Страница 4 от 6
Съдебно следствие
Това е вторият етап на съдебното заседание в първа инстанция.
Съдебното следствие е централен етап. В него се събират и се проверяват доказателствените материали, които единствено могат да послужат за основаване на присъда.
1. Започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора / на частната тъжба от частен тъжител. – чл. 276, ал. 1
-ал. 2 – Ако е предявен гр. иск, той се прочита от ГИ.
-ал. 3- Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.
Тези текстове в тази последователност са задължителни.
2. Събиране и проверка на док. материал.: НПК не предвижда неизменен ред за това. Традиционно се започва със събиране на гласни ДС и конкретно с:
1) Разпит на подсъдимия – чл. 277, ал. 1.- Председателят го поканва да даде обяснения по обвинението.
ал. 2 – Може да дава обяснения във всеки момент на съд следствие- Веднага, щом пожелае да даде обяснения – Това правило го има и в чл. 115, ал. 3. Ако подсъдимият пожелае по конкретен повод да даде обяснения, обикновено в практиката председателят казва, че ще му даде думата по- късно.
ал. 3 – Ред за задаване на въпроси.
ал. 4 – председателят и др. членове на съдебния състав могат да поставят въпроси след изчерпване на въпросите на страните. Това е тенденция от доста време – съдът проявява активност по изключение (състезателност – но, само ако страните не са се справили и ако ще се попречи за разкриване на обективната истина, тогава съдебният състав задава въпроси- Т.е. на обективната истина се дава предимство за сметка на състезателността ).
Чл. 278 допуска разпит на подсъдимия да се проведе в отсъствието на другите подсъдими, ако има такива, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Това допускане е правомощие на съда във връзка с нормалното протичане на процеса. А чл. 267 е санкция за неправомерно поведение.
- чл. 278, ал. 2 – Когато се върне, му се прочита протокола.
Чл. 279 предвижда възможност да се прочетат обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или обективната истина. Новост в чл. 279 е, че е прибавен “обвиняемия”. Няма законова възможност обясненията на обвиняемия, дадени в досъдебното производство не пред съдия, да бъдат включени в доказателствения материал по делото. Освен изискването да са дадени пред съдия или друг състав на съда, кумулативно трябва да е налице и една от точките на ал. 1 на чл. 279:
- т. 1 – Лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими.
- т. 2 – Делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия.
- т. 3 – между обяснения, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие има съществено противоречие.
- т. 4 – подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нищо.
Според тълкувателно решение 52/ 1989 г. обяснения на заподозрян от досъдебното производство не могат да бъдат четени, а и по новия НПК вече няма заподозрян.
чл. 279 говори за “обяснения”- не може да е разпитван като свидетел в досъдебното производство и да си е признал всичко – трябва да е разпитван като обвиняем.
2) Разпит на свидетел – чл. 280 и чл. 281 – от закона.
3) Разпит на вещо лице – чл. 282 – от закона.
4) След гласните доказателствени средства се преминава към събиране на другите док материали. Те ще се приобщят към док. материал чрез прочитане – чл. 283 – протоколите и други документи, които съдържат факти от значение за делото.
5) Предявяване на веществените доказателства.
6) Оглед – НПК се спира само на огледа, но това не значи, че в съдебното производство са ограничени другите способи за събиране на доказателства.
Стига се до изчерпване на доказателствените материали – чл. 286 - края на съдебното следствие. Това не означава, че повече не могат да се събират доказателствени материали.
3. Възможности за възобновяване на съдебното следствие – три:
1) чл. 294 – По време на съдебните прения.
2) чл. 299 - При последната дума на подсъдимия. Но изявленията му извън съд. следствие нямат доказателствена стойност. Първо трябва да се възобнови съдебното следствие и тогава.
3) чл. 302 – При оттегляне на съдебен състав за постановяване на присъдата.
4. Спиране / прекратяване на наказателносто производство в съдебно заседание.
чл. 289, ал. 1 - Пропуснати са т. 1 и т. 11 на чл. 24, ал. 1.
ал. 3 – Когато прекратява наказателното производство съдът задължително се произнася по веществените доказателства, отменя всички МПП, с изключение на мярката за обезпечаване на гражданския иск.
ал. 4 – Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба.
чл. 290 – Спиране.
5. Прекратяване на съд. производство и изпращане на делото на съответния прокурор. чл. 288,
т. 2 – при объркана родова подсъдност.
т. 1 – ако е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или защитника му. – По тази точка много се спори, смята се, че мястото й е в общите разпоредби на съдебното производство.