1. Обща характеристика на привличането на обвиняемия.
Общи правила:
1) По на нашето право, като правило без изключение, привличането на обвиняем е винаги процесуално действие, което означава, че 1 лице може да бъде привлечено като обвиняем, но само след като е образувано ( с постановление на прокурор) или е започнало досъдебното производство ( счита се за образувано с първото процесуално действие).
2) Привличането на обвиняемия се извършва преди да е приключило разследването, преди да са извършени всички действия и да са събрани всички доказателства.
3) Привличането на обвиняем може да се извърши както от разследващите органи, така и от прокурора. Това не следва от чл. 219, ал. 1. Това следва от чл.46, ал. 2,т. 2 в частта „и други процесуални действия”. А привличането на обвиняем е процесуално действие.
4) Актът, с който 1 лице се привлича като обвиняем, е постановление за привличане на обвиняем Но от това правило има изключения. Изключенията са чл. 219, ал. 2, чл. 356, ал. 4 и чл. 362, ал. 4, в които хипотези не се изисква да се изготвя постановление за привличане на обвиняем.
5) С постановлението за привличане на обвиняем се конституира фигурата на обвиняем и именно от този момент трябва да намери пълно приложение разпоредбата на чл. 6 от Европейската конвенция, която постановява правото на всяко лице, обвинено в криминално престъпление, на надлежна съдебна процедура. Това всъщност е правото на защита. От този момент сме длъжни да осигурим всичките му права, предписани в чл. 6.
6) Привличането на обвиняемия в крайна сметка не може да се отрече, че по своята същност е формулиране на конкретно обвинение срещу конкретно лице. Затова е вярно, че с привличане на обвиняемия не само се конституира фигурата на О., но и за първи път възниква функцията по обвинението.
7) С отменения НПК това действие бе обозначено в НПК с израза „Повдигане на обвинение”. С новия НПК това действие се обозначава с израза „Привличане на обвиняем”, а действието на прокурора по изготвяне на обвинителния акт и внасянето му в съда - „Повдигане на обвинение пред съд”. Възприемането на тази лексика в новия НПК бе направено, за да се отграничи по един недвусмислен начин привличането на обвиняемия и привличането към наказателна отговорност. Според Решение N 14 на КС по конституционно дело N 1 от 1999 г. привличането на обвиняемия или повдигането на обвинение в хода на разследването не е привличане към наказателна отговорност, защото 1 лице може да е привлечено като обвиняем, но да не бъде привлечено към наказателна отговорност, ако производството бъде прекратено или спряно. Затова привличането на обвиняем от разследващ орган не е противоконституционно и не противоречи на чл. 127, КРБ, според който прокурорът привлича към наказателна отговорност лицата, извършили престъпление и това правомощие е поверено единствено и само на прокурора. Изготвянето на обвинителния акт от прокурор и внасянето му в съда, което действие по НПК е наречено „Повдигане на обвинение пред съд” без съмнение е равнозначно на „привличане към наказателна отговорност”, така, както е обозначено същото действие в КРБ.
* По дела от частен характер - сигналът до съда е частна тъжба от частен тъжител и пак се нарича привличане към наказателна отговорност. Привличането към наказателна отговорност е свързано със сезирането на съда.
8) С тълкувателно решение No 2 /2002 г. на ВКС бе уточнено, че привличането на обвиняем в хода на разследването е неокончателно, работно обвинение. А внасянето на обвинителния акт в съда е наречено в това тълкувателно решение окончателно обвинение.
9) По нашето право не може да бъде формулирано окончателно обвинение, без да е формулирано преди това предварителното обвинение, т.е. без да е било провлечено лицето като О., при това за същото деяние и със същата правна квалификация. Защо? С привличането на О. няма никакво съмнение, че се гарантира правото на защита на О., че това лице, именно защото е О., ще разполага с многобройните процесуални права, които са предвидени в НПК и ще може да вземе участие при извършване на разследването. Но от друга гледна точка е не по-малко важно и следното - че, след като лицето е конституирано като О. и именно защото е О., по отношение на това лице могат да се постановят десетките мерки за процесуална принуда, предвидени в НПК.
10) Европейските стандарти за обвинение: Решенията, които можем на погледнем, са Девеер, Минели, Агоза, Екле.
1. Според практиката на Европейския съд в Страсбург обвинение може да има независимо дали има разследване или не.
2. Според същите стандарти обвинение е налице, когато компетентен орган на държавна власт прави изявление срещу конкретно лице, в което изявление се съдържа твърдение, че това лице е извършило престъпление.
3. Според Европейския съд обвинението може да е писмено, устно, мълчаливо, чрез конклудентни действия. Като класически хипотези на мълчаливо обвинение се сочи: претърсването, изземването, обиск, снемане на имунитет, запечатване на помещение.
11) Понятието „обвинение” по чл. 6 от ЕКЗПЧОС е автономно понятие за Евр. съд, защото Евр. съд може да приеме, че е налице обвинение и тогава, когато в съответното национално законодателство деянието не е обявено за престъпление.
Напр.: Да премахнеш печат, поставен от компетентен орган в/у помещение в България е престъпление, но в Германия не е. Европейският съд не се интересува от това какво предвижда националното законодателство. Европейският съд приема, че е престъпление, ако има предвидена пенална санкция и => щом е престъпление, има О. и обвинение и попада под чл. 6, ЕКЗПЧОС.
2. Трите групи предпоставки за повдигане на обвинение:
1) Фактически предпоставки:
С новия НПК едно лице може да бъде привлечено като обвиняем по принцип, когато са налице достатъчно доказателства за вината му в извършването на конкретно престъпление (чл. 219, ал. 1). Но едно лице може да бъде привлечено като обвиняем и без да са налице доказателства за вината му, когато е достатъчно да са налице фактически данни, че е извършило престъпление (чл. 219, ал. 2).
2) Материално- правни предпоставки:
- Да се касае за деяние, което е съставомерно и е извършено от наказателно-отговорен субект .
- Да не са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на възпитателни мерки по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 8.
- Да не са налице условията, които ще доведат до изключване или погасяване на наказателна отговорност (смърт, давност, амнистия, невменяемост и т.н. по чл. 24 )
3) Процесуално- правни предпоставки:
- Компетентен орган - прокурор и разследващи органи.
- Надлежен акт - постановление за привличане на обвиняем или протоколът от първото действие по разследването срещу лицето- имат едни и същи задължителни реквизити - чл. 219, ал. 3.
- Да са спазени изискванията на КРБ за снемането на имунитета по отношение на лицето, което ще се привлече като обвиняем.
- Да не е налице предпоставката по чл. 24, ал. 1, т. 6 - non vis in idem- спрямо същото лице за същото престъпление да няма незавършено производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.
3. Обяснение на фактическите предпоставки за привличане на обвиняем
1) чл. 219, ал. 1- „Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателно производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление.” Какво означава на практика изразът „достатъчно доказателства„. Този израз може да бъде обяснен първо с обективни критерии, които се обобщават така:
а) Преди да привлече обвиняем разследващият орган трябва да е извършил всички необходими и възможни действия по разследването.
б) При след така извършените действия разследващият орган е направил единствено възможен извод, че конкретното лице е извършило престъплението.
в) Събраните док. материали не трябва да са противоречиви. Ако са противоречиви обаче и противоречията не могат да бъдат преодоляни и ако се даде вяра на едната група доказателства, ще се приеме, че престъплението е извършено от лицето Х, а ако се даде вяра на другата група, ще се приеме, че е извършено от лицето У. => При условие, че тези противоречия не са преодоляни, не може да се пристъпи към привличане на обвиняем
От субективна страна изразът „достатъчно доказателства” не означава разследващият орган да е убеден, че това е лицето, извършило престъплението. Към този момент убеждение не е възможно, защото към момента на привличането на О. лицето не е и не може да се разпитва като обвиняем, а и обясненията, които дава, не са и не могат да бъдат проверени. Затова достатъчно доказателства означава: да се направи основателно предположение за извършено престъпление и за вината на лицето:
а) Предположението е основателно, защото се базира на конкретни доказателства или на конкретни фактически данни.
б) Става въпрос за предположение, защото при привличането на обвиняемия у разследващия орган има съмнение, но това съмнение се базира не на събрания и проверен док. материал, а на обстоятелството, че не е разпитан О. и не са изслушани и проверени обясненията му.
2) чл. 219, ал. 2- „Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.”:
- ал. 2 на чл. 219 е диспозитивна правна норма - Това следва от употребената дума „може”, поради което, когато се извършва действие срещу конкретно лице, то може да се привлече като О., но разследващият орган може да реши и да не го привлича- нещо, което противоречи на здравата житейска и правна логика и на европейските стандарти.
- Думата „акта” в ал. 2 означава протокола и този извод следва от систематичното тълкуване на ал. 2. с ал. 3.
- За привличането на обвиняемия по ал.2 е необходимо да се извърши действие по разследването, към което НПК поставя две изисквания:
I. Първото изискване към действието по разследването е това действие да е първото срещу лицето.
* Незабавно производство и бързо производство се считат за образувани с извършване на първото действие по разследването, независимо какво е то. А по общата процедура- чл. 212, ал. 2 - се счита за образувано само в изчерпателно посочените случаи - „когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.”
На практика е възможно първото действие по разследването да е и действието, чрез което производството се счита за образувано, а в същото време да е действието, чрез протокола на което лицето се привлича като О. Този извод следва от систематичното тълкуване на чл. 219, ал. 2 и чл. 212, ал. 2.
II. Второто условие е действието по разследването да е срещу лицето.
- Действията са принудителни и такива, които не са принудителни. Тези, които са принудителни е посочено в НПК, че са принудителни и е посочено най-често принудата, която се използва.
- Тълкуването на израза „ разследване срещу лицето” би означавало, че действието по разследването не може да се проведе без участието на лицето, без значение дали е принудително или не е .
- Друго възможно тълкуване: Същото, но действието трябва да е принудително. Това второ тълкуване означава, че разпознаването, следственият експеримент и т.н. не са действия срещу лицето - защото за тях в НПК не е предвидена принуда.
* Действие срещу лице, с което се привлича обвиняем, е само това действие, което НПК предписва, че може да се извърши принудително.