1. ВКС не може да оценява приетите по делото фактически констатации, нито за да ги оспори, нито за да приеме нови. Затова по-конкретно в тази връзка ВКС не може:
1) Да приеме за установен един факт, който долустоящият съд е приел за неустановен.
2) Да приеме за неустановен един факт, който предходните инстанции са приели за установен.
3) Да оспори фактически констатации и да приеме нови.
2. ВКС има пълни правомощия да прави нови правни изводи, но на базата на установеното по делото фактическо положение.
-Когато ВКС приеме, че трябва да се приложи закон за същото или по-леко наказуемо престъпление, той има и решаващо правомощие да измени присъдата.
-Когато приеме, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което има обвинение в първа инстанция и не се налага увеличаване на наказанието, ВКС също има решаващо правомощие – да измени присъдата. Имайки право да прави нови правни изводи, ВКС може още:
· Да приеме, че става въпрос не за смекчаващо, а за отегчаващо вината обстоятелство и обратно.
· Да приеме, че става въпрос не за опит, а за довършено престъпление и обратно.
· Да приеме, че става въпрос за маловажен случай, за големи размери, за особено големи размери и обратно.
· Да приеме, че става въпрос за съизвършителство, а не за помагач и извършител и т.н.
Всичко това са правни изводи.
3. Какви са правомощията на ВКС по отношение на събрания и проверен по делото доказателствен материал ?
1) ВКС не може да проверява док. материал от гл. точка неговата пълнота, респ. непълнота. Т.е. ВКС не може да проверява дали са събрани всички възможни и необходими доказателства по делото. ВКС не може да проверява дали е налице непълнота на док. материал, защото няма такова касационно основание.
Но на практика най-често непълнотата е резултат от допуснато съществено процесуално нарушение: Пр.: Страната е искала да се допуснат важни доказателства, а това искане е отхвърлено. Във всички тези случаи ВКС константно приема, че присъдата трябва да бъде отменена поради допусната съществено процесуално нарушение, ограничило правата на страната.
Възможно е никоя от страните да не е правила искане за събиране на доказателства от съществено значение за делото, но и съдът, неприлагайки разпоредбата на чл. 107, ал. 2 не събрал служебно такива. Въпросът е и в тази ли хипотеза е налице съществено процесуално нарушение като основание за отмяна, ограничени ли са правата на страните? По този въпрос практиката на ВКС е противоречива.
2) ВКС не може да оценява достоверността на събраните и проверени по делото ДС, (а не доказателства). Ако възпроизвеждането на факта е вярно, ДС е достоверно. С приемането на едни ДС за достоверни, а други за недостоверни, съдът прави извод всъщност за фактите. А ВКС не може да прави извод за фактите. ВКС не може да оценява достоверността на ДС, защото при тази преценка следва автоматично извод за фактическите положения по делото, а тях ВКС не може да оценява.
3) ВКС не може да оценява постановения съдебен акт и с оглед неговата необоснованост, респ. обоснованост.
· Това е така, защото формално такова основание за касация няма. (В ГПК има обаче)
· Присъдата е обоснована, когато събраните по делото док. материали съответстват на приетите фактически изводи. Съдът не може да оценява фактическите изводи вкл. и за това.
· Необосноваността обаче може да е резултат на допуснато съществено процесуално нарушение, в които хипотези практиката на ВКС е непротиворечива – присъдата се отменя именно поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Съществени процесуални нарушения, които винаги водят до необоснованост, могат да се обобщят така:
1/ Съдът е игнорирал, в смисъл не е обсъдил всички събрани по делото док.материали. Съдът в мотивите си анализира док материал, но напр. за една експертиза- не я е обсъдил- има съществено процесуално нарушение. Др. пример- петима свидетели говорят едно и също, но показанията на двама от тях съдът е пропуснал да обсъди в мотивите. Може обсъдените доказателства, ако бяха обсъдени да не доведат до правни изводи, но важното е, че не са обсъдени.
2/ Не са обсъдени противоречията в док. материал. Пак няма значение дали това би променило извода.
3/ Съдът е изопачил някои от събраните и проверени по делото док. материали. (без значение волно или неволно). Пр. има свидетелство за съдимост по делото – осъждан, а съдът е приел в мотивите – неосъждан.
4/ Съдът се е позовал на доказателства, които не са събрани и проверени по реда на НПК. Пр. –Позовал се е на показания на свидетел, разпитан в досъдебното производство, но не пред съдия и неразпитан в СП. Др. пример- По време на експертизата могат да се използват само методи, които е прието от науката, че са достоверни ( напр. детектор на лъжата, ако е използван, не е по реда на НПК, т. к. е недостоверен метод).
5/ Ще е допуснато съществено процесуално нарушение и когато мотивите са алогични, неразбираеми. Трябва да са ясни.
6/ Съществено процесуално нарушение ще е налице и когато има противоречие между мотиви и диспозитив.
7/ ВКС не може никога да оценява вътрешно убеждение на съдията от субективна страна. Съдиите са суверенни в това отношение. Може обаче от обективна страна. Грешките, допуснати от съда при формиране на вътрешно убеждение от субективна страна, означават необоснована присъда, но това ВКС не може да оценява. В същото време грешките, допуснати от съда при изграждане на вътрешно убеждение от обективна страна, е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна. Необоснована е присъдата, когато съдът е сгрешил при логическия процес на оценка на док. материал. Обективно е сгрешил – когато не се позовава на целия док. материал, игнорира част от него, изопачава го. Грешката при формиране на вътрешно убеждение от субективна страна е равнозначно на необоснована присъда. А грешката при формиране на вътрешно убеждение от обективна страна е равнозначно на съществено процесуално нарушение.
8/ ВКС обаче винаги може да оценява дали е при събиране и проверка на ДС са спазени правилата на НПК Т.е. дали действията по разследването и съдебно-следствените действия са извършени законосъобразно. Въпросът е, че според ТР 2/2002 г., когато съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на действията по разследването или на съдебно-следствените действия, не отменя присъдата и не връща делото за ново разглеждане, а единствено обявява, че ДС е невалидно и не може да се използва.
9/ ВКС може да постановява оправдателна присъда- чл. 354. ВКС може да постановява оправдателна присъда, когато деянието не съставлява престъпление ( чл. 24, ал. 1,т. 1). Хипотезите на практика могат да се обобщят така:
1/ Фактическите положения, такива каквито и както са изложени, без да ги проверява ВКС, очевидно са несъставомерни факти. (Пр. ударен шамар - средна телесна повреда, но ударен шамар не е средна телесна повреда => ВКС ще постанови оправдателна присъда)
2/ Съдебният акт е явно необоснован. Такъв е, когато:
- за фактическите положения, приети по делото няма нито едно доказателство.
- приложените доказателства по делото са коренно противоречиви.
