I. Основания за прекратяване – чл. 243, ал. 1 – От текста е видно, че т. 1 препраща към общите основания за прекратяване по чл. 24, ал. 2, а т. 2 установява едно специфично, изключително основание, на което само прокурорът може да прекрати делото.
От общите основания за прекратяване по чл. 24 единственото реабилитиращо основание е по чл. 24, ал. 1, т. 1, а всички други са нереабилитиращи, защото прилагането им е свързано с условието за доказване на вината на извършителя и с доказването на деянието.
т. 1 гласи “деянието не съставлява престъпление”. Ако деянието е извършено в състояние на невменяемост, основанието за прекратяване е по т. 1, а ако става невменяем след деянието – по т. 5. Ако се докаже в хода на разследването, че такова деяние не е извършено – има празнота в закона. С аргумент на по- силното основание се преодолява. Основанието за прекратяване ще е по т. 1 .
т. 7 касае т. нар. частно-публични дела. Прокурорът не може да образува такова дело без тъжба на пострадалия. От частно- публичен характер са около 20 престъпления и се разглеждат като частно- публично обвинение.
т. 8 – единствено за чл. 61, НК става дума.
т. 9 – Това са делата от публично-частен характер. Случаите на публично-частно обвинение са два: чл. 343 ( Не е сигурна Чинова, че са два).
т. 10 – чл. 479 и чл. 480 НПК
т. 11 – Няма как да се приложи, ако не се допълни НК.
II. Характеристика на прекратяването като процесуално действие:
1. Извършва се с постановление, което се издава във втория стадий на съдебната фаза.
2. Това постановление трябва да съдържа общите реквизити по чл. 199, ал. 2 и специалните по чл. 243, ал. 2.
3. Препис от това постановление задължително се изпраща на обвиняемия, пострадалия и ощетеното юридическо лице, защото това са изчерпателно изброените граждани, които могат да обжалват постановлението на прокурора.
III. Съдебният контрол при прекратяването. – Процедурата е посочена в чл. 243, ал. 4 -7 вкл. и от тези текстове могат да се направят следните изводи:
1. Съдебният контрол е двустепенен, защото постановлението може да се обжалва пред първоинстанционен съд, а определението на първоинстанционния съд- пред въззивния. След което постановлението влиза в сила и е окончателно.
2. След като е предвиден съдебен контрол, принципът е актовете да не могат да се обжалват по общия ред на чл. 200 пред горестоящата прокуратура.
3. Делото при подадена жалба срещу постановлението за прекратяване се разглежда в закрито заседание, поради което лицето, което обжалва, няма възможност да вземе участие.
4. Съдебният контрол не е по същество, а е контрол, в хода на който се проверява само обосноваността и законосъобразността на постановлението.
5. Съдът е вярно, че може да отмени и обжалваното постановление и да върне делото на прокурора, както е вярно, че при това връщане може да дава задължителни указания. По- важно е, че задължителните указания не могат да са по същество, а трябва да са свързани единствено с правилното приложение на закона (НК и НПК).
6. Съдът не може да дава указания кое лице да бъде привлечено като обвиняем , за какво престъпление, при каква правна квалификация, какъв да е обемът на обвинението, какви действия по разследването да се извършат.
Какви изводи могат да се направят при тълкуването на чл. 243, ал. 9 –
- Докато не е изтекъл срокът за обжалване, обвиняемият и пострадалият не могат да обжалват постановлението по общите правила на чл. 200, т. е пред горестоящият прокурор, а могат само пред съд.
- След като изтече срокът за обжалване, обвиняемият и пострадалият също не могат да обжалват пред горестоящият прокурор по правилата на чл. 200.
- След като изтече срокът за обжалване е вярно, че постановлението за прекратяване може да се отмени от горестоящия прокурор, но това, както следва от ал. 9, става служебно.
Служебно означава, че прокурорът може да отмени постановлението, когато по собствена инициатива е предприел проверка или след получен сигнал на обвиняемият, пострадалият или др. лице.
Когато постановлението на прокурора е било потвърдено от съда, то влиза в сила, има законна сила и не може да бъде отменяно вече нито от съд, нито от прокурор. Единственият начин да се отмени това постановление е от ВКС по реда на възстановяване на наказателни дела, но този ред е възможен само поради новооткрити обстоятелства.
Когато постановлението не е било обжалвано, то макар и да влиза законно в сила, няма сила на присъдено нещо, защото на основание ал. 9 всеки горестоящ прокурор може да го отмени. Така процесът ще е окаже отново висящ, при това без изискване за нови обстоятелства и докато изтече давностният срок за престъплението.
Интересът на О. е да се обжалва делото пред съд. Проблемът е, че ако обвиняемият обжалва, за да се сдобие със силата на присъдено нещо, той трябва да има правен интерес, защото в противен случай жалбата му няма да бъде допусната. О. обжалва – ако е прекратено по т. 1, не може да обжалва, а ако е по някоя друга точка – може да обжалва- това е неговият интерес.
IV. Спиране на производството.
1. Основания за спиране – чл. 244, ал. 1 и ал. 2
2. Спирането на производството от прокурора се извършва по правилата на чл. 244, ал. 3.
3. Съдебният контрол при спирането е едностепенен и процедурата е описана в чл. 244, ал. 5 и ал. 6. За този контрол важи всичко, което бе казано при прекратяването.
4. Спряното производство се възобновява от прокурора по правилата на чл. 245, ал. 2 и ал. 3.