І. Съдебни прения: Уредба – чл. 291- 299 вкл.
1. Съдебните прения са третият самостоятелен етап на СЗПИ, който етап има строго специфична задача, а именно да се изслушат съдебните прения, които произнасят страните.
2. Съдебните прения започват след приключване на съдебното следствие и обхващат речите на страните.
3. Съдебните речи по наказателни дела са винаги устни. Никоя страна, без изключение, не може да депозира своята съдебна реч, без да я произнесе устно. Това не означава, че речта не може да е и написана. Важното е да се прочете. Произнасянето на съдебни речи устно е едно от направленията на принципа на устността. Устността при съдебните речи даже може да се каже, че е условие за валидността им.
4. Пренията на страните представляват цялостна равносметка на резултатите от проведеното съдебно следствие, която се прави било от гледна точка обвинението, било от гл.т защитата. Целта на съдебните прения е да се подпомогне съда при решението на въпросите по същество.
5. В чл. 291, ал. 2 НПК посочва реда, по който се произнасят съдебните прения: прокурор/частен тъжител, частен обвинител и повереника му, ГИ и повереника му, ГО и повереника му, защитник, подсъдим.
1) Редът, по който се произнасят съдебните прения, е задължителен, т. к. чл. 291, ал. 2 е императивна правна норма.
2) От разпоредбата е очевидно, че съдебните прения винаги започват с реч на този, който е формулирал обвинението и който има тежест да го докаже. Затова по делата от общ характер съд. прения започват с реч на прокурора, а по дела от частен характер – с речта на ЧТ.
3) От разпоредбата е очевидно, че по време на съдебните прения последен говори подсъдимия и това се обяснява с неговото право на защита. Когато подсъдимият произнася своята реч и говорейки последен, той вече знае позицията на всички други страни.
4) По нашия НПК право на съдебна реч има отделно и защитника, и подсъдимия. Упражняването на право на съдебна реч на единия не може да блокира това право на другия.
6. Страните могат да се позовават в своите речи само на доказателствени материали, които са събрани и проверени в хода на съдебното следствие – това е легално заявено в чл. 292 НПК.
7. Страните не могат да бъдат ограничавани във времето за произнасяне на своите речи – чл. 296 НПК.
8. НПК не предписва какво трябва да е съдържанието на съдебните прения, нито каква трябва да е структурата на самата съдебна реч. На практика, след като се знае кои въпроси решава съда в присъдата, може да се направи верен извод и за съдържанието на самите речи. Затова на практика във всяка съдебна реч има поне три части:
1) Анализ на събраните и проверени по делото доказателства, за да се предложи на съда извода на страната за фактическите обстоятелства на извършеното престъпление. (НПК – “фактически констатации”).
¬ 2) Във втората част на съдебната реч трябва да се аргументира вината на лицето и правната квалификация на извършеното деяние.
3) В третата част страната предлага на съда какво наказание да бъде наложено.
При анализа на разпоредбите на НПК, свързани със съдебните прения, ще стане очевидно ясно, че прокурорът и гражданите, които защитават чужди права и законни интереси, (защитник и повереник), имат не право, а задължение да произнасят съдебна реч. А гражданите, които защитават свои права и законни интереси, (подсъдим, частен обвинител, граждански ищец, граждански ответник) нямат задължение, а само правото, ако това засяга интереса им, да се включат в пледоарията и да произнесат своя реч.
Що се отнася до прокурора, то е вярно, че не е длъжен да сочи точния размер на наказанието в абсолютна цифра, което трябва да постанови съдът. Прокурорът обаче задължително трябва да посочи дали наказанието трябва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, т.е. под средния размер към минимума, дали при превес на отегчаващите вината обстоятелства, т.е. над средния размер кум максимума или при баланс на едните и другите – по средата. В същото време на практика не се спори, че прокурорът е длъжен да посочи вида на наказанието, длъжен е да посочи също, ако предлага наказанието да се определи като минималното или максималното, предвидено в закона, трябва ли да се приложи чл. 66 или чл. 64 НК – условно осъждане. Тези правила с новия НПК ще имат изключително значение, защото новият НПК за І път установи т.нар. правило “ преклудиране на исканията на държавните органи и гражданите, които осъществяват обвинение”.
9. Съдебните прения нямат никакво отношение към доказването. Те нито са доказателства, нито са ДС, нито са способ за събиране и проверка на доказателства. Друг е въпросът, че по време на съдебните прения страните могат да поискат извършване на допълнителни следствени действия. Ако съдът уважи такива искания, той възобновява съдебното следствие, за да извърши исканите действия и събере исканите доказателства – чл. 294 НПК.
10. Както е видно от чл. 295 страните имат право освен на пледоария, и на реплика по повод твърденията и доводите на противниковата страна. Подсъдимият винаги има право на последна реплика – чл. 295, ал. 2.
11. По нашия НПК в никой момент, вкл. и по време на съдебните прения, прокурорът не може да оттегли обвинението; веднъж внесъл обвинителния акт, той не може да се разпорежда с него. По нашето право прокурорът не може да оттегля обвинението, но може да се откаже от обвинението. Когато се откаже от обвинението, съдът не прекратява делото, както е при оттегляне на обвинението, а продължава и се произнася винаги с присъда. (може и осъдителна) – чл. 293 НПК.
ІІ. Последна дума на подсъдимия (ПДП) – Уредба- чл. 297 – 299 вкл.
1. Последната дума на подсъдимия е самостоятелен етап на СЗПИ- четвъртия, който етап има свои специфични задачи и форми на дейност.
2. Последната дума на подсъдимия започва веднага след съдебните прения.
3. Подсъдимият има право и на съдебни прения, и на последна дума. А не или на едното, или на другото, както е в някои държави. Според ВКС непредоставянето на възможност на подсъдимия да произнесе пледоария или последна дума на подсъдимия е винаги съществено процесуално нарушения (СПН).
4. Последната дума на подсъдимия се предоставя, за да може той да изрази “своето окончателно отношение към обвинението” – чл. 297, ал. 2. Изразът означава последно, преди съдът да се оттегли за постановяване на присъда, да може подсъдимият да заяви признава ли се за виновен или не и последно какви искания има към съда по повод формулираното обвинение.
5. Последната дума на подсъдимия не може да се ограничи по време и той може да бъде прекъснат, но само когато явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото – чл. 298 НПК.
6. Ако по време на последната дума на подсъдимия подсъдимият изнесе за І път факти, които не са известни на съда, съдът може да възобнови съдебното следствие, да извърши съответните следствени действия и да провери тези факти. Съдебното следствие е единствената част от СЗПИ, в която могат да се извършват следствени действия и да се събират доказателства. В никой друг етап не е възможно това. Затова съдебното следствие се възобновява.
7. Последната дума на подсъдимия не е разпит на подсъдим. Казаното от него не може да се отъждествява с обясненията на подсъдим, които са устно доказателствено средство.
