1. Според новия принцип, регламентиран в чл. 7 НПК – “ Съдебното производство заема централно място в наказателния процес”. Понятието съдебно производство е легално и това понятие означава, съд. производство включва 4 негови стадии:
1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
2) Съдебно заседание на първа инстанция.
3) Съдебно заседание на въззивна инстанция.
4) Съдебно заседание на касационната инстанция.
Понятието първоинстанционно производство не е легално. Но няма съмнение, че първоинстанционното производство включва:
1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и
2) Самото съдебно заседание на първата инстанция.
Понятието съдебно заседание на първа инстанция е легално и обхваща цялата дейност, свързана с разглеждане и решаване на делото по същество.
И така Въпрос 7 означава да се посочи най-вече общата характеристика на съдебното заседание на първа инстанция.
3. Съдебното заседание на първа инстанция (СЗПИ) е изключителен стадий на наказателния процес и тази му изключителност може да се аргументира така:
1) Всички стадии, които предшестват СЗПИ не решават делото по същество, а единствено подготвят СЗПИ. Стадиите на досъдебната фаза имат за непосредствена цел не да се реши делото по същество, а да се съберат и проверят всички доказателства, които са необходими, за да се повдигне обвинение пред съд. Първият стадий, който предшества СЗПИ, също не решава въпросите по същество, а има за цел да се образува съдебното производство, да се предаде ОБВИНЯЕМИЯ на съд и да се подготви провеждането на СЗПИ, за да се проведе успешно и срочно, без отлагане на същото.
Всички стадии, които се провеждат след СЗПИ, имат за непосредствена цел да се провери правилно ли е протекла дейността в СЗПИ и правилна ли е постановената присъда. Тези стадии имат контролен характер. Прави се оценка за законосъобразност.
Извод: От изложеното е очевидно, че само СЗПИ има изключителната задача делото да се разгледа и реши по същество. Стадиите, които предхождат СЗПИ го подготвят, а тези, които се извършват след СЗПИ, проверяват извършената дейност и постановените актове.
2) Само в СЗПИ делото се решава по същество, което означава, че съдът се произнася за фактическите обстоятелства на извършеното престъпление, които приема за установени, правната квалификация, извършителя и вината му, има ли наказателна отговорност и ако има, какъв да бъде размерът на наказанието.
3) Този стадий обикновено приключва с присъда, която се издава в името на народа. Въззивната инстанция също може да постанови присъда, но това е изключение и хипотезите, при които е възможно да стане това са три и са изчерпателно посочени в закона- чл. 336, ал. 1. Касационната инстанция също може да постанови присъда, но само в един случай, и то оправдателна- чл. 354, ал. 1, т. 2.
В същото време СЗПИ може да приключи не с присъда, а с определение или разпореждане за прекратяване, спиране на производството или за връщане на делото на прокурора за допълнително разследване.
4) Пределите на СЗПИ се определят от правилото, че съдът проверява само деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт и само за лицето, срещу което е изготвен обвинителният акт.
5) СЗПИ е единственият стадий, в който намират най-пълно проявление, при това всички основни принципи на наказателния процес. Само за СЗПИ намира пълно проявление и принципът за непосредственост и устност. И в тази връзка само съдебните органи са неизменни в своята дейност и не могат да бъдат заменяни в хода на процеса. Това правило не важи за прокурорските и органите по разследването.
6) Само при извършването на дейността в СЗПИ се събират по едно и също време и на едно и също място всички участници в процеса.
7) В СЗПИ по делата от общ характер присъствието на прокурора е винаги задължително и няма изключение от това правило – чл. 268.
8) Присъствието на подсъдимия в този стадий е също задължително, но само когато става въпрос за повдигнато обвинение за тежко престъпление. Съдът може да се разпореди подсъдимият да се яви и в други хипотези, ако това е необходимо за разкриване на обективната истина. Чл. 269, ал. 1,2 НПК има предвид дефиницията, дадена за тежко престъпление в чл. 93, НК: Престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години.
* Изразът “повече от” се различава от изразите “ не по-малко от” и “над 5 г. напр.”, които от своя страна са равнозначни. Последните два означават, че минимумът, предвиден в закона, трябва да е 5 години . ( напр. 5 – 15 г.). А при “повече от 5 г.” трябва 5 г. да се включва в санкцията, но не и да е минимумът ( напр. наказание 3 – 8 г. е “повече от 5г.”).
Провеждането на СЗПИ по правилата на задочното производство е изключение, защото макар и да са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т.1-3, съдът може да не проведе задочен процес, ако реши, че отсъствието на подсъдимия ще затрудни разкриването на истината в конкретния случай. Задочен процес означава, че има подсъдим, но той не участва – не е установено местоживеенето му и не може да се призове.
9) Само в този стадий на процеса може да вземат участие съдебни заседатели.
10) Само в това СЗ, при това задължително, се провежда пълно съдебно следствие. Изключение има при някои диференцирани процедури – споразумението и съкратеното съдебно следствие. Вярно, че в съдебното заседание на въззивния съд може да се проведе съдебно следствие, но то никога не е задължително, а още по-малко е задължително да се проведе пълно съд. следствие. В касационната инстанция няма съдебно следствие.
11) СЗПИ е абсолютно неизбежен, т.е. задължителен стадий, без него няма същински наказателен процес Нещо повече – наказателният процес може да приключи с този стадий, когато актът, който е постановен, не бъде обжалван / протестиран – влиза в сила.
I. Обща характеристика на този стадий:
1. Става въпрос за самостоятелен стадий на наказателния процес, който има самостоятелни и строго специфични форми на дейност, както и строго специфична непосредствена задача.
2. В правната доктрина и практиката този стадий е прието да се обозначава като междинен, защото дейността, която се извършва в този стадий, се извършва след приключване на досъдебното производство и преди да е започнало СЗПИ. Затова този стадий нито е част от досъдебното производство, нито е част от СЗПИ - между двете е.
3. Специфичната задача на този стадий може да се обобщи така:
1) В този стадий се образува съдебното производство.
2) В този стадий ОБВИНЯЕМИЯТ се предава на съд.
3)В този стадий се извършват всички онези технически подготвителни действия за успешното започване и приключване на СЗПИ.
4) Този стадий е абсолютно неизбежен, винаги задължителен, когато е внесен обвинителен акт по делата от общ характер или е подадена тъжба от пострадалия по делата от частен характер. Нещо повече – в този стадий може да се приключи и самият наказателен процес, когато напр. именно на този стадий делото се прекрати поради смърт, давност и др.
4. В този стадий при никакви условия делото не може да се реши по същество!!! Този извод означава, че:
1) По време на този стадий не могат да се извършват следствени действия, което означава, че не могат да се събират и проверяват доказателства.
2) В този стадий не може да се и оценява събраният и проверен по делото доказателствен материал. При това не може да се оценява нито от гледна точка на неговата достатъчност ( дали разследването е обективно, всестранно и пълно или не е), нито пък от гл. т. на неговата достоверност.
5. Този стадий от една гл. т. има за цел да обезпечи държавните интереси при разглеждане на наказателни дела, като постави за разглеждане само наказателни дела, по които е извършена необходимата подготовка, за да се гарантира, че ще приключат успешно и без отлагания, с което ще се спестят време, сили и средства на държавата.
6. Този стадий от друга гл. т. може да се определи и като гаранция за защита правата и законните интереси на гражданите. Той осигурява да бъдат поставени в положение на подсъдими само онези обвиняеми, за които са налице предпоставките за това, като по този начин на подсъдимите се спестява съдебното заседание, а то значи публично разглеждане на делото и публично огласяване на обвинението.
7. От др. гл. т. този стадий може да се определи и като средство за осъществяване на съдебен контрол върху дейността на досъдебното производство. Изводът е верен, т. к. ако са допуснати съществени процесуални нарушения, обвиняемият няма да бъде предаден на съд, а делото ще се върне на прокурора за поправянето им. С новия НПК в този стадий се установи задължителен, при това съдебен контрол върху мярката за неотклонение, постановена в досъдебното производство и мерките за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията. Това е видно от чл. 256, ал. 1, т. 2, 3.
8. Предвид специфичната задача, която се решава на този стадий, при извършване на дейността в него някои принципи въобще не намират проявление (обективната истина, публичност), а на други принципи проявлението е твърде ограничено.
9. В този стадий се решават само 4 въпроса така, както са изчерпателно посочени в чл. 248, ал. 2. Прави впечатление, че в този стадий не се проверява нито правната квалификация на деянието, нито дали обвинителният акт е обоснован, нито дали е налице непълнота на доказателствата.
10. Новият НПК също не предписва задължение да се издава нарочен акт за предаване на съд. Затова на практика ще се задава въпросът в кой момент и по какъв начин О. се предава на съд.
11. В този стадий все още не са окончателно оформени страните. Те са в процес на конституиране и затова ще е верен изводът, че принципът на състезателност не намира, ако не въобще, то поне пълно проявление в този стадий на процеса.
12. Участниците, които извършват или вземат участие при извършването на дейността в този стадий, са:
1) Председателят на съда (не на състава), който образува съдебното производство и разпределя делото на съдия – докладчик.
2) Съдията -докладчик, който извършва цялата дейност в този стадий след образуване на производството.
3) Обвиняемият, който може да прави различни искания, по-важните от които са:
- да се измени мярката за неотклонение “задържане под стража”
- да даде отговор на връчения му препис от обвинителния акт и да излижи своите възражения, както и да направи искания.
4) Пострадалият и ощетеното юридическо лице в хода на този стадий могат да правят искания, да се конституират като частен обвинител и/или граждански ищец.
II. Действия, които се извършват и решения, които се вземат в този стадий на процеса:
1. Образуване на съдебното производство:
1) абсолютно продължително действие
2) редът и предпоставките са в чл. 247
3) Съдебното производство се образува или когато е внесен обвинителен акт по дело от общ характер, или е внесена тъжба по дело от частен характер.
4) Съдебното производство, както по обвинителен акт, така и по тъжба на пострадалия, се образува от председателя на съда с разпореждане и този извод следва от граматическото тълкуване на чл. 247, ал. 1, т. 1 и 2 и по-точно от съюза “и”.
5) Председателят на съда не може да откаже да образува съдебно производство (СП) при внесен обвинителен акт и това следва per argumentum a contrario от чл. 247, ал. 2.
6) Единствената предпоставка, при която се образува съдебното производство по дела от общ характер, е внесен обвинителен акт. Внесен обвинителен акт означава обвинителният акт да отговаря на всички формални задължителни реквизити, които са условие за неговата валидност: компетентен орган (само прокурор), името на лицето, което се привлича като ОБВИНЯЕМ и формулираното обвинение. Ако се има предвид ТР 2 /2002 г., може да се направи извод, че подписът не е елемент от обвинителния акт, който може да го направи невалиден, ако липсва. Липсата на подпис е обикновено въпрос на технически пропуск и може да се поправи, като прокурорът подпише обвинителния акт, без да се връща делото за допълнително разследване (така е според ТР2/2002 г.)
7) Внасянето на обвинителен акт в съда по своята същност, според понятийния апарат на НПК, е: “повдигане на обвинение пред съд”, а според понятийния апарат на КРБ е:“привличане към наказателна отговорност – равнозначни са. Председателят на съда не може да откаже да образува съдебното производство при внесен обвинителен акт именно поради това. Обратното би означавало съдът да изземе правомощия от прокурора, при това предоставени му с КРБ.
2. Предаване на съд:
1) Преди да реши въпроса за предаването на съд, съдията-докладчик, на когото е разпределено делото от председателя на съда по правилата на чл.248,ал1, трябва да провери въпросите така, като са подробно описани в чл. 248, ал. 2:
т. 1: Подсъдно ли е делото на този съд. При тази проверка, ако констатира, че делото не е подсъдно на съда, на друго основание, ще прекрати СП и ще изпрати делото на компетентния съд: чл. 249, ал. 1, който препраща към т. 1 на ал. 2.
т. 2: Проверява има ли основания за прекратяване на наказателно производство. Когато приеме, че има такива, на друго основание, чл. 250 – прекратява наказателното производство.
- От тази разпоредба е видно, че съдията- докладчик на първо място може да прекрати наказателното производство при наличие на една от общите предпоставки за прекратяване по чл. 24 НПК – чл. 250, ал. 1, т. 1.
- От тази разпоредба е видно, че съдията-докладчик не може да прекрати наказателнотопроизв., ако става въпрос за чл. 24, ал. 1, т. 1,5,11. Това е така, защото това са основания, свързани с решаване на въпроси по същество, а в този стадий не могат да се решават въпроси по същество. => В тези случаи той ще насрочи съдебно заседание, т.к. той не може да прекрати производството. В съдебното заседание също е невъзможно делото да се прекрати, поради това че деянието не съставлява престъпление(чл. 24, ал. 1, т. 1), затова в тази хипотеза съдът ще постанови оправдателна присъда – чл. 289, ал. 1.
- Съдията –докладчик може да прекрати делото и на едно строго конкретно основание, което не се съдържа нито в общите правила за прекратяване но чл. 24, нито за който и да било друг стадий на процеса: чл. 250, ал. 1, т. 2 – Деянието така, както е описано в обвинителния акт, не е съставомерно. (Напр. лицето, срещу което се внася обвинителен акт е на 13 г., малолетен - но това не е взето предвид от прокурора и преди това от разследващите органи). Деянието, така както е описано не съставлява престъпление, а не че не е съставомерно, защото събраните доказателства водят до това.
В съдебната фаза има два стадия:
1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
2) Съдебно заседание в първа инстанция.
Съдебното заседание в първа инстанция има 5 етапа. Първият е:
Действия по даване ход на делото в съдебно заседание:
1. Чл. 271, ал. 1 – Откриване на съдебното заседание:
НПК не казва в какво точно се състои откриването на съдебното заседание. Според практиката се изразява в следното: влиза председателят на състава, вижда дали всички членове на състава са налице; когато установи, че са налице, обявява, че се открива съдебното заседание по наказателно дело от общ / частен характер, номер, година, по кой член на НК. Поканват се лицата от коридора. Оттам нататък следват законно регламентираните действия на съдебния състав.
* В подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебното заседание – съдия- докладчик, а тук – вече съдебен състав.
Основна цел на този етап е да провери непосредствено в конкретния момент дали има пречки за разглеждане на делото по същество.
2. Председателят проверява дали са се явили всички лица и дали са редовно призовани. Решаващо тук е редовното призоваване – Изисква като минимум да са потърсени лицата на адресите им. Новият НПК – чл. 271, ал. 5 – изрично предвижда, че ако пострадалият и наследниците му не са намерени на посочения от тях адрес – не се отлага делото. Преди да се закрепи в законова разпоредба, това е било самата практика.
чл. 271, ал. 2: Ако са редовно призовани и не са се явили:
1) т. 1 – прокурорът. Трябва да се отчита, че прокурорът не участва по дела от частен характер, освен в случаите на чл. 48, 49, 50 НПК. Т.е. в тази хипотеза става въпрос за престъпления от общ характер: чл. 268 – участието на прокурора по такива дела е задължително.
Изключение: чл. 378, ал. 1, изр. 2: При една от диференцираните наказателни процедури: макар от общ характер, прокурорът може да не се яви. Това е единственото изключение за престъпления от общ характер – освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
2) т. 2 – подсъдимият. Делото се отлага, когато не се яви, ако явяването му е задължително,, освен в случаите на чл. 269, ал. 3. Ако е редовно призован, но не се яви? Трябва съдът да си постави въпроса по какви причини не се е явил – ако са уважителни, делото ще се отложи, за да му се гарантира правото на защита. Ако не са уважителни? Задължително ли е участието му? Чл. 269 казва кога е задължително участието му:
- при дела за тежки престъпления (независимо дали са от общ или от частен характер);
- при леки престъпления, само по чл. 269, ал. 2 е задължително участието му- когато съдът разпореди подсъдимият да се яви, когато това е необходимо за разкриване на обект. истина.
=> Ако участието му не е задължително, делото не се отлага. Ако е редовно призован, има уважителни причини и не се е явил, делото се отлага.
Изключения: чл. 269, ал. 3: Когато това няма да попречи за разкриване на ОИ, делото може да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия, ако:
т. 1 – Не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган – Основно изискване за всяка МН е да се уведомява органа, ако сменя адреса си.
т. 2 – Местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Т.е. тези две условия трябва кумулативно да са налице. Съдът е длъжен да провери пак, въпреки че прокурорът го е направил. Ако не го направи, присъдата се минира. Какво означава “щателно”? – Да провери не само на адреса по Л. К., но и на всички други адреси, за които има макар и оперативна информация; по затворите; дали е напускал страната да се провери по информация на органите на МВР; правят се справки за променена адресна регистрация. Обикновено се обявява за общодържавно издирване.
т. 3 – Когато се намира извън пределите на РБ и:
а) местоживеенето му не е известно;
б) не може да бъде призован по други причини;
в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Тези три точки са три хипотези на задочно производство.
3) т. 3 на 271 / 2- защитник. Делото се отлага, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. Замяна на защитник може да стане само по искане или със съгласието на обвиняемия – чл. 96. ал. 2.
Новото в НПК е ал. 3 на чл. 271 – Ако защитниците са повече от 1, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото. Това се въведе, за да не могат многократно да се отлагат съдебните заседания.
4) чл. 271, ал. 4 – частен тъжител. Ако не се яви, без уважителни причини, наказателното производство не се образува, а образуваното се прекратява. Ако той е упълномощил повереник и той се яви вместо него, тази разпоредба не се прилага, т. к. явно частният тъжител има интерес и не може да се говори за мълчаливо оттегляне на частната тъжба.
Но по новия НПК повереникът не е страна. Т.е. няма да има страна по обвинението – но това е чисто теоритичен спор.
5) чл. 271, ал. 5 – След като провери присъствието и причините за отсъствието на тези страни, съдът преминава към проверка на явяването на пострадалия и наследниците му. Пострадалият е само физическо лице. Съдебното заседание не се отлага, ако те не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване. Ако са се явили, съдът ги запитва дали искат да се конституират като частен обвинител или граждански ищец (пострадал или ощетеното юридическо лице, т.е. претърпелите вреди). Съдът се произнася с определение по направените искания за конституиране на нови страни. Ако допусне конституирането им като частен обвинител или граждански ищец, това определение не подлежи на самостоятелно обжалване – ТР 2/ 2004 г. Когато бъде постановена присъдата, може да се обжалва тя, като се посочи и това като съществено процесуално нарушение. Ако определението е за отказ:
- ако се отказва да се конституира като частен обвинител – частна жалба / протест – чл. 271, ал. 6, изр. 2
- ако се отказва да се конституира като ГИ – определението не подлежи на обжалване отделно от присъдата – ТР 2/ 2004 г. Така е, т.к. лицето не губи възможността да предяви претенцията си по граждански ред – аргумент на ТР.
Чл. 271, ал. 7 – Когато делото за пръв път влиза в съдебното заседание още няма конституирани частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник. Ако са конституирани още в първото съдебното заседание (има такъв вариант) или се отнася за следващо съдебното заседание: Ако не са се явили те или поверениците им без уважителни причини, делото се разглежда без присъствието им, освен ако изрично е поискано продължаването на делото.
Чл. 271, ал. 8 - Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. Може ли този член да се приложи по аналогия и за преводача и тълковника? Ако са призовани във връзка с показанията на свидетел, ако без него може, може и без тях. Но ако са необходими във връзка с правото на защита на някоя от страните, не може без тях (подсъдим, пострадал). Неприсъствието им ще е абсолютно основание за отлагане на делото.
Чл. 271, ал. 10- Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от 3 месеца. Тази разпоредба нова и е в съответствие с чл. 22 – разглеждане на делото в разумен срок. Но истинската причина за забавяне на делата е тяхното отлагане, а не това, че се насрочват след n-броя месеца. Затова критиците са срещу този срок в ал. 10. Търси се изход от тази разпоредба и той е намерен в чл. 22, ал. 2, от която се прави извод, че сроковете са задължителни за органите на досъдебното производство, но са препоръчителни за съдилищата.
Чл. 271, ал. 11 – Санкционни последици при неявяване – глоба.
3. Проверка на самоличността на подсъдимия и свидетелите: чл. 272 и 273
Новото в чл. 272 е ал. 2 – При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификация може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето. – Най- често при нелегално преминаване на граница на лица с неустановена самоличност, без документи.
Свидетелите – те винаги се запитват за родство с подсъдимия и се предупреждават са наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване.
Чл. 273, ал. 1 – Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват като частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник. Ако бъде нарушена тази разпоредба или се установи за някой, който не е бил посочен като свидетел, че е присъствал по време на цялото съдебно заседание, а се наложи да бъде разпитан, то в тези случаи: Според практиката ще могат да бъдат разпитани, но техните показания трябва да се оценяват много внимателно.
4. Чл. 274 – Отводи.
5. Чл. 275, ал. 1 - Възможност на страните да правят нови искания по доказателствата.(нови доказателства). Тази разпоредба трябва винаги да се тълкува с принципната разпоредба на чл. 107, ал. 4 – Не може да се откаже събирането на доказателства, само защото искането не е направено в определен срок.
Обща разпоредба на чл. 270, ал. 1 – Могат да се правят искания за изменение на МН по всяко време.
6. Обикновено в този етап почти винаги, без да са задължени, съдилищата правят опит да помирят страните (по дела от частен характер). Ако този опит е успешен, това е основание за прекратяване на наказателното производство.
Това е вторият етап на съдебното заседание в първа инстанция.
Съдебното следствие е централен етап. В него се събират и се проверяват доказателствените материали, които единствено могат да послужат за основаване на присъда.
1. Започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора / на частната тъжба от частен тъжител. – чл. 276, ал. 1
-ал. 2 – Ако е предявен гр. иск, той се прочита от ГИ.
-ал. 3- Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.
Тези текстове в тази последователност са задължителни.
2. Събиране и проверка на док. материал.: НПК не предвижда неизменен ред за това. Традиционно се започва със събиране на гласни ДС и конкретно с:
1) Разпит на подсъдимия – чл. 277, ал. 1.- Председателят го поканва да даде обяснения по обвинението.
ал. 2 – Може да дава обяснения във всеки момент на съд следствие- Веднага, щом пожелае да даде обяснения – Това правило го има и в чл. 115, ал. 3. Ако подсъдимият пожелае по конкретен повод да даде обяснения, обикновено в практиката председателят казва, че ще му даде думата по- късно.
ал. 3 – Ред за задаване на въпроси.
ал. 4 – председателят и др. членове на съдебния състав могат да поставят въпроси след изчерпване на въпросите на страните. Това е тенденция от доста време – съдът проявява активност по изключение (състезателност – но, само ако страните не са се справили и ако ще се попречи за разкриване на обективната истина, тогава съдебният състав задава въпроси- Т.е. на обективната истина се дава предимство за сметка на състезателността ).
Чл. 278 допуска разпит на подсъдимия да се проведе в отсъствието на другите подсъдими, ако има такива, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Това допускане е правомощие на съда във връзка с нормалното протичане на процеса. А чл. 267 е санкция за неправомерно поведение.
- чл. 278, ал. 2 – Когато се върне, му се прочита протокола.
Чл. 279 предвижда възможност да се прочетат обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или обективната истина. Новост в чл. 279 е, че е прибавен “обвиняемия”. Няма законова възможност обясненията на обвиняемия, дадени в досъдебното производство не пред съдия, да бъдат включени в доказателствения материал по делото. Освен изискването да са дадени пред съдия или друг състав на съда, кумулативно трябва да е налице и една от точките на ал. 1 на чл. 279:
- т. 1 – Лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими.
- т. 2 – Делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия.
- т. 3 – между обяснения, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие има съществено противоречие.
- т. 4 – подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нищо.
Според тълкувателно решение 52/ 1989 г. обяснения на заподозрян от досъдебното производство не могат да бъдат четени, а и по новия НПК вече няма заподозрян.
чл. 279 говори за “обяснения”- не може да е разпитван като свидетел в досъдебното производство и да си е признал всичко – трябва да е разпитван като обвиняем.
2) Разпит на свидетел – чл. 280 и чл. 281 – от закона.
3) Разпит на вещо лице – чл. 282 – от закона.
4) След гласните доказателствени средства се преминава към събиране на другите док материали. Те ще се приобщят към док. материал чрез прочитане – чл. 283 – протоколите и други документи, които съдържат факти от значение за делото.
5) Предявяване на веществените доказателства.
6) Оглед – НПК се спира само на огледа, но това не значи, че в съдебното производство са ограничени другите способи за събиране на доказателства.
Стига се до изчерпване на доказателствените материали – чл. 286 - края на съдебното следствие. Това не означава, че повече не могат да се събират доказателствени материали.
3. Възможности за възобновяване на съдебното следствие – три:
1) чл. 294 – По време на съдебните прения.
2) чл. 299 - При последната дума на подсъдимия. Но изявленията му извън съд. следствие нямат доказателствена стойност. Първо трябва да се възобнови съдебното следствие и тогава.
3) чл. 302 – При оттегляне на съдебен състав за постановяване на присъдата.
4. Спиране / прекратяване на наказателносто производство в съдебно заседание.
чл. 289, ал. 1 - Пропуснати са т. 1 и т. 11 на чл. 24, ал. 1.
ал. 3 – Когато прекратява наказателното производство съдът задължително се произнася по веществените доказателства, отменя всички МПП, с изключение на мярката за обезпечаване на гражданския иск.
ал. 4 – Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба.
чл. 290 – Спиране.
5. Прекратяване на съд. производство и изпращане на делото на съответния прокурор. чл. 288,
т. 2 – при объркана родова подсъдност.
т. 1 – ако е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или защитника му. – По тази точка много се спори, смята се, че мястото й е в общите разпоредби на съдебното производство.
Уредба – чл. 287 НПК.
І. Дефиниция
Внасянето на корекции във фактическото съдържание или в правната квалификация на предявеното обвинение, формулирано в обвинителния акт.
След ’99 върху този институт влияят три нови виждания на законодателя:
1) Приема се,че откритото и състезателно съд. производство дава много по-големи възможности за правото на защита и разкриване на обективната истина.
2) Бързината е от голямо значение – недопустимо е излишно връщане на делата.
3) Връщането облагодетелства прокурора, давайки му възможност да поправи грешки.
След 99 г. остават само две хипотези на връщане, а с новия НПК - хипотезата е само една. До ’99 всяко съществено изменение на обвинението водеше до връщане на делото.
ІІ. Обща характеристика
1. Непосредствена задача – да гарантира правото на защита на обвиняемия спрямо фактите и спрямо правното положение поне в две инстанции. Такава трябва да е формулировката. Във ІІ инстанция не може да се прави изменение на обвинението.
2. Винаги е свързано с повдигането на ново обвинение и предявяването му на подсъдимия.
3. Винаги е съществено процесуално нарушение осъждането по непредявено обвинение. Но има изключение: еднакво или по- леко престъпление – по- лека квалификация.
4. Първоначалното обвинение престава да съществува. Последици от това:
1) В диспозитива на присъдата съдът не се произнася по първоначалното обвинение.
2) чл. 336, ал. 1, т. 1 и чл. 354, ал. 2, т. 4 не визират изоставеното обвинение чрез института на изменение на обвинението.
5. Да отговаря на чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
ІІІ. Особености
Aл. 1 гласи: Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
1. Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението – Когато в съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са включени в обвинителния акт, има изменение, но когато е съществено: ТР 57 / 1984 г.- “Съществено” е, когато новите обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние. Напр. установява се, че не е имало превишена скорост, а несъобразена скорост.
Теорията смята, че определението на тълкувателно не правилно, т. к. НПК говори за изменение на обстоятелствената част, а не на фактическия състав. Следва да се имат предвид и всички нови обстоятелства, които влияят върхуу отговорността на обвиняемия (отегчаващи).
Практиката също се ориентира в тази посока – 723 / 1992 на І - во наказателно отделение.
Има съществено изменение, винаги когато обстоятелствата, на които се основава обвинението:
1) влошават положението на обвиняемия.
2) и / или поставят нови задачи пред защитата.
Приема се, че не може а бъде осъден за по- голяма сума от посочената в обвинителния акт.
2. Закон за по-тежко наказуемо престъпление - Кога има такъв? Само когато се променя квалификацията в по-тежка или когато квалификацията е същата, но има възможност за налагане на по-тежко наказание. НПК говори за “закон за по-тежко наказуемо престъпление”, т.е. преминава се към нова правна квалификация и тя е по-тежка. А тя е по-тежка, когато санкцията е по-тежка – по-тежко наказание е това, което е по-напред в изброяването на чл. 37, НК.
* При еднакъв минимум и различен максимум – по-тежко е това с по-високия максимум. Обратно – по-тежко е това с по-високия минимум.
* Ако има кумулативни и самостоятелна санкция – по-тежко е това с кумулативната санкция.
* Ако минимумът е по-висок от минимумът на другата санкция, а максимумът е по-нисък от максимума на другата.- В този случай следва да се прецени дали обвинението се поддържа в превес на смекчаващите или в превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. В превес на смекчаващите – санкцията с по – висок минимум е по-тежка. В превес на отегчаващите – тази с по- висок максимум е по-тежка.
Ако някой от тези критерии не може да се приложи:
3. Закон за еднакво наказуемо престъпление.
4. Закон за по-леко наказуемо престъпление – обратното на разгледаното.
5 Закон за същото наказуемо престъпление. – Използва се само в чл. 337, ал. 1, т. 1. Проф. Чинова смята, че същото наказуемо = еднакво наказуемо – синоними са.
Друго виждане – Правната квалификация остава идентична, но се променя обстоятелствената част на обвинението. При съществена промяна – трябва да се измени обвинението.
Друга хипотеза: Правната квалификация се променя в по-тежка, но вида на престъплението е същия и санкцията остава в същите рамки ( умишлено- включва се после и особено мъчителен начин). В този случай има ли закон за по-тежко наказуемо престъпление? Акад. Павлов смята, че има. Проф. Чинова смята, че в случая няма, но това не е справедливо и счита, че трябва да се промени редакцията. Чинова смята, че трябва не само да се променя пр. квалификация, но и се променя в нов вид престъпление и то е с по-тежка санкция – тогава ще има закон за по-тежко наказуемо престъпление
ІV. Изменение на обвинението – уредба – чл. 287 НПК:
1. Изменение е допустимо, само когато новите обстоятелства не са били известни на органа на досъдебното производство – ал. 1. Трябва за пръв път да са били установени в съдебното следствие. Това е новост в НПК. Съдът трябва да прецени допустимостта, дали са били известни новите обстоятелства. Ако да, изменението ще е недопустимо.
Ново обвинение се повдига, ако е налице или съществено изменение, или закона за по-тежко наказание.
Съдебното заседание се изменя и се предявява ново обвинение, а не се връща делото в досъдебното производство. Изключение: чл. 287, ал. 2 – Новото обвинение е за престъпление, което е подсъдно на по-горен или военен съд – тогава съдът прекратява съд. производство и изпраща делото на съответния прокурор.
Отпада от НПК възможността да се върне в досъдебното производство, когато е било необходимо разследване от следовател, а е извършено от дознател.
2. Процесуални гаранции на правото на защита:
1) чл. 287, ал. 3 - Съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение – Така е, т. к. те са поставени пред нови факти или нова правна квалификация.
2) чл. 287, ал. 4- Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, обясненията на обвиняемия, дадени до момента на изменението, не могат да се ползват.
3. Процедура – НПК не казва нищо.
1) Повдигането на новото обвинение от прокурора - устно в съдебно заседание го формулира и се вписва в протокола.
2) Съдебният състав с определение приема обвинението. Пита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява. Прокурорът трябва да формулира обвинението максимално ясно, за да се запише в протокола. Не трябва да се променя формулировката от съда, защото ще се получи все едно съдът е формулирал обвинението, което би било съществено процесуално нарушение.
Може ли съдът да откаже да приеме новото обвинение? Може, когато при съпоставяне на материалите от досъдебното производство с тези в съдебното установи, че обстоятелствата са били известни на органите на досъдебното производство. Преди не е можело, но изискването на ал. 1 на чл. 287 е новост в НПК и =>сега може. ТР от 1984г. не е актуално.
4. Изменение на обвинението по дела от частен характер – чл. 287, ал. 6 - “ако на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част”. Частният тъжител е длъжен да посочи фактите, не е длъжен да дава правна квалификация, тя се дава от съда. Такова изменение не може да настъпи, ако е изтекъл преклузивния срок по чл. 81, ал. 3.
5. чл. 287, ал.7 – Друга хипотеза: Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Критика: Съдът се ангажира с обвинението, т.к. изпраща делото на прокурора. Изпращането на материалите на прокурора не го задължава да образува наказателно производство, а е само законна предпоставка. Смята се, че не е същинско изменение на обвинението.
6. чл. 287, ал. 5 – Друга хипотеза: Води се производство от общ характер. В хода на производството се установява, че престъплението е от частен характер. Ако наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът или частният обвинителмогат да поискат съдът да се произнесе с присъдата и по обвинението за престъплението от частен характер. Тук не се изоставя първото обвинение. С диспозитива съдът ще се произнесе и по двете => Не е същинско изменение на обвинението.
7. Въззивна инстанция: Законодателят е предвидил три случая, които не са изменение на обвинението, но са свързани с този въпрос:
1) чл. 336, ал. 1, т. 1 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първа инстанция.
2) т. 2 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в І инстанция. За да има съответно обвинение в І инстанция, това означава, че обвинението трябва да е по същите фактически обстоятелства и със същата правна квалификация.
3) чл. 337, ал. 1, т. 2 – Въззивният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. – Тук няма “ако е имало съответно обвинение в І инстанция”- сериозно се критикува.
* Чл. 212 от стария НПК, сега чл. 225, е бил озаглавен Изменение на обвинението. Сега не се води така, но на практика е изменение на обвинението в досъдебното производство.
І. Съдебни прения: Уредба – чл. 291- 299 вкл.
1. Съдебните прения са третият самостоятелен етап на СЗПИ, който етап има строго специфична задача, а именно да се изслушат съдебните прения, които произнасят страните.
2. Съдебните прения започват след приключване на съдебното следствие и обхващат речите на страните.
3. Съдебните речи по наказателни дела са винаги устни. Никоя страна, без изключение, не може да депозира своята съдебна реч, без да я произнесе устно. Това не означава, че речта не може да е и написана. Важното е да се прочете. Произнасянето на съдебни речи устно е едно от направленията на принципа на устността. Устността при съдебните речи даже може да се каже, че е условие за валидността им.
4. Пренията на страните представляват цялостна равносметка на резултатите от проведеното съдебно следствие, която се прави било от гледна точка обвинението, било от гл.т защитата. Целта на съдебните прения е да се подпомогне съда при решението на въпросите по същество.
5. В чл. 291, ал. 2 НПК посочва реда, по който се произнасят съдебните прения: прокурор/частен тъжител, частен обвинител и повереника му, ГИ и повереника му, ГО и повереника му, защитник, подсъдим.
1) Редът, по който се произнасят съдебните прения, е задължителен, т. к. чл. 291, ал. 2 е императивна правна норма.
2) От разпоредбата е очевидно, че съдебните прения винаги започват с реч на този, който е формулирал обвинението и който има тежест да го докаже. Затова по делата от общ характер съд. прения започват с реч на прокурора, а по дела от частен характер – с речта на ЧТ.
3) От разпоредбата е очевидно, че по време на съдебните прения последен говори подсъдимия и това се обяснява с неговото право на защита. Когато подсъдимият произнася своята реч и говорейки последен, той вече знае позицията на всички други страни.
4) По нашия НПК право на съдебна реч има отделно и защитника, и подсъдимия. Упражняването на право на съдебна реч на единия не може да блокира това право на другия.
6. Страните могат да се позовават в своите речи само на доказателствени материали, които са събрани и проверени в хода на съдебното следствие – това е легално заявено в чл. 292 НПК.
7. Страните не могат да бъдат ограничавани във времето за произнасяне на своите речи – чл. 296 НПК.
8. НПК не предписва какво трябва да е съдържанието на съдебните прения, нито каква трябва да е структурата на самата съдебна реч. На практика, след като се знае кои въпроси решава съда в присъдата, може да се направи верен извод и за съдържанието на самите речи. Затова на практика във всяка съдебна реч има поне три части:
1) Анализ на събраните и проверени по делото доказателства, за да се предложи на съда извода на страната за фактическите обстоятелства на извършеното престъпление. (НПК – “фактически констатации”).
¬ 2) Във втората част на съдебната реч трябва да се аргументира вината на лицето и правната квалификация на извършеното деяние.
3) В третата част страната предлага на съда какво наказание да бъде наложено.
При анализа на разпоредбите на НПК, свързани със съдебните прения, ще стане очевидно ясно, че прокурорът и гражданите, които защитават чужди права и законни интереси, (защитник и повереник), имат не право, а задължение да произнасят съдебна реч. А гражданите, които защитават свои права и законни интереси, (подсъдим, частен обвинител, граждански ищец, граждански ответник) нямат задължение, а само правото, ако това засяга интереса им, да се включат в пледоарията и да произнесат своя реч.
Що се отнася до прокурора, то е вярно, че не е длъжен да сочи точния размер на наказанието в абсолютна цифра, което трябва да постанови съдът. Прокурорът обаче задължително трябва да посочи дали наказанието трябва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, т.е. под средния размер към минимума, дали при превес на отегчаващите вината обстоятелства, т.е. над средния размер кум максимума или при баланс на едните и другите – по средата. В същото време на практика не се спори, че прокурорът е длъжен да посочи вида на наказанието, длъжен е да посочи също, ако предлага наказанието да се определи като минималното или максималното, предвидено в закона, трябва ли да се приложи чл. 66 или чл. 64 НК – условно осъждане. Тези правила с новия НПК ще имат изключително значение, защото новият НПК за І път установи т.нар. правило “ преклудиране на исканията на държавните органи и гражданите, които осъществяват обвинение”.
9. Съдебните прения нямат никакво отношение към доказването. Те нито са доказателства, нито са ДС, нито са способ за събиране и проверка на доказателства. Друг е въпросът, че по време на съдебните прения страните могат да поискат извършване на допълнителни следствени действия. Ако съдът уважи такива искания, той възобновява съдебното следствие, за да извърши исканите действия и събере исканите доказателства – чл. 294 НПК.
10. Както е видно от чл. 295 страните имат право освен на пледоария, и на реплика по повод твърденията и доводите на противниковата страна. Подсъдимият винаги има право на последна реплика – чл. 295, ал. 2.
11. По нашия НПК в никой момент, вкл. и по време на съдебните прения, прокурорът не може да оттегли обвинението; веднъж внесъл обвинителния акт, той не може да се разпорежда с него. По нашето право прокурорът не може да оттегля обвинението, но може да се откаже от обвинението. Когато се откаже от обвинението, съдът не прекратява делото, както е при оттегляне на обвинението, а продължава и се произнася винаги с присъда. (може и осъдителна) – чл. 293 НПК.
ІІ. Последна дума на подсъдимия (ПДП) – Уредба- чл. 297 – 299 вкл.
1. Последната дума на подсъдимия е самостоятелен етап на СЗПИ- четвъртия, който етап има свои специфични задачи и форми на дейност.
2. Последната дума на подсъдимия започва веднага след съдебните прения.
3. Подсъдимият има право и на съдебни прения, и на последна дума. А не или на едното, или на другото, както е в някои държави. Според ВКС непредоставянето на възможност на подсъдимия да произнесе пледоария или последна дума на подсъдимия е винаги съществено процесуално нарушения (СПН).
4. Последната дума на подсъдимия се предоставя, за да може той да изрази “своето окончателно отношение към обвинението” – чл. 297, ал. 2. Изразът означава последно, преди съдът да се оттегли за постановяване на присъда, да може подсъдимият да заяви признава ли се за виновен или не и последно какви искания има към съда по повод формулираното обвинение.
5. Последната дума на подсъдимия не може да се ограничи по време и той може да бъде прекъснат, но само когато явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото – чл. 298 НПК.
6. Ако по време на последната дума на подсъдимия подсъдимият изнесе за І път факти, които не са известни на съда, съдът може да възобнови съдебното следствие, да извърши съответните следствени действия и да провери тези факти. Съдебното следствие е единствената част от СЗПИ, в която могат да се извършват следствени действия и да се събират доказателства. В никой друг етап не е възможно това. Затова съдебното следствие се възобновява.
7. Последната дума на подсъдимия не е разпит на подсъдим. Казаното от него не може да се отъждествява с обясненията на подсъдим, които са устно доказателствено средство.