I. Действията на прокурора след приключване на разследването (ДПСПР) са самостоятелен стадий на наказателния процес и този извод е верен по следните съображения:
1. С новия НПК – ДПСПР са установени в самостоятелна гл. 18 НПК.
2. С новия НПК легално, използвайки самостоятелен текст на чл. 192, законодателят установи, че стадиите на досъдебното производство са:
- разследване
- действия на прокурора след приключване на разследването.
3. В този стадий единствено прокурорът е органът, който може да осъществява дейността.
4. Този стадий има строго специфична непосредствена задача, която е различна от тази на другите стадии. Непосредствената задача на този стадий е да се реши от прокурора окончателната съдба на досъдебното производство.
5. Различни са методите и средствата, с които се извършва дейността в този стадий. При него не се събират доказателства, не се извършват следствени действия. Единственото изключение е по чл. 242, ал. 2, по силата на който прокурорът сам отстранява или нарежда на разследващите органи да отстранят съществени процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването.
6. В този стадий прокурорът решава 3 въпроса:
1) Дали делото да се прекрати
2) Дали делото да се спре
3) Дали делото да се внесе в съда.
7. Прокурорът в този стадий не затвърждава заключението на разследващия орган, а издава свои актове. Например, ако разследващият орган е изпратил делото със заключение за прекратяване, то прокурорът трябва да издаде постановление за прекратяване, за да се прекрати производството, а не може само да утвърди заключението на разследващия орган.
8. Заключенията на разследващия орган в никаква хипотеза не са задължителни за прокурора. Затова е възможно разследващият орган да е изготвил заключение за прекратяване на производството, а прокурорът да е изготвил обвинителен акт и обратно.
9. В този стадий прокурорът може да изготви обвинителен акт, постановление или предложение:
1) При изготвянето на обвинителен акт делото се внася в съда и по този начин обвинението е повдигнато пред съд, а лицето е привлечено към наказателна отговорност, затова е очевидно, че обвинителният акт на прокурора не е решаващ обвинителен акт.
2) Прокурорът издава постановление в 2 случая:
- Когато прекратява производството
- Когато спира производството.
Постановленията са от категорията решаващи юридически актове, защото чрез тях делото се прекратява / спира.
3) Прокурорът изготвя предложения в 2 случая:
- Когато предлага на съда обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание при предпоставките на чл. 78, НК.
- Предложение за решаване на делото със споразумение.
10. Именно защото става въпрос за самостоятелен стадий, НПК предписва и срока, в който трябва да бъде извършена тази дейност- чл. 242, ал. 3 – “най-късно 1 месец”. Този срок е инструктивен.
II. Обвинителен акт на прокурора. Белези:
1. Обвинителният акт (ОА) се изготвя във втория стадий на досъдебното производство. Затова е вярно, че от тази гл. т. той се явява единственото средство, чрез което се формулира окончателното обвинение на досъдебната фаза. Доколкото постановлението за привличане на О. формулира предварително / неокончателно обвинение.
2. Обвинителният акт не е от категорията решаващи юридически актове, защото чрез този акт не се решават нито въпросите за фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението, нито пък въпросите за вината и наказанието.
3. Обвинителният акт от др. гл.т. е единственото средство, чрез което се повдига обвинение пред съд – чрез внасянето му в съда.
4. От друга гл. т. Обвинителният акт е и единственото средство, чрез което лицето се привлича към наказателна отговорност по смисъла на чл. 127 КРБ. Изводът е верен, защото обвинителният акт съдържа искане, отправено до съда, за решаване на фактическите констатации на вината и наказанието.
5. Обвинителният акт от др. гл. т. е и единственото средство, чрез което се слагат рамки в процеса на съдебното доказване. Изводът е верен, защото съдът може да проверява, но само фактическите констатации, отразени в Обвинителният акт, да разглежда делото само във връзка с обвинението, което е инкриминирано в Обвинителният акт и само по отношение на лицето, срещу което е повдигнато обвинение с Обвинителния акт.
6. Предпоставките за изготвяне на Обвинителния акт са изчерпателно посочени в чл. 246, ал. 1 и са една положителна и две отрицателни:
1) положителна – Когато прокурорът е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина.
2) отрицателните – Когато няма основание за прекратяване или за спиране.
В тази връзка могат да се формулират поне две съществени различия между фактическите предпоставки за привличане на обвиняем и тези за изготвяне на ОА.
1) От обективна страна:
- Обвинителният акт се изготвя, когато е завършено разследването, когато са извършени всички действия, когато са събрани всички доказателства и е разкрита обективната истина.
- Привличането на обвиняемия обективно се извършва преди да е приключило разследването, преди да са извършени всички действия и преди да са събрани всички доказателства.
2) От субективна страна:
- ОА се изготвя, когато прокурорът е убеден, че е извършено престъплението и вината е на извършителя. “Убеден” означава абсолютна увереност, който изключва всякакво съмнение за извършеното престъпление и вината на извършителя – чл. 264, ал. 1.
- Докато, когато се привлича обвиняем, НПК не изисква, а и не може да изисква убеждение, че лицето е извършило престъплението. Достатъчно е да се направи предположение – извод, т.е. основателно предположение за вината на лицето за извършеното престъпление.
След като е внесен Обвинителният акт в съда, не може да се откаже образуването на съдебно производство. Така е, защото внасянето на Обвинителния акт е конституционно правомощие, което е предоставено само на прокурора, а съдът не е орган, който има правомощието да привлича към наказателна отговорност лицата.
7. В чл. 246, ал. 2НПК са посочени задължителните реквизити на обстоятелствената част на Обвинителния акт. Според ТР 2 / 2002 г. от тези реквизити не са задължителни само два:
1) Да се посочват смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и
2) Да се посочват условията за прилагане на чл. 53 НК.
Липсата на всеки друг реквизит според ВКС винаги ще означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което делото ще бъде върнато на досъдебното производство за допълнително разследване.
В чл. 246, ал. 3 се сочат задължителните реквизити на заключителната част на ОА и от тях според ТР 2 /2002 г. не е задължително посочването само на:
- има ли основание за прилагането на чл. 53 НК.
