ЛЕКЦИИ

В съдебната фаза има два стадия:

1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
2) Съдебно заседание в първа инстанция.

Съдебното заседание  в първа инстанция има 5 етапа. Първият е:
Действия по даване ход на делото в съдебно заседание:

1. Чл. 271, ал. 1 – Откриване на съдебното заседание:
НПК не казва в какво точно се състои откриването на съдебното заседание. Според практиката се изразява в следното: влиза председателят на състава, вижда дали всички членове на състава са налице; когато установи, че са налице, обявява, че се открива съдебното заседание по наказателно дело от общ / частен характер, номер, година, по кой член на НК. Поканват се лицата от коридора.  Оттам нататък следват законно регламентираните действия на съдебния състав.
* В подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебното заседание – съдия- докладчик, а тук – вече съдебен състав.
Основна цел на този етап е да провери непосредствено в конкретния момент дали има пречки за разглеждане на делото по същество.
2. Председателят проверява дали са се явили всички лица и дали са редовно призовани. Решаващо тук е редовното призоваване – Изисква като минимум да са потърсени лицата на адресите им. Новият НПК – чл. 271, ал. 5 – изрично предвижда, че ако пострадалият и наследниците му не са намерени на посочения от тях адрес – не се отлага делото. Преди да се закрепи в законова разпоредба, това е било самата практика.
чл. 271, ал. 2: Ако са редовно призовани и не са се явили:
    1) т. 1 – прокурорът. Трябва да се отчита, че прокурорът не участва по дела от частен характер, освен в случаите на чл. 48, 49, 50 НПК. Т.е. в тази хипотеза става въпрос за престъпления от общ характер: чл. 268 – участието на прокурора по такива дела е задължително.
        Изключение: чл. 378, ал. 1, изр. 2: При една от диференцираните наказателни процедури: макар от общ характер, прокурорът може да не се яви. Това е единственото изключение за престъпления от общ характер – освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
    2) т. 2 – подсъдимият. Делото се отлага, когато не се яви, ако явяването му е задължително,, освен в случаите на чл. 269, ал. 3. Ако е редовно призован, но не се яви? Трябва съдът да си постави въпроса по какви причини не се е явил – ако са уважителни, делото ще се отложи, за да му се гарантира правото на защита. Ако не са  уважителни? Задължително ли е участието му? Чл. 269 казва кога е задължително участието му:
- при дела за тежки престъпления (независимо дали са от общ или от частен    характер);    
- при леки престъпления, само по чл. 269, ал. 2 е задължително участието му- когато съдът разпореди подсъдимият да се яви, когато това е необходимо за разкриване на обект. истина.
=> Ако участието му не е задължително, делото не се отлага. Ако е редовно призован, има уважителни причини и не се е явил, делото се отлага.
    Изключения: чл. 269, ал. 3: Когато това няма да попречи за разкриване на ОИ, делото може да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия, ако:
        т. 1 – Не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган – Основно изискване за всяка МН е да се уведомява органа, ако сменя адреса си.
        т. 2 – Местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Т.е. тези две условия трябва кумулативно да са налице. Съдът е длъжен да провери пак, въпреки че прокурорът го е направил. Ако не го направи, присъдата се минира. Какво означава “щателно”? – Да провери не само на адреса по Л. К., но и на всички други адреси, за които има макар и оперативна информация; по затворите; дали е напускал страната да се провери по информация на органите на МВР; правят се справки за променена адресна регистрация. Обикновено се обявява за общодържавно издирване.
        т. 3 – Когато се намира извън пределите на РБ и:
            а) местоживеенето му не е известно;
            б) не може да бъде призован по други причини;
            в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Тези три точки са три хипотези на задочно производство.
    3) т. 3 на 271 / 2- защитник. Делото се отлага, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. Замяна на защитник може да стане само по искане или със съгласието на обвиняемия – чл. 96. ал. 2.  
Новото в НПК е ал. 3 на чл. 271 – Ако защитниците са повече от 1, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото. Това се въведе, за да не могат многократно да се отлагат съдебните заседания.
    4) чл. 271, ал. 4 – частен тъжител. Ако не се яви, без уважителни причини, наказателното производство не се образува, а образуваното се прекратява. Ако той е упълномощил повереник и той се яви вместо него, тази разпоредба не се прилага, т. к. явно частният тъжител има интерес и не може да се говори за мълчаливо оттегляне на частната тъжба.
        Но по новия НПК повереникът не е страна. Т.е. няма да има страна по обвинението – но това е чисто теоритичен спор.
    5) чл. 271, ал. 5 – След като провери присъствието и причините за отсъствието на тези страни, съдът преминава към проверка на явяването на пострадалия   и наследниците му. Пострадалият е само физическо лице. Съдебното заседание не се отлага, ако те не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване. Ако са се явили, съдът ги запитва  дали искат да се конституират като частен обвинител или граждански ищец (пострадал или ощетеното юридическо лице, т.е. претърпелите вреди). Съдът се произнася с определение по направените искания за конституиране на нови страни. Ако допусне конституирането им като частен обвинител или граждански ищец, това определение не подлежи на самостоятелно обжалване – ТР 2/ 2004 г. Когато бъде постановена присъдата, може да се обжалва тя, като се посочи и това като съществено процесуално нарушение. Ако определението е за отказ:
            - ако се отказва да се конституира като частен обвинител – частна жалба / протест – чл. 271, ал. 6, изр. 2
            - ако се отказва да се конституира като ГИ – определението не подлежи на обжалване отделно от присъдата – ТР 2/ 2004 г. Така е, т.к. лицето не губи възможността да предяви претенцията си по граждански ред – аргумент на ТР.
  Чл. 271, ал. 7 – Когато делото за пръв път влиза в съдебното заседание още няма конституирани частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник. Ако са конституирани още в първото съдебното заседание (има такъв вариант) или се отнася за следващо съдебното заседание: Ако не са се явили те или поверениците им без уважителни причини, делото се разглежда без присъствието им, освен ако изрично е поискано продължаването на делото.
Чл. 271, ал. 8 -  Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. Може ли този член да се приложи по аналогия и за преводача и тълковника? Ако са призовани във връзка с показанията на свидетел, ако без него  може, може и без тях. Но ако са необходими във връзка с правото на защита на някоя от страните, не може без тях (подсъдим, пострадал). Неприсъствието им ще е абсолютно основание за отлагане на делото.
Чл. 271, ал. 10- Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от 3 месеца. Тази разпоредба нова и е в съответствие с чл. 22 – разглеждане на делото в разумен срок. Но истинската причина за забавяне на делата  е тяхното отлагане, а не това, че се насрочват след n-броя месеца. Затова критиците са срещу този срок в ал. 10. Търси се изход от тази разпоредба и той е намерен в чл. 22, ал. 2, от която се прави извод, че сроковете са задължителни  за органите на досъдебното производство, но са препоръчителни за съдилищата.
Чл. 271, ал. 11 – Санкционни последици при неявяване – глоба.

3. Проверка на самоличността на подсъдимия и свидетелите: чл. 272 и 273
     Новото в чл. 272 е ал. 2 – При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификация може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето. – Най- често при нелегално преминаване на граница на лица с неустановена самоличност, без документи.
Свидетелите – те винаги се запитват за родство с подсъдимия и се предупреждават са наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване.
Чл. 273, ал. 1 – Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват като частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник. Ако бъде нарушена тази разпоредба или се установи за някой, който не е бил посочен като свидетел, че е присъствал по време на цялото съдебно заседание, а се наложи да бъде разпитан, то в тези случаи: Според практиката ще могат да бъдат разпитани, но техните показания трябва да се оценяват много внимателно.
4.  Чл. 274 – Отводи.
5. Чл. 275, ал. 1 - Възможност на страните да правят нови искания по доказателствата.(нови доказателства). Тази разпоредба трябва винаги да се тълкува с принципната разпоредба на чл. 107, ал. 4 – Не може да се откаже събирането на доказателства, само защото искането не е направено в определен срок.
Обща разпоредба на чл. 270, ал. 1 – Могат да се правят искания за изменение на МН по всяко време.
6. Обикновено в този етап почти винаги, без да са задължени, съдилищата правят опит да помирят страните (по дела от частен характер). Ако този опит е успешен, това е основание за прекратяване на наказателното производство.