съставлява гаранция спрямо недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице. Тази разпоредба на закона не винаги се спазва от съдилищата. Това изискване следва да се спазва, защото като отговорен орган на социалистическата държава съдът може по-добре и по-задълбочено да прецени какви са умствените способности на ответника, като влезе непосредствено в личен контакт с него и разпита неговите близки, които имат постоянна или близка връзка с ответника.
Принципът за непосредствеността е важен момент на това производство. Разпитът на ответника трябва да предшествува събирането на каквито и да е доказателства. Неспазването на това правило е съществено нарушение на правилата на особеното исково производство и може да злепостави ответника. Ако лицето се намира в болница за душевно болни и здравословното му състояние не позволява да бъде разпитано лично, съдът, след като събере сведения за състоянието му от управителя на болничното заведение, трябва да отиде на място, за да добие лични впечатления.В такива случаи не е необходимо ответникът да бъде непременно довеждан принудително.
Само след като изпълни посочените изисквания на закона, съдът може да събира доказателства, да разпитва свидетели и да назначава вещо лице, което да даде заключение за състоянието на ответника. Тези доказателства обаче могат да се окажат безпредметни, когато съдът след разпита на ответника с оглед непосредствените си впечатления и след изслушване на близките му намери, че ответникът не е нито душевно болен, нито слабоумен, а е с нормални умствени способности.
4. Съдилищата нееднакво схващат и разбират искането за поставяне под запрещение.
За да бъде поставено едно лице под запрещение, законът изисква то да страда от слабоумие или от душевна болест, както и да не е в състояние да се грижи за своите работи.
Страната въз основа на известни факти може да иска поставянето на лицето под запрещение, а съдът е, който ще реши дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение и според степента на страданието или слабоумието определи какво да бъде запрещението пълно или ограничено. В тази насока съдебната практика също не е еднаква. В едни решения се приема, че ищецът е длъжен да посочи под какво запрещение следва да бъде поставено лицето, а в други, че съдът е единствено овластен, като обсъди данните по делото, да даде квалификация на спора какво да бъде запрещението пълно или ограничено. Становището, че ако е искано поставяне под ограничено запрещение, съдът не може да постанови решение за поставяне лицето под пълно запрещение, е изоставено от съдебната практика. 5. По делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. Само съдът е компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под запрещение и какво да бъде то с оглед изискванията на закона. В съдебната практика се срещат случаи, когато вещи лица са давали заключение, че макар ответникът да не страда от слабоумие или душевна болест, по определени съображения следва да бъде поставен под ограничено запрещение или че общото здравословно състояние на ответника е такова, че се налага неговото поставяне под запрещение. Съдилищата обаче, позовавайки се на своите непосредствени впечатления от разпита на лицето и близките му, са отхвърлили експертизата. Така постановените от съдилищата решения са законосъобразни. Съгласно чл. 157 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. 6. След като се убеди както от личния разпит на ответника и негови близки, така и от заключението на вещото лице, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, първоинстанционният съд трябва да му назначи временен попечител, който да се грижи и защищава неговите лични и имуществени интереси, като изпълнява и представителни функции до назначаването на постоянен, настойник или попечител (чл. 275, ал. 3 ГПК). Това не винаги се спазва от съдилищата. Назначаването на временен попечител ограничава материалноправната дееспособност на ответника, но не и неговата процесуална дееспособност. Ответникът продължава да участвува лично в производството за поставяне под запрещение до влизането на решението в сила. Решението за поставяне под запрещение лишава ответника от дееспособност от деня, когато е влязло в сила. 7. След като решението е влязло в сила, съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Това съобщение обаче следва да се извършва диференцирано с оглед семейното положение на ответника. Съобщението за поставяне под запрещение на пълнолетното лице, което има съпруг(а), има информативен характер само във връзка с обявяване статуса на лицето на органа по настойничеството, а не за да се учреди настойничество. Това е така, защото настойник по право е неговият дееспособен съпруг (чл. 108, ал. посл. ЗЛС). Ако поставеният под запрещение няма съпруг, родителите на същия упражняват по право родителските права и задължения и го представляват пред съда. Настойнически съвет в такъв случай не се учредява. Настойничество се учредява и се съставя настойнически съвет само ако запретеният няма съпруг или родители. 8. Със смъртта на този, чието запрещение се иска, в течение на производството по делото това производство става безпредметно липсва правен субект, нуждаещ се от правна закрила на запретеността. Производството за поставяне под запрещение се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такова, се обезсилва. Промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние, което дава основание същото да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Такъв иск не е предвиден в закона. Съгласно чл. 97, ал. 3, изр. второ ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвид в закона. В глава XXVII чл. 275 до чл. 277 ГПК, не е предвидена подобна възможност. Правните действия, които е извършило лицето, чието поставяне под запрещение се иска, преди влизане на решението за поставянето му под запрещение в сила, могат да се унищожат по иск на страните, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, и след смъртта на лицето, чието запрещение се иска (чл. 3 и 5 ЗЛС и чл. 31 и 32 ЗЗД). В тези случаи е от значение под какво запрещение би било поставено лицето. С прекратяването на делото поради смърт на ответника с нищо не се увреждат интересите на лицата, които биха имали възможност да искат обявяване нищожността на правните действия, извършени от ответника преди смъртта му, ако тези действия накърняват техните интереси.
9. Съгласно чл. 5 ЗЛС поставянето под пълно или ограничено запрещение на едно лице може да бъде поискано от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес. Следователно законът третира за ищец този, който е предявил иска или е участвувал.в делата, а за ответник този, запрещението на когото се иска. Затова близките роднини, съпругът и лицата с правен интерес, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което ответникът не е поставен под запрещение. Законът при това производство държи сметка за интересите на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, а не за интересите на близките му, които не желаят това. Във всички случаи прокурорът може да обжалва решението и при уважен, и при отхвърлен иск.
10. За отменяване запрещението се прилагат същите правила, които важат за допускането му (чл.275, ал.2 и 3 и чл.275, ал. 1 и 2 ГПК). Като ответници следва да се конституират лицата, които са искали поставянето под запрещение, или близките му роднини. Няма пречка отменяването на запрещението да бъде поискано и от тези които са били ищци в производството за поставяне под запрещение, ако обстоятелствата са се изменили. Ограничено запретеният може сам или със съгласието на попечителя си, включително и този по чл. 108 ЗЛС, да поиска отменяване на запрещението си. Пълно запретеният също може да поиска от органа по настойничеството или настойническия съвет да сезира окръжния съд, който е постановил запрещението, за отмяна на същото по реда на чл. 277 ГПК. Запретеният в такива случаи се легитимира за оздравяването си с медицински документ или протокол на ЛКК. В едно такова производство същият ще има положението на ищец. Когато попечителят на ограничено запретения, органът по настойничеството или настойническият съвет на поставения под пълно запрещение откажат да поискат отменяване на запрещението, поставеният под запрещение може да се обърне към прокурора с молба последният да предяви иск за отменяване на запрещението. Ако едно лице е поставено под пълно запрещение по искане на единия родител, искът за отмяна на запрещението следва да бъде предявен против другия родител, по чието искане е било поставено запрещението, а не срещу поставения под запрещение. Родителите съгласно чл. 108, ал. 2 ЗЛС упражняват родителските права и задължения и ще го представляват пред съда.
11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, защото ответникът с поведението си не е дал.повод за иска, той се води в негов интерес. Ако ответникът е направил разноски, последните се дължат на общо основание при отхвърлянето на иска.

[iii] 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.

[iv] Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

[v] Чл. 109. (1) Настойничество се учредява над малолетни (деца - ненавършили четиринадесет години), родителите на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.

[vi] Чл. 109. (2) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца, от четиринадесет до осемнадесет години), родители на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение.

[vii] Чл. 116. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, както и лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставените под настойничество или попечителство или по други причини не са в състояние да изпълняват настойнически или попечителски функции.

[viii] Чл. 117. (1) Дейността на настойника е почетна.

(2) Настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той е длъжен да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния.

(3) Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа.

[ix] Чл. 122. (1) Дейността на попечителя е почетна.

(2) Попечителят е длъжен да се грижи за личността и за запазване интересите на поставения под попечителство. Той дава съгласие за извършване на правни действия от последния. Длъжен е да се грижи и за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния.

(3) Правилата на чл. 117, ал. 3, 118, ал. 1, и 120 се прилагат съответно и при попечителството. За теглене на суми от паричните влогове се изисква разрешение от районния съд.

 

Получаване на добавка към пенсията на преживелия съпруг

ПОЛУЧАВАНЕ НА ДОБАВКА КЪМ ПЕНСИЯТА НА ПРЕЖИВЕЛИЯ СЪПРУГ

чл. 83, 84, 95, т. 4, чл. 98, 101, 117, ал. 1, т. 2 и § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО)

чл. 33, 49 и 49а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)

Кодексът за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) регламентират реда и условията за реализиране на правото на пенсионерите да получават добавка от починалия си съпруг (съпруга). Правото на добавка към получаваната пенсия от преживелия съпруг е уредено с разпоредбата на чл. 84 КСО и чл. 49 и 49а НПОС.

Субектът, притежаващ това право е съпругата (съпруга) на починалото осигурено лице.

Целта на настоящата процедура е да посочи реда за определяне правото и вида на отпусканата добавка, нейния размер й, както и документите, необходими за да бъде отпусната такава добавка.

І. Компетентен орган

Органите, които са компетентни да се разпоредят за получаване на добавка от починал съпруг (съпруга), са териториалните поделения на НОИ посредством длъжностните лица, на които е възложено ръководството на пенсионното осигуряване.

ІІ. Условия за придобиване на право на добавка от починал съпруг (съпруга) при условията на чл. 84 КСО

За да има право на добавка към пенсията, преживелият съпруг следва да отговаря на няколко условия:

а) да получава лична или наследствена пенсия, независимо от вида й;

б) да не е сключил нов брак след смъртта на съпруга (съпругата);

в) да не получава наследствена пенсия от същия наследодател.

Добавка от починал съпруг (съпруга) се изплаща към пенсията на лицата, поради което лица, които не получават пенсия, нямат право на тази добавка. Не е от значение дали наследодателят е бил пенсионер преди смъртта си. В случай, че починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 КСО.

Добавката по чл. 84 КСО към пенсията на пенсионер, който има повече от един брак, прекратен поради смърт, се определя от пенсията или от сбора от пенсиите на последния починал съпруг (съпруга) с право на пенсия.

Добавката към пенсията на преживелия съпруг не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.

ІІІ. Определяне на вида и размера на отпусканата добавка от починал съпруг (съпруга)

1. Определяне на вида и размера на отпусканата добавка от наследодател, който е бил пенсионер

В случай, че починалият съпруг (съпруга) е бил пенсионер, на преживелия съпруг (съпруга) се отпуска добавка в размер 20 на сто само от пенсията или от сбора от пенсиите, които наследодателят е получавал приживе. Не се прави преценка дали наследодателят със смъртта си е придобил право на друг вид пенсия.

При изчисляване на добавката не се вземат предвид изплащаните добавки към пенсията на починалия. Когато наследодателят е получавал повече от една пенсия, добавката се изчислява от всички получавани пенсии при спазване на разпоредбата на чл. 101 КСО.

В случай, че наследодателят е получавал пенсия, която по закон не може да преминава в наследствена, добавката към пенсията на преживелия съпруг се изплаща в размер на 20 на сто от размера на социалната пенсия за старост.

Добавката, определена от инвалидна пенсия на наследодателя, се определя от личната пенсия на починалия, следваща се за загубена работоспособност повече от 90 на сто, независимо от процента загубена работоспособност, която починалото лице е имало приживе.

В случай, че наследодателят е получавал пенсия (пенсии) в размер, ограничен на основание § 6 ПЗР КСО, добавката се изчислява от този ограничен размер. За 2006 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии е 455 лева (§ 6, ал. 1 ПРЗ КСО).

Когато към датата на смъртта починалият съпруг (съпруга) е получавал пенсия в намален размер поради ненавършена изискуема се възраст (например при учителите), добавката се изчислява от следващия се пълен размер на пенсията.

2. Определяне на вида и размера на отпусканата добавка от наследодател, който не е бил пенсионер

В случай, че починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 КСО.

Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в териториалното поделение на НОИ преценява правото на добавка от всички видове пенсии, на които същият е придобил право със смъртта си. Без значение е обстоятелството дали в заявлението за отпускане на добавка е посочен конкретен вид пенсия (сбор от пенсии) на наследодателя. На преживелия съпруг (съпруга) се отпуска добавка от най-благоприятната по размер пенсия (сбор от пенсии) на наследодателя. Добавката се отпуска с разпореждане по чл. 98 КСО и се спира на основание чл. 95, т. 4 КСО.

В случай, че не съществуват данни за възнаграждението, което е получавал починалият съпруг (съпруга), добавката се изчислява в размер на 20 на сто от минималния размер за съответния вид пенсия.

ІV. Необходими документи за отпускане на добавка към пенсията на преживелия съпруг

Необходимите документи за отпускането на добавка от починал съпруг (съпруга) са следните:

1. молба-заявление свободен текст или примерен образец, изготвен от НОИ;

2. удостоверение за наследници;

3. декларация, че преживелият съпруг няма сключен нов брак;

4. документи за осигурителен стаж – трудова книжка, осигурителна книжка, удостоверение за трудов стаж за наследодател, който не е бил пенсионер;

5. документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на уволнението (за наследодател, който не е бил пенсионер).

Заявлението се подава лично от преживелия съпруг; чрез законен представител; чрез последния осигурител на починалото лице, когато наследодателят не е бил пенсионер; чрез осигурителна каса или чрез упълномощено лице до ТП на НОИ по постоянния адрес на заявителя.

Документите, с които се удостоверява осигурителния стаж и осигурителния доход на наследодателя, следва да бъдат надлежно заверени от съответния работодател. Заверяването става с полагането на печата на осигурителя и подписите на главния счетоводител и ръководителя.

V. Вътрешен ход на процедурата

Посочените по-горе документи се прилагат към заявлението и се подават в териториалното поделение на НОИ по постоянен адрес на заявителя. Съответното длъжностно лице извършва проверка на редовността на документите и изготвя разпореждане, с което се отпуска (отказва) добавка по чл. 84 КСО към пенсията на преживелия съпруг.

За пенсионера се изготвя препис от пенсионното разпореждане за отпуснатата (отказаната) добавка от починал съпруг (съпруга). Пенсионното разпореждане може да се обжалва по административен ред на основание чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО в тримесечен срок от получаването му пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.

Ръководителя на ТП на НОИ се произнася по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването й. Със своето решение той може да потвърди разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване или да го отмени и да реши въпроса по същество. Решението на директора се съобщава на заинтересованото лице в седемдневен срок.

Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва по съдебен ред в 14-дневен срок от получаването му, пред съответния окръжен съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на ТП на НОИ, който е длъжен в седемдневен срок да изпрати пенсионната преписка и жалбата в съда. Решенията на окръжния съд (Софийския градски съд) подлежат на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Закона за Върховния административен съд. За делата по жалбите си жалбоподателите не внасят държавна такса.

Правото на добавка от починал съпруг (съпруга) се придобива със смъртта на наследодателя. Началната дата на отпускане на добавката е датата на смъртта за наследодател, който не е бил пенсионер, или първо число на месеца, следващ датата на смъртта за наследодател, който е бил пенсионер, в случай, че е спазен шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО. В случай, че този срок не е спазен началната дата на добавката от починал съпруг (съпруга) е датата на заявлението.

При встъпване в брак, добавката по чл. 84 КСО се прекратява от датата, на която е сключен бракът. Съпругът (съпругата) на безвестно отсъстващ пенсионер или на осигурен, който има право на пенсия, получава добавка по чл. 84 КСО при спазване на условията на чл. 33 и 49 НПОС относно отпускането и възстановяването.

В случай, че преживелият съпруг получава пенсия (сбор от пенсии), в размер по-висок от максималния размер на получаваните една или повече пенси (35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната календарна година, определен със Закона за бюджета на ДОО), добавката от починал съпруг (съпруга) се изплаща над този размер.

Заявление за добавка по чл. 84 от КСО - Обр. П-3

Удостоверение за наследници

Удостоверение за осигурителен (трудов) стаж - обр. УП-3

Удостоверение обр. УП-2 за пенсия