Новият НПК категорично установява кои са стадиите на досъдебното производство:
1) Разследване;
2) Действия на прокурора след приключване на разследването.
РАЗСЛЕДВАНЕ:
I. Действия, които се извършват в I стадий на досъдебното производство, а именно разследването:
1. След като се образува досъдебното производство, разследващият орган извършва всички действия по разследването, които са необходими и възможни във всеки конкретен случай. Тук и в тази връзка разследващият орган е самостоятелен да реши какви действия да извърши и в каква поредност да ги извърши. Това е неговата т.нар. оперативна самостоятелност.
* Терминологично уточнение: Гл. 14 от НПК е озаглавена “Способи за доказване” и те са изчерпателно посочени – разпит, оглед, експертиза, претърсване и изземване, следствен експеримент, разпознаване, специални разузнавателни средства.
“Действия по разследване” = “Способи за доказване”. Използвайки термина способ за доказване НПК има предвид самото доказване ; а под действия по разследването се има предвид самата дейност. Просто са наречени по различен начин, но се едно и също.
Образуването на производството (Въпрос 2) е процесуално действие. Всички действия, които нямат за резултат събиране на доказателства, не са способи за доказване, а са процесуални действия ( напр. образуване на производството, привличане на обвиняемия и т.н.)
2. Когато разследващият орган реши, че е събрал достатъчно доказателства за вината на конкретното лице в извършване на конкретното престъпление, той докладва на прокурора и след този доклад изготвя постановление за привличане на обвиняем.- чл. 219, ал. 1.
1) С изготвянетo на това постановление и чрез него именно се конституира фигурата на обвиняемия. От този момент по делото има обвиняем. Това постановление е правно основание да бъде наречено лицето “обвиняем” в призовката, която му се изпраща и да бъде привлечен като обвиняем.
2) С постановлението за привличане на обвиняемия не само се конституира фигурата на обвиняемия, но нещо повече – в това постановление се формулира конкретното обвинение. Ако постановлението не съдържа фомулировката на обвинението, ВКС приема, че е налице съществено процесуално нарушение.
3) чл. 219, ал. 3 съдържа изчерпателно реквизитите на постановлението за привличане на О.:
а/ Дата, място на издаване и орган, който го издава. Тълкувателно решение 2 / 2002 г. оказва, че тези реквизити са задължителни, но ако постановлението не е подписано от разследващият орган и се установи, че това е технически пропуск, то може да се подпише и по- късно, без да се връща делото за доразследване.
б/ Трите имена на лицето, което се привлича като О. Този реквизит означава, че не може да се привлича като обвиняемия неизвестно лице, че привличането е винаги по повод конкретно лице.
в/ Деянието, за което са привлича лицето и правната му квалификация. Фактическите твърдения/ изводи/ констатации означават: деянието, описано, както се е случило в конкретния случай ( напр. счупил прозореца и проникнал или разбил вратата и проникнал и т.н.). Правната квалификация е правният извод: в случая - взломна кражба, т.е. осъществил е състава на това престъпление.
Според ВКС ( Тълк. Реш. 2/2002 ) това е абсолютно задължителен раквизит и разследващият орган трябва на опише времето, мястото и всички фактически съставомерни признаци за обективната и субективната страна на престъпното деяние. В това решение се оказва, че няма пречка някои съставомерни признаци да се опишат в обобщен вид, като напр. при кражба или присвояване, ако предмет на кражбата/ присвояването са множество еднородни вещи, не е необходимо да се описва всяка вещ и отделната й цена. Достатъчно е да се посочи родовия признак на всички вещи и общата им цена.
г/ Доказателствата, на които се основава привличането на обвиняемия също се описват в постановлението. Според същото тълкувателно решение. Този реквизит не е задължителен, защото изречението по т. 4 на чл. 219, ал. 3 завършва с израза “ако това няма да затрудни разследването”. В същото решение ВКС е приел, че непосочването на доказателствата чрез описването им в постановлението за привличане на обвиняемия не противоречи на европейските стандарти и тук е цитирано решението на делата Лами срещу Белгия, Нийлсен срещу Дания, Фокси Кембъл срещу Обединеното Кралство и др. => Европейските стандарти не изискват нито да се посочват доказателствата, а още по-малко да се показват на обвиняемия.
д/ Мярката за неотклонение, ако такава се взима.
е/ Правата на обвиняемия по чл. 55, вкл. и правото му да откаже да даде обяснения и правото му да има защитник.
3. След изготвяне на постановлението за привличане на обвиняемия, обвиняемия се призовава, за да му бъде предявено това постановление.
1) Процедурата по предявяването на постановлението е изчерпателно посочена в чл. 219, ал. 4-7 НПК.
2) Предявяването на постановлението означава да се даде възможност на обвиняемия в присъствието на неговия защитник да се запознае, т.е. да прочете постановлението за привличане на обвиняемия. С новия НПК освен това, разследващият орган е длъжен да му връчи и препис от постановлението.
3) Предявяването на постановлението има за непосредствена цел да научи обвиняемия в какво е обвинен. Без да знае това, той не би могъл да се защити. Затова ВКС константно е приемал, че непредявяването на постановлението на обвиняемия е съществено процесуално нарушение, защото ограничава правата на обвиняемия.
4) Привличането на обвиняемия е действие, различно от предявяването на постановлението, т. к. при привличането на О. се формулира обвинението с постановление, а с предявявавне на постановлението О. се запознава с обвинението.
5) Не може да се изготви обвинителен акт и делото да се внесе в съда, ако преди това по време на разследването лицето не е било привлечено като обвиняемия и не му е било предявено обвинението.
6) Не може да има разлика нито във фактическите, нито в правните изводи на постановлението и обвинителния акт.
4. След като предяви постановлението за привличане на обвиняемия, съгласно чл. 221, разследващият орган е длъжен незабавно да пристъпи към разпит на обвиняемия.
1) Разпитът на обвиняемия е първото средство за защита, което има на разположение О., след като му е предявено постановлението за привличане на обвиняемия.
2) Именно защото разпитът е и първото средство за защита на обвиняемия НПК изисква този разпит да стане незабавно, а това значи веднага, щом това е възможно и забрана разследващият орган да върши други действия след предявяване на постановлението за привличане на обвиняемия.
5. След разпитът на обвиняемия разследващият орган продължава да извършва едни или други действия по разследването. Целта им е различна от действията, извършвани преди привличането на обвиняемия. В случая разследващият орган цели да извърши всички действия по разследването, за да провери обясненията на обвиняемия или да установи всички факти, които ще бъдат оценявани като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
6. Когато разследващият орган реши, че е извършил всички действия по разследването за разкриване на обективната истина, преди да предяви разследването, докладва на прокурора.
1) Докладва за втори път на прокурора. Както при това докладване, така и за докладването преди привличането на обвиняемия, НПК не поставя никакви изисквания. Затова е вярно, че докладването може да е устно, по телефон, присъствено, неприсъствено и т.н.
2) Това докладване има изключително значение, защото, ако прокурорът по- късно констатира някакви пропуски, когато вече делото му е изпратено, той не може да го връща за доразследване. Затова всички пропуски трябва да се оправят именно при това докладване.
3) След докладването прокурорът може да констатира:
че са допуснати съществени процесуални нарушения;
че не са събрани всички доказателства;
че трябва да се извърши ново привличане на О. ( напр. ако О. е бил привлечен за кражба, а се констатира, че е грабеж)
В тези хипотези или прокурорът, или разследващият орган по негово указание, отстраняват така допуснатите нарушения.
7. След доклада на разследващия орган пред прокурора разследващият орган пристъпва към предявяване на разследването. - чл. 227 - чл. 231 НПК.
1) Предявяването на разследването е действие, различно от предявяване на постановлението за привличане на обвиняем. Разликата е в непосредствената цел: Постановлението се предявява, за да научи обвиняемия в какво е обвинен, а разследването се предявява, за да научи обвиняемия съдържанието на всички материали, които са приложени по делото. - както тези от действията по разследването, така и тези от другите процесуални действия.
2) Предявяването става в кабинета на разследващия орган, като се дава възможност на заинтересованите лица да прочетат всички, приложени по делото материали, за което се определя срок, който е различен в зависимост от обема на делото, от неговата фактическа и правна сложност - чл. 228
3) С новия НПК се предвиди възможност разследването да се предявява и на пострадалия в присъствието на неговия повереник. Предявяването на разследването на обвиняемия в присъствието на неговия защитник е задължително, докато предявяването на разследването на пострадалия и повереника му не е, т. к. чл. 227, ал. 3 поставя условието пострадалият да е направил искане да му се предяви разследването.
4) За предявяване на разследването са съставя протокол, който се подписва от обвиняемия, пострадалия и техните защитници и повереници, затова че са се запознали с материалите по делото. В този протокол се вписват още техните искания, бележки и възражения, които се правят. Според ВКС непредявяването на разследването е винаги съществено процесуално нарушение. Но невписването в протокола на престъплението, в което е обвинено лицето, не е съществено процесуално нарушение. Така е, защото при предявяване на разследването не се повдига обвинение и затова не е нужно в протокола да се вписва престъплението.
5) Когато при предявяване на разследването са направени искания, бележки и възражения, това е третият задължителен път, когато разследващият орган докладва на прокурора, който се произнася по тях.
6) Ако прокурорът уважи направените искания напр. за събиране на нови доказателства, след извършване на допълнителните действия по разследването, разследващият орган отново предявява разследването по същите правила.
8. След като предяви разследването, разследващият орган изготвя своя заключителен акт, който е обвинително заключение, заключение за прекратяване или заключение за спиране.
1) Заключителният акт на разследващия орган не е юридически акт, защото заключението не поражда каквито и да било правни последици. То не е задължително дори за прокурора. Затова прокурорът може да изготви обвинителен акт и да го внесе в съда, независимо че по делото е изготвено заключение за прекратяване например.
2) В заключението на разследващия орган няма нужда да се описва престъплението, в което е обвинено лицето, защото това заключение не формулира обвинение.
3) В тълкувателно решение No. 2 /2002 г. много вярно е указано, че ако заключението на разследвщия орган не съдържа всички реквизити така, както изисква НПК, това не е съществено процесуално нарушение.
* Забележка: В действащия НПК се говори за „постановление с мнение за спиране/прекратяване”. Според ЗНА, ако е постановление, то е юридически акт, а ако е такъв, то той трябва да поражда правни последици. А в случая не поражда - това е небрежност на законодателя.
9. След като изготви заключението си, разследващият орган изпраща делото на прокурора, от който момент започва вторият стадий на досъдебната фаза.
II. Обща характеристика на разследването
1. С новия НПК, независимо дали разследването се извършва от дознател или следовател, то се извършва по абсолютно еднакви правила, без изключение. Затова по новия НПК няма полицейско производство и предварително производство. Дейността е единна, няма диференциране- винаги е разследване.
2. Разследването се извършва като правило от разследващ орган (следовател, дознател), но прокурорът може да извършва отделни действия по разследването и отделни други процесуални действия.
3. С новия НПК прокурорът може да извършва цялостно разследване по всяко дело, което прецени, че е необходимо, в която хипотеза не изготвя заключение.
4. С новия НПК за пръв път бе установена фигурата на наблюдаващия прокурор и екипното разследване. Що се отнася до фигурата на наблюдаващия прокурор, тя не е непозната на практиката. Новото е, че за пръв път бе легално установена със закон. А що се отнася до екипното разследване, то наистина е нещо непознато и ново за законодателството и практиката.
- Наблюдаващ прокурор - Това е винаги конкретен прокурор, който е образувал производството, осъществява постоянен надзор за законност и ръководство при провеждане на разследването и решава всички въпроси, които се поставят в хода на разследването и след неговото приключване и участва в съдебното заседание на първата инстанция при разглеждането на обвинителния акт, който той е внесъл.
- Екипно разследване - То е установено по следния законодателен механизъм: Според чл. 46, ал.2, т. 1, която е обща правна норма, прокурорът е длъжен да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане. Специалната разпоредба на чл. 196 изчерпателно сочи какви методи може да използва прокурорът, за да реализира общото си правомощие по чл. 46: напр. да проверява всички материали по делото, да дава указания, които са задължителни, да отменя всички актове на разследващите органи, да заменя един разследващ орган с друг. Т.е. чл. 196 не е специален по отношение на чл. 46, а го допълва. Всички тези правомощия дотук прокурорът упражнява по собствена инициатива.
За да се получи екипно разследване, НПК установява задължение за разследващите органи по чл. 203, ал. 3 системно да докладват на прокурора. А в три случаи, които бяха разгледани по-горе, това докладване е задължително и се прави по инициатива на разследващия орган.
Така се получава екип между разследващите органи и прокурора, при който разследващият орган е напълно процесуално подчинен на прокурора и в който решаващият орган е прокурорът. Тази екипност е гарантирана и чрез невъзможността прокурора да връща делото на разследващия орган за доразследване, както и чрез решението искането за задържане под стража да се прави само от прокурора; както и всички искания за разрешение от съда за извършване на обиск, претърсване, изземване и т.н. - само от прокурора.
5. С новия НПК на разследващите органи е отнето правомощието да задържа дори и до 24 часа и при незабавното и бързото производство. Става дума за разследващ орган, който е полицейски и дознател. Дознател може да бъде лице, което е назначено на длъжност „дознател”. За да е дознател, трябва да е завършил висше юридическо образование. Получава се, че всеки полицейски орган, извън дознател може да задържи до 24 часа, а не и дознателят (по ЗМВР). А по новия НПК само прокурорът може да задържа обвиняемия, може да го задържа до 72 часа и на едно единствено основание - когато прокурорът е направил искане до съда за задържане под стража и го задържа до 72 часа, за да бъде доведен до съда, когато съдът ще се произнася по искането му за мярка за неотклонение задържане по стража. По новия НПК има само тези два вида задържане:
1) под стража- чл. 64, ал. 1;
2) до 72 часа, но за да бъде доведен в съда - чл. 64 НПК.