Страница 1 от 5
I I I. ОСОБЕНА ЧАСТ
Обща характеристика на досъдебното производство
Защо има предварителен и подготвителен характер? Защо има централно място? За този въпрос се отнася същото като за Въпрос 21 от част I - виж!
Характерно е, че съдът събира и проверява всички доказателства, които са събрани в досъдебното производство, макар и да са събрани по перфектен начин! Действията, които могат да се повторят, се повтарят, а тези, които не могат, не се повтарят. Но събраните доказателства от тези неповторими действия се проверяват - например съдът ще разпита двете поемни лица, присъствали на претърсването и изземването.
Образуване на досъдебното производство
1. Обща характеристика на образуването:
1) С приемането на новия НПК може да се каже, че законът легално реши въпроса - образуването е ли самостоятелен стадий на наказателния процес или не е. За практиката това няма значение. Дълго време имаше такава дискусия. Според чл. 192 НПК -Стадии на досъдебното производство са:
1. Разследването
2. Действия на прокурора след приключване на разследването.
2) Образуването на досъдебното производство (ДП) е действие, подробно регламентирано в НПК и което се извършва винаги преди предварителното разследване, без да е част от самото предварително разследване.
3) Образуването на досъдебното производство има като непосредствена цел да се сложи началото на процеса, като от момента на образуването тече и началният срок за разследването.
4) С новия НПК правилото е: При образуването на производството може да се извършва предварителна проверка . От това правило има изключения- те се свързват със случаите, когато трябва да се извършат неотложни следствени действия. Именно тази неотложност на следствените действия прави абсолютно ненужна и недопустима предварителната проверка.
2. Предпоставки за образуване на досъдебното производство. Те са четири:
1) Законен повод - Законен повод е всяка информация, която е съобщена или по друг начин е доведена до знанието на компетентен държавен орган и в която се съдържа съобщаване, че е извършено престъпление. Законните поводи са посочени в закона изчерпателно и са 4:
а) чл. 208, т. 1 - съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление:
- Чл. 208, т. 1 ще бъде изтълкуван и приложен правилно само при систематическото му тълкуване с чл. 209.
- Всяко съобщение за извършено престъпление е законен повод. И е бвз значение кой е направил съобщение - пострадал, гражданин, държавен орган, организация.
- За съобщението за извършено престъпление няма предписани задължителни реквизити, които да са условие за валидността му. То може да е писмено, устно, направено по факс, интернет, телефон, присъствено, неприсъствено. Единствено важно е, че не може да е анонимно. Анонимни съобщения не са законен повод, но ако в тях се съдържа конкретна информация и става въпрос за тежко престъпление - те са повод да се предприемат всякакви проверки- не по реда на НПК, а по реда на ЗМВР и всеки друг нормативен акт.
- Това, което има значение при този законен повод, е информацията, която се съдържа в съобщението, да е получена от орган на досъдебното производство - НПК казва кои са тези органи - дознателски органи, следствие, прокуратура. Това условие е абсолютно.
б) чл. 208, т. 2 - информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване - тя винаги ще е законен повод.
в) чл. 208, т. 3 - лично явяване на дееца пред органите на ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО с признание за извършено престъпление:
- Правилното разбиране на т. 3 може да стане само при систематичното й тълкуване с чл. 210.
- Става въпрос за лично явяване- невъзможно е чрез представител.
- Явяването с признание за извършено престъпление не е равнозначно на самопризнание по смисъла на НПК. Това признание е извънпроцесуално действие, затова не само не е самопризнание, но и то не може да се използва като доказателствен материал след образуване на делото.
- При лично явяване е налице законен повод, но само когато признанието е направено пред орган на досъдебното производство.
г) чл. 208, т. 4 - Непосредствено разкриване от орган на досъдебното производство на признаци на извършено престъпление:
- Това не означава органът на досъдебното производство да е бил свидетел на престъплението, защото според постоянната практика на ВКС: Ако един орган на досъдебното производство е станал свидетел на престъпление, той нито е компетентен да образува дело, нито е компетентен да разследва случая.
- т. 4 има предвид няколко хипотези:
Когато в хода на предварителното разследване органът на досъдебното производство е установил информация и за друго извършено престъпление, независимо дали от същото лице или от всяко друго.
При осъществяване на общ прокурорски надзор- т.е. надзор за законност върху дейността на администрацията по смисъла на КРБ и ЗСВл. - Ако прокурорът, извършвайки такава проверка, констатира признаци на извършено прест-е.
Когато прокурорът осъществява надзор за законност върху местата за лишаване от свобода и констатира в хода на тази проверка, че са извършени престъпни деяния.
2) Достатъчно данни за извършено престъпление - чл. 211 - това е втората предпоставка за образуване на досъдебното производство. Без законен повод не може нито да се образува, нито да започне досъдебното производство. Без достатъчно данни обаче може да се образува и може да започне досъдебното производство - Във всички случаи, когато трябва да се извършат неотложни следствени действия, при които НПК освобождава държ. органи от задължението да събират и проверяват достатъчно данни за извършено престъпление.
- чл. 211 прави опит, твърде несполучлив, да дефинира понятието „достатъчно данни”- Според ал. 1 достатъчно данни са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Но неизвестно е и какво е „основателно предположение”:
- Основателно предположение може да се обясни така: Предположение не означава една версия, която е правдоподобна, но не е проверена ; не означава убеждение, че е извършено престъпление. Ако се изисква убеждение, това ще означава, че наказателният процес ще се изнесе извън процеса и престъплението ще се доказва, но не по правилата на НПК. Предположение означава да са събрани толкова и такива данни, които, анализирани в своята съвкупност, ще доведат до единствено възможен извод, че е извършено престъпление. Основателно предположение означава, че изводът за извършено престъпление се базира единствено върху обективни данни, събрани и проверени по повод на извършеното престъпление.
- За образуване на досъдебното производство се изискват достатъчно данни за извършено престъпление, но не и за извършителя. Затова, дори когато няма никаква информация за извършителя, но има достатъчно данни за престъплението, се образува предварително производство.
- За да се образува досъдебното производство, не се изискват данни за правната квалификация на деянието Необходимо и достатъчно е органът да разполага с достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
*На практика хипотезите на образуване на досъдебното производство могат да се обобщят/ групират в 3 групи:
Първа хипотеза: Самият законен повод е придружен с достатъчно данни за извършено престъплениее, при която хипотеза прокурорът, без да извършва каквото и да било друго, изготвя постановление за образуване слага началото на процеса ( Прокурорът получава съобщение - законен повод- което е молба за образуване на досъдебното производство, която съдържа обяснения, медицинско и т.н. - те са достатъчно данни.)
Втора хипотеза: Законният повод не е придружен с достатъчно данни за извършено престъпление. В този случай се извършва предварителна проверка. Прокурорът може сам лично да направи предварителна проверка и основанието за това е чл. 119, ЗСВл., според който прокурорът може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения, да извършва лични проверки, да призовава граждани и да постановява принудително довеждане, ако не се явят по неуважителни причини. Обикновено прокурорът изпраща други органи да правят предварителни проверки - полицейски, административни, митнически. На практика не прокурорът извършва тези проверки. Обикновено на основание чл. 119, т. 4 ЗСВ той възлага на съответните органи да извършват проверки и ревизии и в определен срок да му докладват получените резултати. Затова на практика в тази хипотеза прокурорът възлага на полицейски органи извършването на проверка, данъчни, митнически и т.н.
Разликите м/у предварителната проверка и разследването могат да се обобщят така:
1- Целта на предварителната проверка (ПП) е събиране и проверка на достатъчно данни за извършено престъпление. А целта на разследването е да се съберат и проверят всички доказателства, за да се разкрие истината за извършено престъпление и да се повдигне обвинение пред съда.
2- По време на предварителната проверка не се извършват следствени действия, не се събират доказателства, не важи НПК. Извършват се действия, предвидени в други закони или подзаконови НА - ЗМВР, ЗСВл., ЗСРС(специалните разузнавателни средства) и мн. др. По време на разследването се изв. само онези действия, предвидени в НПК.
3- Събраната информация по време на ПП не може да е доказателство в образувания процес след проверката. Тази информация може да бъде легализирана, т.е. отново да се събере и провери, но чрез някои от способите за доказване, предвидени в НПК. И само тогава ще са налице доказателства.
Чл. 207 НПК дава отговор на въпроса дали по новия НПК може да има предварителна проверка - Според чл. 207 за образуване на досъдебното производство са необходими „законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление”. Ако има законен повод, но няма достатъчно данни - тогава се прави предварителна проверка, а основанието за това е в ЗСВ.
След като приключи предварителната проверка прокурорът, ако реши, че са събрани достатъчно данни, изготвя постановление за образуване на досъдебното производство.
Когато прокурорът след извършена проверка констатира, че не са сънрани достатъчно данни, но и не е направено всичко възможно за това, той ще разпореди допълнителна проверка и може да разпорежда такава толкова пъти, колкото намери за необходимо.
Когато след приключване на на предварителната проверка прокурорът констатира, че не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление и е направено всичко възможно за това, той изготвя постановление за отказ да се образува досъдебното производство - чл. 213.
Трета хипотеза: На практика това е случаят, когато от самия законен повод (съобщението напр.) може да се направи извод, че трябва да се извършат неотложни следствени действия. В тази хипотеза законът в чл. 212, ал. 2 презумира с необорима презумпция, че досъдебното производство се счита за образувано с извършването на първото действие по разследването, когато то е оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване, изземване и разпит на очевидци. *Обискът е вид претърсване. И при обиск може, въпреки че изреждането е изчерпателно.
3) Компетентен орган- това е третата предпоставка. Само прокурорът е компетентен да образува досъдебното производство. Тук трябва да се има предвид, че при неотложни следствени действия по чл. 212, ал. 2, при бързото и незабавното производство, досъдебното производство се счита за образувано с извършване на първото действие по разследването.
4) Надлежен акт - четвъртата предпоставка. Той е постановление за образуване на досъдебно производство.
- чл. 214, ал. 1 сочи задължителните реквизити на постановлението за образуване.
- Прави впечатление, че измежду задължителните реквизити не се съдържа изискване в това постановление да се съдържа името на лицето, срещу което се образува ДП, както и правната квалификация. С тълкувателно решение No. 2/ 2002 г. по несъмнен начин се установиха следните правила:
o В постановлението за образуване на досъдебното производство не трябва да се вписва името на лицето, дори когато има данни за това лице.
o Лицето, срещу което е образувано досъдебното производство не е процесуално качество, защото нашият НПК не му предписва нито права, нито задължения.
o Лицето, срещу което е образувано досъдебното производство не е лице, срещу което е повдигнато обвинението, не е обвиняем.
o Практиката в постановлението да се вписва името крие сериозни рискове да се накърнят на това лице основни права и свободи.
3. Особени случаи на образуване на досъдебното производство
1) Става въпрос за т.нар. дела от частно-публичен характер, при които, за да се образува ДП, е необходима още една предпоставка, а именно подадена тъжба до прокурор от пострадалия от престъплението - чл. 207, ал. 2,3,4 - виж!
2) При незабавното производство не се извършва предварителна проверка, не се издава постановление за образуване, а производството се счита за образувано със съставяне на акта за първото действие по разследването- презумпция. Чл. 212,ал.2 е общата наказателна процедура, тук тази е диференцирана - Тук няма значение кое е първото действие за разлика от чл. 212, ал. 2.- по който е само оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване и на разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.
3) При бързото производство по чл. 356, ал. 3 въпросът за образуването е решен по абсолютно същия начин, както при незабавното.
* Каква е разликата при образуване на бързо и незабавно (чл. 356, ал. 3 и чл. 362, ал. 3 и чл. 212, ал. 2 )