Уредба – чл. 287 НПК.
І. Дефиниция
Внасянето на корекции във фактическото съдържание или в правната квалификация на предявеното обвинение, формулирано в обвинителния акт.
След ’99 върху този институт влияят три нови виждания на законодателя:
1) Приема се,че откритото и състезателно съд. производство дава много по-големи възможности за правото на защита и разкриване на обективната истина.
2) Бързината е от голямо значение – недопустимо е излишно връщане на делата.
3) Връщането облагодетелства прокурора, давайки му възможност да поправи грешки.
След 99 г. остават само две хипотези на връщане, а с новия НПК - хипотезата е само една. До ’99 всяко съществено изменение на обвинението водеше до връщане на делото.
ІІ. Обща характеристика
1. Непосредствена задача – да гарантира правото на защита на обвиняемия спрямо фактите и спрямо правното положение поне в две инстанции. Такава трябва да е формулировката. Във ІІ инстанция не може да се прави изменение на обвинението.
2. Винаги е свързано с повдигането на ново обвинение и предявяването му на подсъдимия.
3. Винаги е съществено процесуално нарушение осъждането по непредявено обвинение. Но има изключение: еднакво или по- леко престъпление – по- лека квалификация.
4. Първоначалното обвинение престава да съществува. Последици от това:
1) В диспозитива на присъдата съдът не се произнася по първоначалното обвинение.
2) чл. 336, ал. 1, т. 1 и чл. 354, ал. 2, т. 4 не визират изоставеното обвинение чрез института на изменение на обвинението.
5. Да отговаря на чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
ІІІ. Особености
Aл. 1 гласи: Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
1. Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението – Когато в съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са включени в обвинителния акт, има изменение, но когато е съществено: ТР 57 / 1984 г.- “Съществено” е, когато новите обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние. Напр. установява се, че не е имало превишена скорост, а несъобразена скорост.
Теорията смята, че определението на тълкувателно не правилно, т. к. НПК говори за изменение на обстоятелствената част, а не на фактическия състав. Следва да се имат предвид и всички нови обстоятелства, които влияят върхуу отговорността на обвиняемия (отегчаващи).
Практиката също се ориентира в тази посока – 723 / 1992 на І - во наказателно отделение.
Има съществено изменение, винаги когато обстоятелствата, на които се основава обвинението:
1) влошават положението на обвиняемия.
2) и / или поставят нови задачи пред защитата.
Приема се, че не може а бъде осъден за по- голяма сума от посочената в обвинителния акт.
2. Закон за по-тежко наказуемо престъпление - Кога има такъв? Само когато се променя квалификацията в по-тежка или когато квалификацията е същата, но има възможност за налагане на по-тежко наказание. НПК говори за “закон за по-тежко наказуемо престъпление”, т.е. преминава се към нова правна квалификация и тя е по-тежка. А тя е по-тежка, когато санкцията е по-тежка – по-тежко наказание е това, което е по-напред в изброяването на чл. 37, НК.
* При еднакъв минимум и различен максимум – по-тежко е това с по-високия максимум. Обратно – по-тежко е това с по-високия минимум.
* Ако има кумулативни и самостоятелна санкция – по-тежко е това с кумулативната санкция.
* Ако минимумът е по-висок от минимумът на другата санкция, а максимумът е по-нисък от максимума на другата.- В този случай следва да се прецени дали обвинението се поддържа в превес на смекчаващите или в превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. В превес на смекчаващите – санкцията с по – висок минимум е по-тежка. В превес на отегчаващите – тази с по- висок максимум е по-тежка.
Ако някой от тези критерии не може да се приложи:
3. Закон за еднакво наказуемо престъпление.
4. Закон за по-леко наказуемо престъпление – обратното на разгледаното.
5 Закон за същото наказуемо престъпление. – Използва се само в чл. 337, ал. 1, т. 1. Проф. Чинова смята, че същото наказуемо = еднакво наказуемо – синоними са.
Друго виждане – Правната квалификация остава идентична, но се променя обстоятелствената част на обвинението. При съществена промяна – трябва да се измени обвинението.
Друга хипотеза: Правната квалификация се променя в по-тежка, но вида на престъплението е същия и санкцията остава в същите рамки ( умишлено- включва се после и особено мъчителен начин). В този случай има ли закон за по-тежко наказуемо престъпление? Акад. Павлов смята, че има. Проф. Чинова смята, че в случая няма, но това не е справедливо и счита, че трябва да се промени редакцията. Чинова смята, че трябва не само да се променя пр. квалификация, но и се променя в нов вид престъпление и то е с по-тежка санкция – тогава ще има закон за по-тежко наказуемо престъпление
ІV. Изменение на обвинението – уредба – чл. 287 НПК:
1. Изменение е допустимо, само когато новите обстоятелства не са били известни на органа на досъдебното производство – ал. 1. Трябва за пръв път да са били установени в съдебното следствие. Това е новост в НПК. Съдът трябва да прецени допустимостта, дали са били известни новите обстоятелства. Ако да, изменението ще е недопустимо.
Ново обвинение се повдига, ако е налице или съществено изменение, или закона за по-тежко наказание.
Съдебното заседание се изменя и се предявява ново обвинение, а не се връща делото в досъдебното производство. Изключение: чл. 287, ал. 2 – Новото обвинение е за престъпление, което е подсъдно на по-горен или военен съд – тогава съдът прекратява съд. производство и изпраща делото на съответния прокурор.
Отпада от НПК възможността да се върне в досъдебното производство, когато е било необходимо разследване от следовател, а е извършено от дознател.
2. Процесуални гаранции на правото на защита:
1) чл. 287, ал. 3 - Съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение – Така е, т. к. те са поставени пред нови факти или нова правна квалификация.
2) чл. 287, ал. 4- Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, обясненията на обвиняемия, дадени до момента на изменението, не могат да се ползват.
3. Процедура – НПК не казва нищо.
1) Повдигането на новото обвинение от прокурора - устно в съдебно заседание го формулира и се вписва в протокола.
2) Съдебният състав с определение приема обвинението. Пита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява. Прокурорът трябва да формулира обвинението максимално ясно, за да се запише в протокола. Не трябва да се променя формулировката от съда, защото ще се получи все едно съдът е формулирал обвинението, което би било съществено процесуално нарушение.
Може ли съдът да откаже да приеме новото обвинение? Може, когато при съпоставяне на материалите от досъдебното производство с тези в съдебното установи, че обстоятелствата са били известни на органите на досъдебното производство. Преди не е можело, но изискването на ал. 1 на чл. 287 е новост в НПК и =>сега може. ТР от 1984г. не е актуално.
4. Изменение на обвинението по дела от частен характер – чл. 287, ал. 6 - “ако на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част”. Частният тъжител е длъжен да посочи фактите, не е длъжен да дава правна квалификация, тя се дава от съда. Такова изменение не може да настъпи, ако е изтекъл преклузивния срок по чл. 81, ал. 3.
5. чл. 287, ал.7 – Друга хипотеза: Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Критика: Съдът се ангажира с обвинението, т.к. изпраща делото на прокурора. Изпращането на материалите на прокурора не го задължава да образува наказателно производство, а е само законна предпоставка. Смята се, че не е същинско изменение на обвинението.
6. чл. 287, ал. 5 – Друга хипотеза: Води се производство от общ характер. В хода на производството се установява, че престъплението е от частен характер. Ако наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът или частният обвинителмогат да поискат съдът да се произнесе с присъдата и по обвинението за престъплението от частен характер. Тук не се изоставя първото обвинение. С диспозитива съдът ще се произнесе и по двете => Не е същинско изменение на обвинението.
7. Въззивна инстанция: Законодателят е предвидил три случая, които не са изменение на обвинението, но са свързани с този въпрос:
1) чл. 336, ал. 1, т. 1 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първа инстанция.
2) т. 2 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в І инстанция. За да има съответно обвинение в І инстанция, това означава, че обвинението трябва да е по същите фактически обстоятелства и със същата правна квалификация.
3) чл. 337, ал. 1, т. 2 – Въззивният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. – Тук няма “ако е имало съответно обвинение в І инстанция”- сериозно се критикува.
* Чл. 212 от стария НПК, сега чл. 225, е бил озаглавен Изменение на обвинението. Сега не се води така, но на практика е изменение на обвинението в досъдебното производство.