Правен режим:
Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
СТРАНИ
Страните по договора са:
1. Цедент - прехвърлителят на вземането
2. Цесионер - приобретателят на вземането
Длъжникът по вземането не е страна и неговото съгласие не е необходимо. Цесията е договор и тя изисква съгласието на цедента и цесионера.
Съгласието може да бъде:
- чисто;
- с модалитети.
Цесията по правило е каузален договор, като основанието на страните може да бъде всякакво (дарствено, да се придобие едно право). Нещо повече, цесията може да бъде сключена вместо изпълнение на един дълг - чл. 65/3 ЗЗД:
Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.
Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.
Длъжникът вместо да изпълни задължението си прехвърля на кредитора свое вземане към трето лице. Но такава цесия има погасителен ефект само при наличието на специална уговорка. В противен случай старото задължение се погасява, след като бъде събрано вземането. При това, ако решат страните могат да уредят цесията и като абстрактен договор.
Законодателят не изисква форма за действителност на цесията по общо правило. В някои случаи обаче, по силата на специални правила, спазването на някаква форма е изискване за действителност:
- дарствената цесия на права върху движими вещи трябва да бъде извършена в писмена форма с нотариална заверка на подписите - чл. 225/2 ЗЗД: Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
- цесията на обезпечено с ипотека вземане трябва да бъде вписана, за да има действие за ипотеката.
Изискванията за доказване, уредени в ГПК важат и за цесията.
ПРЕДМЕТ
Предмет на цесията:
- вземания;
- други права
Те трябва да бъдат действителни, в противен случай цесията ще е с невъзможен предмет и ще е нищожна:
- допустимо е прехвърлянето на бъдещо право, но една такава цесия е във висящо състояние.
- може да се цедира естествено вземане, но една такава цесия не осигурява на цесионера право на защита;
- може да се цедира и спорно право, право, което е предмет на висящо дело, но за да стане това е необходимо да бъдат спазени не само изискванията на ЗЗД, но и условията на чл. 121/2 ГПК;
- допустимо е да се прехвърлят и части от вземания.
Предмет на цесията могат да бъдат само прехвърлими права.
Има права, които са непрехвърлими по своето естество и те не могат да се цедират, напр. акцесорните права, които не могат да се прехвърлят отделно от вземането, което следват: напр. вземането за лихва не може да се цедира отделно от главното вземане.
Не могат да се цедират и права, които са свързани с личността на цедента, напр. вземане за издръжка.
Непрехвърлимостта може да следва не само от естеството на правото, но и по силата на закона. Напр. вещното право на ползване е непрехвърлимо.
Несеквестируемостта на едно вземане не означава, че то е непрехвърлимо. Несеквестируеми вземания могат да се прехвърлят.
Страните могат да забранят прехвърлянето на едно вземане, но подобна забрана ще има действие само между тях, без да обвързва третите лица.
ДЕЙСТВИЕ НА ЦЕСИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ (ЦЕДЕНТ И ЦЕСИОНЕР)
Цесията прехвърля вземането или правото от стария на новия кредитор. То се придобива в състоянието, в което се е намирало в момента на сключването на договора. Обаче, ако във вземането са настъпили изменения в периода между постигането на съгласието и уведомяването на длъжника тези изменения са противопоставими на цесионера.
Заедно с вземането към цесионера преминават по право и акцесорните права, напр. цесионерът придобива всички лихви, които стават изискуеми след прехвърлянето. А ако не е уговорено противното, цесионерът става титуляр и на изтеклите вече лихви, по силата на правилото на чл.99/2 ЗЗД: Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Цесията прехвърля върху цесионера общите и особените привилегии на вземането.
Когато вземането е обезпечено със залог цесията прехвърля върху цесионера и заложното право, като вещта може да остане в държание на цедента, а може да бъде предадена и на цесионера. Но тъй като при залога залогоприемателят (цедентът) има не само права, но и задължения по договора за залог, затова се смята, че цедирането на заложното право изисква съгласие на залогодателя.
Цесията прехвърля и ипотеката, но за да има действие цесията за ипотеката тя трябва да бъде отбелязана в нотариалните книги.
Цесията прехвърля и правото на задържане, но за да стане цесионерът титуляр на това право той трябва да установи фактическа власт върху вещта.
Цесията прехвърля и поръчителствата, които обезпечават вземането, но цедирането на вземането на кредитора спрямо един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите солидарни длъжници.
Има и някои акцесорни права, които не преминават по право:
- тъй като правото да се унищожи един договор (сделка)) има строго личен характер смята се, че то не може да се цедира;
- смята се, че правото да се развали един двустранен договор, както и правата, които купувачът има в случаи на вещ с недостатъци не се прехвърлят по право, а за тези права е необходимо специално съглашение за тяхното цедиране.
ДЕЙСТВИЕ НА ЦЕСИЯТА ЗА ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Тъй като съдържанието на правоотношението се запазва, длъжникът не губи възраженията си и може да ги противопостави на цесионера, стига те да се основават на отношенията му с цедента преди съобщението за цесията. Този извод може да се направи от текста на чл.103/3: Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
Ако прихващането е било допустимо преди уведомяването на длъжника, длъжникът може да прихване задължението си, което е цедирано и спрямо цесионера, независимо, че вече титуляр на вземането става цедента.
Тази възможност за предявяване на възраженията по аргумент на по-силното основание би следвало да остане и да се прилага и за отлагателните, а не само за прекратителните възражения. Разбира се длъжникът може да се откаже от възраженията си, което е предвидено при прихващането: ако длъжникът приеме цесията, “той не може да прихваща задължението си срещу свое вземане към” цедента.
Цесионерът има две помощни права:
1. Може да иска цедентът да му предаде документите, които установяват вземането
2. Цесионерът може да иска от цедента да потвърди писмено извършеното прехвърляне.
ДЕЙСТВИЕ НА ЦЕСИЯТА ЗА ДЛЪЖНИКА
Длъжникът по цесията трябва да бъде уведомен за нея. Съобщението е едностранно изявление за прехвърлянето. То е неформално и със свободно установено съдържание, но то трябва да бъде направено от цедента, а не от цесионера. Това ясно личи от чл.99/3 и 4:
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Цесията поражда действие за длъжника от момента на уведомяването му, т.е. до момента на уведомяването на длъжника негов кредитор остава цедента, независимо, че вече е извършена цесията и длъжникът не само може, но е длъжен да изпълни на стария кредитор (до момента на уведомяването). Това положение важи не само за изпълнението, но и за останалите погасителни способи, напр. новация, опрощаване. До момента на получаване на уведомлението длъжникът не може да отказва на стария кредитор под предлог, че вземането вече не му принадлежи. След уведомлението обаче длъжникът трябва да изпълни на цесионера, т.е. цедентът престава да бъде кредитор.
ДЕЙСТВИЕ НА ЦЕСИЯТА ЗА ТРЕТИТЕ ЛИЦА
По силата на специалното правило на чл.99/4 цесията има действие за третите лица от деня на уведомлението на длъжника, а не от деня на сключването й. Ако напр. цедентът прехвърли вземането няколко пъти, титуляр на вземането ще бъде не първият по време, а онзи, за когото най-напред е съобщено на длъжника. По същата причина цесията не може да бъде противопоставена и на онези кредитори на цедента, които са наложили запор върху вземането и запорното съобщение е било получено от длъжника преди съобщението за цесията.
ОТГОВОРНОСТ НА ЦЕДЕНТА
Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.
За отговорност на цедента може да се говори само, ако цесията е възмездна. Според чл.100/1 цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето, но не и за платежоспособността на длъжника. Терминът "съществуване на вземането" трябва да се тълкува разширително и трябва да се приеме, че чл.100 намира приложение не само, ако вземането не съществува, но и ако то е нищожно или ако сделката, от която то произлиза е била унищожена преди цесията, или ако това вземане е прехвърлено няколко пъти на други лица и т.н.
Освен за вземането цедентът отговаря и за съществуването на акцесорните права (привилегии, обезпечения, лихви). Обемът на отговорността на цедента не е установена легално. той може обаче да се изведе по аналогия от отговорността за евикция при продажбата - чл.189 и 191 ЗЗД и следователно, ако е прехвърлено несъществуващо, или нищожно, или прекратено вече вземане цесионерът може да търси от цедента:
- платената цена;
- разноските по цесията;
- необходимите и полезни разноски;
- обезщетение за вреди.
Това е така по правило, но формата на чл.100/1 е диспозитивна и легално установената отговорност на цедента може да бъде изменена от страните. Възможно е следователно цедентът да се задължи за отговаря за събирането на вземането, т.е. за платежоспособността на длъжника. Тази отговорност обаче не може да бъде поначало по-голяма по размер от онова, което цедентът е получил срещу прехвърленото вземане - чл.100/2. Смята се обаче, че правилото на чл.100/2 е диспозитивно и със специална уговорка страните могат да го отменят, т.е. могат да уговорят, че цедентът ще отговаря и ще трябва да върне не само полученото, но и да заплати допълнителни суми.
Възможно е също цедентът и цесионерът да ограничат отговорността на цедента и дори да се съгласят цедентът да не отговаря за съществуването на вземането. Тогава цедентът няма да дължи обезщетение за вреди, възстановяване на разноските по договора и процеса, необходимите разноски и т.н., но той не може да се освободи от задължението за връщане на платената цена (на цената, която е получил). Това е минималният размер на неговата отговорност.