Страница 2 от 6
Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание
I. Обща характеристика на този стадий:
1. Става въпрос за самостоятелен стадий на наказателния процес, който има самостоятелни и строго специфични форми на дейност, както и строго специфична непосредствена задача.
2. В правната доктрина и практиката този стадий е прието да се обозначава като междинен, защото дейността, която се извършва в този стадий, се извършва след приключване на досъдебното производство и преди да е започнало СЗПИ. Затова този стадий нито е част от досъдебното производство, нито е част от СЗПИ - между двете е.
3. Специфичната задача на този стадий може да се обобщи така:
1) В този стадий се образува съдебното производство.
2) В този стадий ОБВИНЯЕМИЯТ се предава на съд.
3)В този стадий се извършват всички онези технически подготвителни действия за успешното започване и приключване на СЗПИ.
4) Този стадий е абсолютно неизбежен, винаги задължителен, когато е внесен обвинителен акт по делата от общ характер или е подадена тъжба от пострадалия по делата от частен характер. Нещо повече – в този стадий може да се приключи и самият наказателен процес, когато напр. именно на този стадий делото се прекрати поради смърт, давност и др.
4. В този стадий при никакви условия делото не може да се реши по същество!!! Този извод означава, че:
1) По време на този стадий не могат да се извършват следствени действия, което означава, че не могат да се събират и проверяват доказателства.
2) В този стадий не може да се и оценява събраният и проверен по делото доказателствен материал. При това не може да се оценява нито от гледна точка на неговата достатъчност ( дали разследването е обективно, всестранно и пълно или не е), нито пък от гл. т. на неговата достоверност.
5. Този стадий от една гл. т. има за цел да обезпечи държавните интереси при разглеждане на наказателни дела, като постави за разглеждане само наказателни дела, по които е извършена необходимата подготовка, за да се гарантира, че ще приключат успешно и без отлагания, с което ще се спестят време, сили и средства на държавата.
6. Този стадий от друга гл. т. може да се определи и като гаранция за защита правата и законните интереси на гражданите. Той осигурява да бъдат поставени в положение на подсъдими само онези обвиняеми, за които са налице предпоставките за това, като по този начин на подсъдимите се спестява съдебното заседание, а то значи публично разглеждане на делото и публично огласяване на обвинението.
7. От др. гл. т. този стадий може да се определи и като средство за осъществяване на съдебен контрол върху дейността на досъдебното производство. Изводът е верен, т. к. ако са допуснати съществени процесуални нарушения, обвиняемият няма да бъде предаден на съд, а делото ще се върне на прокурора за поправянето им. С новия НПК в този стадий се установи задължителен, при това съдебен контрол върху мярката за неотклонение, постановена в досъдебното производство и мерките за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията. Това е видно от чл. 256, ал. 1, т. 2, 3.
8. Предвид специфичната задача, която се решава на този стадий, при извършване на дейността в него някои принципи въобще не намират проявление (обективната истина, публичност), а на други принципи проявлението е твърде ограничено.
9. В този стадий се решават само 4 въпроса така, както са изчерпателно посочени в чл. 248, ал. 2. Прави впечатление, че в този стадий не се проверява нито правната квалификация на деянието, нито дали обвинителният акт е обоснован, нито дали е налице непълнота на доказателствата.
10. Новият НПК също не предписва задължение да се издава нарочен акт за предаване на съд. Затова на практика ще се задава въпросът в кой момент и по какъв начин О. се предава на съд.
11. В този стадий все още не са окончателно оформени страните. Те са в процес на конституиране и затова ще е верен изводът, че принципът на състезателност не намира, ако не въобще, то поне пълно проявление в този стадий на процеса.
12. Участниците, които извършват или вземат участие при извършването на дейността в този стадий, са:
1) Председателят на съда (не на състава), който образува съдебното производство и разпределя делото на съдия – докладчик.
2) Съдията -докладчик, който извършва цялата дейност в този стадий след образуване на производството.
3) Обвиняемият, който може да прави различни искания, по-важните от които са:
- да се измени мярката за неотклонение “задържане под стража”
- да даде отговор на връчения му препис от обвинителния акт и да излижи своите възражения, както и да направи искания.
4) Пострадалият и ощетеното юридическо лице в хода на този стадий могат да правят искания, да се конституират като частен обвинител и/или граждански ищец.
II. Действия, които се извършват и решения, които се вземат в този стадий на процеса:
1. Образуване на съдебното производство:
1) абсолютно продължително действие
2) редът и предпоставките са в чл. 247
3) Съдебното производство се образува или когато е внесен обвинителен акт по дело от общ характер, или е внесена тъжба по дело от частен характер.
4) Съдебното производство, както по обвинителен акт, така и по тъжба на пострадалия, се образува от председателя на съда с разпореждане и този извод следва от граматическото тълкуване на чл. 247, ал. 1, т. 1 и 2 и по-точно от съюза “и”.
5) Председателят на съда не може да откаже да образува съдебно производство (СП) при внесен обвинителен акт и това следва per argumentum a contrario от чл. 247, ал. 2.
6) Единствената предпоставка, при която се образува съдебното производство по дела от общ характер, е внесен обвинителен акт. Внесен обвинителен акт означава обвинителният акт да отговаря на всички формални задължителни реквизити, които са условие за неговата валидност: компетентен орган (само прокурор), името на лицето, което се привлича като ОБВИНЯЕМ и формулираното обвинение. Ако се има предвид ТР 2 /2002 г., може да се направи извод, че подписът не е елемент от обвинителния акт, който може да го направи невалиден, ако липсва. Липсата на подпис е обикновено въпрос на технически пропуск и може да се поправи, като прокурорът подпише обвинителния акт, без да се връща делото за допълнително разследване (така е според ТР2/2002 г.)
7) Внасянето на обвинителен акт в съда по своята същност, според понятийния апарат на НПК, е: “повдигане на обвинение пред съд”, а според понятийния апарат на КРБ е:“привличане към наказателна отговорност – равнозначни са. Председателят на съда не може да откаже да образува съдебното производство при внесен обвинителен акт именно поради това. Обратното би означавало съдът да изземе правомощия от прокурора, при това предоставени му с КРБ.
2. Предаване на съд:
1) Преди да реши въпроса за предаването на съд, съдията-докладчик, на когото е разпределено делото от председателя на съда по правилата на чл.248,ал1, трябва да провери въпросите така, като са подробно описани в чл. 248, ал. 2:
т. 1: Подсъдно ли е делото на този съд. При тази проверка, ако констатира, че делото не е подсъдно на съда, на друго основание, ще прекрати СП и ще изпрати делото на компетентния съд: чл. 249, ал. 1, който препраща към т. 1 на ал. 2.
т. 2: Проверява има ли основания за прекратяване на наказателно производство. Когато приеме, че има такива, на друго основание, чл. 250 – прекратява наказателното производство.
- От тази разпоредба е видно, че съдията- докладчик на първо място може да прекрати наказателното производство при наличие на една от общите предпоставки за прекратяване по чл. 24 НПК – чл. 250, ал. 1, т. 1.
- От тази разпоредба е видно, че съдията-докладчик не може да прекрати наказателнотопроизв., ако става въпрос за чл. 24, ал. 1, т. 1,5,11. Това е така, защото това са основания, свързани с решаване на въпроси по същество, а в този стадий не могат да се решават въпроси по същество. => В тези случаи той ще насрочи съдебно заседание, т.к. той не може да прекрати производството. В съдебното заседание също е невъзможно делото да се прекрати, поради това че деянието не съставлява престъпление(чл. 24, ал. 1, т. 1), затова в тази хипотеза съдът ще постанови оправдателна присъда – чл. 289, ал. 1.
- Съдията –докладчик може да прекрати делото и на едно строго конкретно основание, което не се съдържа нито в общите правила за прекратяване но чл. 24, нито за който и да било друг стадий на процеса: чл. 250, ал. 1, т. 2 – Деянието така, както е описано в обвинителния акт, не е съставомерно. (Напр. лицето, срещу което се внася обвинителен акт е на 13 г., малолетен - но това не е взето предвид от прокурора и преди това от разследващите органи). Деянието, така както е описано не съставлява престъпление, а не че не е съставомерно, защото събраните доказателства водят до това.