ЛЕКЦИИ

1. По нашия НПК  касационното производство е регламентирано не като извънреден, а като редовен способ за проверка на съдебни актове. Съображения за този извод:

         1) На касация подлежат съдебните актове, които обаче не са влезли в законна сила и които не подлежат на изпълнение. Това я прави именно редовен способ за проверка.

         2) Касационното производство се образува така, както всяко редовно производство – по жалба на страните, а не по искане на държавни органи – така, както е по възобновяване на наказателни дела ( по искане на главния прокурор или на окръжния ).

2. В същото време касационното производство може да се окачестви като изключителен способ и съображенията за това са следните:

         а) Изключителни са основанията.

         б) Изключителен е съдът – само ВКС, независимо от акта, който е атакуван.

         в) На касация подлежат само съдебни актове, постановени от въззивен съд.

         г) С новия НПК при това не всички актове, постановени от въззивен съд, подлежат на касация.

3. На касация подлежат само невлезли в сила съдебни актове на въззивен съд. От това правило следват два важни извода:

         1) Нашата касация не е от типа прескачаща касация, защото на касация подлежат само съдебни актове, които са били проверени в две инстанции по същество. Иначе казано, за да подлежи на касация, съдебният акт не само не трябва да е влязъл в законна сила. Той трябва да е бил проверен, при това без прескачане, в две инстанции по същество.

         2) Нашата касация, поради това правило, не може да се определя като директна, пряка касация, защото ако съдебният акт на І инстанция не е бил атакуван пред въззивен съд, той не може да се атакува пред касационен съд. При това няма значение поради каква причина не е бил атакуван този акт. След като не е бил атакуван, той влиза в сила, подлежи на изпълнение и не подлежи на касация.

4. Касационната инстанция (КИ) има правомощия да проверява само правилното приложение на закона. Тук под “закон” се разбира както материалния НК, така и НПК.

5. Касационната инстанция не притежава каквито и да било правомощия да проверява установените по делото фактически положения, да ги оспорва под една или друга форма, респ. и още по-малко да приема нови фактически  положения.

6. Касационната инстанция постановява решения, когато се произнася по същество, има една хипотеза, когато може да постановява оправдателна присъда и определения по процедурни въпроси, които не се отнасят до въпроси по същество.

7. Касационната инстанция потвърждава решения, когато потвърждава присъдата, както и когато изменя присъдата. Оттук може да се направи извод, че нашата касационна инстанция притежава решаващи правомощия, които са типични за въззивното производство. Касационният съд постановява и решения, когато отменя постановената присъда и връща делото за ново разглеждане, което е класическо контролно - отменително, т.е. касационно правомощие.

         Оттук може да се направи и друг извод: Нашето касационно производство не е чиста, класическа касация, при която не могат да се решават въпроси по същество. При чистата касация касационният съд единствено може или да потвърди съдебния акт, или да го отмени и да върне делото за ново разглеждане. Затова верен е изводът, че касационната процедура е смесена наказателна процедура, при която се преплитата и допълват класически касационни правомощия, свързани с отменянето на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, и класически въззивни правомощия, свързани с решаването на делото по същество.

8. В касационното производство принципно правило е, че не намира приложение ревизионното начало. Има изключения.

9. Касационната инстанция не може да увеличава наказанието, защото при такава хипотеза, както е видно от чл. 345, ал. 3, касационният съд не може да измени присъдата и да увеличи наказанието, а единственото му правомощие е да отмени тази присъда и да върне делото за ново разглеждане.

10. Проблемът е може ли касационната инстанция да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в І инстанция. Ако констатира това, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемото престъпление, за което не е имало обвинение в І инстанция, какво е нейното правомощие?

         Във въззивното производство има следния текст – Когато в тази глава няма особено правила, се прилагат правилата за І инстанция. В касационното производство няма такъв текст => не можем да приложим правила за друго производство.

=> Не може да се приложи за касационното производство текстът от въззивното производство, гласящ че, ако присъдата не може да се отмени или измени, присъдата се потвърждава. Но – виж чл. 354 – По пътя на изключването (изключеното трето) стигаме до този същия извод, че присъдата в такъв случай се потвърждава: Казано е в чл. 354 кога се изменя присъдата, кога се отменя и т. н – ал. 1, 2, 3.=> В останалите случаи ВКС ще потвърди присъдата.

11. Когато касационният съд установи, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в І инстанция, хипотезите за две:

         1) Ако с прилагането на закона за по-тежко наказуемото престъпление, ще трябва и да се увеличи наказанието, правомощието на ВКС е да потвърди присъдата. Този извод следва от систематическото тълкуване на чл. 354, ал. 2 и 3, след което по аргумент на противното – от чл. 354, ал. 2, т. 4.

         2) Когато КИ трябва да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в І инстанция и прилагането на по-тежката правна квалификация не е свързано с увеличаване на наказанието – В тази хипотеза правомощието на ВКС е да измени присъдата – чл. 354, ал. 2, т. 4.

В случая на чл. 354, ал. 2, т. 4 – Наказанието си остава същото, но ще се промени правната квалификация -  това е единият вариант.  В чл. 354, ал. 3, т. 1 – Това е хипотеза, когато правната квалификация не се променя, но в рамките на правната квалификация трябва да се увеличи наказанието. Ще върне делото за ново разглеждане.

Но ако се приложи закон за същото или по-леко наказуемото престъпление – променя се правната квалификация, ВКС ще измени присъдата. Но ако изменяйки присъдата се наложи в този случай да се увеличи наказанието, ВКС ще отмени присъдата в тази част и ще върне делото за ново разглеждане, но то ще се разгледа само в тази част – частта във връзка с наказанието. )

12. В текстовете, които регламентират касационното производство, няма изрично формулирана забрана да се утежнява положението на подсъдимия така, както в във въззивното производство. Но такава забрана съществува и този извод може да се направи при тълкуването на чл. 355, ал. 2,3. Те регламентират забрана да се влошава положението на подсъдимия при връщането на делото за ново разглеждане от нов състав.

( След ал. 3, т. 1 на чл. 354 няма уговорка, както я има във въззивната инстанция – ВКС ще отмени присъдата, когато няма протест / жалба. Но ВКС, ако тълкува систематически с чл. 355, ал. 2 и 3, ще я потвърди, т. к. връщането става безпредметно.)

Ако за ВКС е очевидно  че ако отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане, съдът, на който е върнато, не може да влоши положението заради чл. 355, ал. 2, 3 – Отмяната на присъдата и връщането на делото е безпредметно, поради което ВКС ще потвърди присъдата.

13. На касационното производство не е познат институтът на преклудиране на исканията, бележките и възраженията, защото в текстовете за касационното производство няма правило, че прокурорът или частен обвинител не могат да подават касационен протест, ако актът на ВИ е постановен в съответствие с техните искания.

14. На практика се поставя важен въпрос – Може ли в касационната инстанция да се представят материали, които след съответна проверка да послужат като доказателства? Доказателства се събират само там, където се проверяват и установяват факти. От тях могат да се правят само фактически, но не и правни изводи.

В тази връзка е и указанието по чл. 351, ал. 1, според което в жалбата / протеста се посочват ”данните, които го подкрепят”. Става въпрос за материали, които ще послужат като доказателства, но не във връзка с материалите по делото, а които ще послужат като доказателства за самото касационно основание. В касационната инстанция могат да се искат и допускат само писмени и веществени материали, които ще послужат като доказателства за касационното основание. В касационната инстанция не могат да се представят материали, за чиято проверка е необходимо да се извършват следствени действия, защото тази инстанция не проверява фактите, затова не може да се извършват следствени действия.



І. НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА:

1. При това касационно основание  става въпрос за материалния закон – НК и този извод се прави от систематическото тълкуване на т. 1 и т. 2 на ал. 1, чл. 348.

2. Нарушението на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 означава:

            1) Нарушен е НК.

            2) Нарушен е всеки друг материален закон, към който препраща бланкетна норма на НК.

            3) Нарушение на закона има, когато е нарушен всеки друг подзаконов НА, към който препраща  бланкетна правна норма. (Напр. НК в свои разпоредби препраща към Закона за движение по пътищата и ПП)

            4) Ще е налице това касационно основание и когато не е приложено или е приложено неправилно тълкувателно решение на Пленума на ВКС.

3. Касационният съд решава дали правилно е приложен законът, но единствено на базата на фактическите положения такива, каквито са установени – така, както са написани фактическите обстоятелства по делото и така, както ги е потвърдил въззивният съд – това, което е написано, не е кражба, а обсебване напр.

4. Нарушението на закона, като основание за касация, не може да е съществено или несъществено. Щом е нарушен НК, винаги ще е налице или основание за изменение на присъдата, или основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане.

Когато е допуснато съществено процесуално нарушение, то винаги е основание за отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане. Докато когато е нарушен материалният закон, това нарушение може да се поправи и чрез изменение на присъдата, и чрез постановяване на нова.

5. Чл. 348, ал. 2 може да се приеме като дефиниция на “нарушение на закона” като касационно основание. От текста е очевидно, че нарушение на закона е възможно в две хипотези:

            1) Законът е приложен неправилно. На практика са възможни 4 случая, когато се приема, че е нарушен закона:

                       -1- Правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в частта й, очертаваща законния състав на диспозицията. Това е т.нар. “грешка в правната квалификация”.

                       -2- Правна норма от общата част на НК и то в раздела “Престъпление”  е изтълкувана и приложена неправилно. Става въпрос напр. за повторност, опасен рецидив, съучастие, продължавано прест., съвкупност и т.н. Това пак е “грешка в правната квалификация”.

                       -3- Правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в санкционната й част. Има разлика между прилагане на наказанието и индивидуализация на наказанието. При това касационно основание е допусната грешка при самото налагане на наказанието, без значение е индивидуализацията му. В този случай наложеното наказание е наложено извън рамките на санкцията на правната норма. Само в този случай е налице т. 1. Ако е в рамките на санкцията, но наказанието не е правилно индивидуализирано – т. 3. Ще е налице т. 1, ако наказанието е наложено над максимума, но няма условията на чл. 24, НК ; ако е наложено под минимума, но няма условията на чл. 55, НК ; при кумулативни, ако е наложено само едното ; при алтернативни, ако са наложени и двете. Ако на един непълнолетен не е редуцирано наказанието, т.е. наложено е в рамките на санкцията на правна норма от особената част на НК, но не е съобразен чл. 63, НК – за редукцията. Практиката е противоречива дали в този случай е т. 1 или т. 3. Трябва да се види дали редукцията е до 7 г. или над 7 г. например ( чл. 63).

                       -4- Неправилно е изтълкувана, поради което неправилно е приложена правна норма от общата част на НК, която е от раздела “Наказание”. В този случай неправилно са приложени нормите относно погасяване на НО, давността, освобождаване от НО, редукцията на наказанието при непълнолетните и т.н.

            2) Не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Това е втората хипотеза на нарушаване на закона по ал. 2. Това означава:

                       -1- Приложен е НК, който е отменен.

                       -2- Приложена е разпоредба на действащия НК, която  е отменена.

                       -3- приложена е разпоредба на НК, която към момента на прилагането й е вече изменена.

                       -4- Приложена е разпоредба на НК, която е приета и обнародвана в ДВ, но не е влязла в сила (напр. пробацията)

ІІ. СЪЩЕСТВЕНО ПРОЦЕСУАЛНО НАРУШЕНИЕ (СПН) – чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3 и ал. 4.

1. При прилагане на това касационно основание става въпрос за НПК. НПК е нарушен, когато конкретна негова разпоредба не е приложена или е приложена неправилно ( напр. не са участвали изобщо поемни лица или е участвало едно поемно лице).

2. При допуснато съществено процесуално нарушение правомощието на ВКС е винаги  да се отмени постановеният акт и делото да се върне за ново разглеждане.

3. В наказателния процес значение има не всяко нарушение на НПК, а само същественото. Затова, макар и да е нарушен НПК, ако органът, който прилага нормата, прецени, че нарушението не е съществено, няма правни последици. Делото продължава и не се отменя.

4. От правилния анализ на чл. 348, ал. 3 ще се направи изводът, че нашият НПК познава два вида процесуални нарушения: абсолютно съществено процесуално нарушение и относително, условно съществено процесуално нарушение.

            1) Абсолютни процесуални нарушения (АПН):

                       1/ АПН са посочени в закона, при това изчерпателно и са 4 на брой: чл. 348, ал. 3, т. 2-4:

·           Присъдата няма мотиви;

·          Няма протокол за съдебно заседание на І инстанция или на ВИ;

·          Тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението;

·          Делото е решено от незаконен състав;

2/ Става въпрос за абсолютни процесуални нарушения, защото, след като бъде констатирано, че е допуснато такова нарушение, със самия този факт и без да се правят каквито и да било оценки и преценки, присъдата се отменя.

3/ При допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните съдът не се интересува  и не прави оценка нито дали процесуалното нарушение е довело до неправилна присъда, нито дали то е ограничило правата на страните. Такива оценки съдът не прави, т. к. те нямат правно значение.

            Абсолютни са, не защото са изчерпателно посочени в закона (често срещана грешка), а защото, щом са налице, отменя се присъдата, без съдът да се интересува от друго.

2) Относителни (условни) процесуални нарушения(ОПН):

           1/ ОПН не са, а и няма как, невъзможно е да бъдат изброени изчерпателно в закона.

           2/ Става въпрос за относителни процесуални нарушения, т. к. законът не ги сочи, а сочи критерий, от който се ръководи съдът, когато решава дали допуснатото нарушение е съществено.

           3/ Както е видно от разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, критерият, от който се ръководи съдът, за да реши дали процесуалното нарушение е съществено, е довело ли е до ограничаване процесуалните права на страните. От изложеното е очевидно, че съдът преценява само това и няма задължение да преценява друго, защото е без значение дали допуснатото процесуално нарушение е довело до неправилна присъда. Постановената присъда може и да е правилна, но това е без значение. Единственото, което оценява ВКС и което има правни последици, е довело ли е до ограничаване правата на страните. Ако е довело до това, няма значениие дали присъдата е правилна или неправилна.

           4/ При оценката на ОПН има два етапа:

                       І етап – В него съдът решава коя е конкретната разпоредба на НПК, която е нарушена и начина, по който е нарушена – като не е приложена или като е приложена неправилно. Дотук обаче оценката не може да приключи.

                       ІІ етап – В него съдът решава така допуснатото нарушение на НПК довело ли е или не до ограничаване правата на О. или другите страни.

           5/ Практиката на ВКС, във връзка с преценката кога има ограничаване правата на страните, може да се обобщи така:

·          Страната не е била редовно призована, а на делото е даден ход и е решено.

·          Страната е била редовно призована, посочила е уважителни причини и въпреки това делото е било разгледано.

·          Делото е решено без участието на прокурор.

·          Делото е решено, без да е изпратен препис от обвинителния акт на подсъдимия.

·          Делото е решено, без да е изпратено съобщение на пострадалия, че може да се конституира като частен обвинител или граждански ищец

·          Подсъдимият е осъден за обвинение, което не е било формулирано и предявено.

·          На подсъдимия е отказано право на последна дума.

·          На адвоката е отказано участие в пренията.

·          Една или друга страна е отстранена от съдебното заседание, без да са били налице предпоставките за това.

·          При обвинение, за което е задължително участието на защитник, такъв не е участвал.

·          При задължителен случай на експертиза такава не е проведена и т.н.

5. Същественото процесуално нарушение, за да бъде основание за отмяна на присъдата, трябва, освен да е съществено, да не е било отстранено – чл. 348, ал. 3, т. 1.

            Напр. О. е непълнолетен, предявено му е обвинение и е разпитан без участието на З., макар че е задължително. След това обаче отново е предявено обвинението и отново е разпитан, но със З.

Това изискване преди беше предвидено в ТР 2/2002г. Сега вече го има в новия НПК – чл. 348, ал. 3, т. 1.

6. НПК в чл. 348, ал. 4 поставя още едно изискване, а именно допуснатото съществено процесуално нарушение да не е отстранимо, т.е. да е неотстранимо.

            В тази връзка виж ТР 2 /2002 г., според което процесуалното нарушение няма да е отстранимо, при условие че повтарянето на действието, при което е извършено нарушението, е невъзможно или безпредметно.

            Невъзможно е да се повтори самото следствено действие, защото е от такова естество, поради което е невъзможно да се отстрани нарушението: напр. обиск, претърсване, изземване, оглед, разпознаване и т.н.

            Безпредметно е да се повтаря следствено действие, когато напр. обвиняемият е непълнолетен, не е имал З., но към момента на констатиране на  това нарушение той вече е навършил пълнолетие.

7. Допуснатото съществено процесуално нарушение е винаги основание да се отмени присъдата, не може да се изменя или потвърждава. Затова в практиката съдиите винаги проверяват първо дали има съществено процесуално нарушение – ако има, няма смисъл да се продължава по-нататък, а ще отмени присъдата и ще върне делото. При това делото се връща за ново разглеждане на онзи стадий, на който е допуснато нарушението. А самото допуснато съществено процесуално нарушение се поправя чрез повторно извършване на действието, при което е допуснато съществено процесуално нарушение и повторно извършване на други действия, които са пряко свързани с действието,при което е извършено съществено процесуално нарушение.

Пр.: Ако нарушението е извършено при предявяване на обвинението, то то ще се поправи, като отново се предяви, но и отново се извършва разпит на обвиняем, защото двете действия са пряко свързани.

8. В ТР 2/ 2002 г. окончателно се прие, че когато е допуснато съществено процесуално нарушение при извършване на действия по разследването и на съдебно-следствени действия (това са способите на доказване съответно в досъдебното производство и в СП) – делото не се връща за доразследване, макар допуснатото съществено процесуално нарушение да е отстранимо, а съдът е длъжен да обяви протокола от извършеното действие за невалиден, което означава да не може да се позове на този протокол при постановяване на присъдата / решението. Когато се обяви един протокол за невалиден, това не означава че фактите, които е възпроизвеждал, не могат да се докажат по друг начин, т.е. чрез други способи за доказване, ако това е възможно (напр. чрез свидетелски показания).

ІІІ. ЯВНА НЕСПАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ – чл. 348. ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 5.

1. НПК в ал. 5 прави опит да дефинира явната несправедливост на наказанието като касационно основание.

2. При това основание за касация наказанието е правилно наложено, но не е правилно определено, т.е. индивидуализирано. При това касационно основание наказанието е определено в рамките на санкцията на правната норма, но е допусната грешка при неговата индивидуализация, т.е. при прилагането на чл. 54, НК.

3. Това касационно основание се свързва не с несправедливост на наказанието, а с явна такава.

4. На практика хипотезите на явно несправедливо наказание могат да се обобщят така:

         1) При превес на смекчаващи вината обстоятелства наказанието е определено над средния размер към максимума.

         2) При превес на отегчаващи вината обстоятелства наказанието е определено под средния размер към минимума.

         3) При баланс между смекчаващи и отегчаващи – вместо към средата, наказанието е определено към минимума или максимума.

Общи правомощия на касационния съд

Какво може ВКС по отношение на:

-фактите;

-правната квалификация;

-док. материал;

1. ВКС не може да оценява приетите по делото фактически констатации, нито за да ги оспори, нито за да приеме нови. Затова по-конкретно в тази връзка ВКС не може:

            1) Да приеме за установен един факт, който долустоящият съд е приел за неустановен.

            2) Да приеме за неустановен един факт, който предходните инстанции са приели за установен.

            3) Да оспори фактически констатации и да приеме нови.

2. ВКС има пълни правомощия да прави нови правни изводи, но на базата на установеното по делото фактическо положение.

-Когато ВКС приеме, че трябва да се приложи закон за същото или по-леко наказуемо престъпление, той има и решаващо правомощие да измени присъдата.

-Когато приеме, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което има обвинение в първа инстанция и не се налага увеличаване на наказанието, ВКС също има решаващо правомощие – да измени присъдата. Имайки право да прави нови правни изводи, ВКС може още:

·          Да приеме, че става въпрос не за смекчаващо, а за отегчаващо вината обстоятелство и обратно.

·          Да приеме, че става въпрос не за опит, а за довършено престъпление и обратно.

·          Да приеме, че става въпрос за маловажен случай, за големи размери, за особено големи размери и обратно.

·          Да приеме, че става въпрос за съизвършителство, а не за помагач и извършител и т.н.

Всичко това са правни изводи.

3. Какви са правомощията на ВКС по отношение на събрания и проверен по делото доказателствен материал ?

           1) ВКС не може да проверява док. материал от гл. точка неговата пълнота, респ. непълнота. Т.е. ВКС не може да проверява дали са събрани всички възможни и необходими доказателства по делото. ВКС не може да проверява дали е налице непълнота на док. материал, защото няма такова касационно основание.

                      Но на практика най-често непълнотата е резултат от допуснато съществено процесуално нарушение: Пр.: Страната е искала да се допуснат  важни доказателства, а това искане е отхвърлено. Във всички тези случаи ВКС константно приема, че присъдата трябва да бъде отменена поради допусната съществено процесуално нарушение, ограничило правата на страната.

                      Възможно е никоя от страните да не е правила искане за събиране на доказателства от съществено значение за делото, но и съдът, неприлагайки разпоредбата на чл. 107, ал. 2 не събрал служебно такива. Въпросът е и в тази ли хипотеза е налице съществено процесуално нарушение като основание за отмяна, ограничени ли са правата на страните? По този въпрос практиката на ВКС е противоречива.

           2) ВКС не може да оценява достоверността на събраните и проверени по делото ДС, (а не доказателства). Ако възпроизвеждането на факта е вярно, ДС е достоверно. С приемането на едни ДС за достоверни, а други за недостоверни, съдът прави извод всъщност за фактите. А ВКС не може да прави извод за фактите. ВКС не може да оценява достоверността на ДС, защото при тази преценка следва автоматично извод за фактическите положения по делото, а тях ВКС не може да оценява.

           3) ВКС не може да оценява постановения съдебен акт и с оглед неговата необоснованост, респ. обоснованост.

·          Това е така, защото формално такова основание за касация няма. (В ГПК има обаче)

·          Присъдата е обоснована, когато събраните по делото док. материали съответстват на приетите фактически изводи. Съдът не може да оценява фактическите изводи вкл. и за това.

·          Необосноваността обаче може да е резултат на допуснато съществено процесуално нарушение, в които хипотези практиката на ВКС е непротиворечива – присъдата се отменя именно поради допуснато съществено процесуално нарушение.

Съществени процесуални нарушения, които винаги водят до необоснованост, могат да се обобщят така:

1/    Съдът е игнорирал, в смисъл не е обсъдил всички събрани по делото док.материали. Съдът в мотивите си анализира док материал, но напр. за една експертиза- не я е обсъдил- има съществено процесуално нарушение. Др. пример- петима свидетели говорят едно и също, но показанията на двама от тях съдът е пропуснал да обсъди в мотивите. Може обсъдените доказателства, ако бяха обсъдени да не доведат до правни изводи, но важното е, че не са обсъдени.

2/    Не са обсъдени противоречията в док. материал. Пак няма значение дали това би променило извода.

3/      Съдът е изопачил някои от събраните и проверени по делото док. материали. (без значение волно или неволно). Пр. има свидетелство за съдимост по делото – осъждан, а съдът е приел в мотивите – неосъждан.

4/      Съдът се е позовал на доказателства, които не са събрани и проверени по реда на НПК. Пр. –Позовал се е на показания на свидетел, разпитан в досъдебното производство, но не пред съдия и неразпитан в СП. Др. пример- По време на експертизата могат да се използват само методи, които е прието от науката, че са достоверни ( напр. детектор на лъжата, ако е използван, не е по реда  на НПК, т. к. е недостоверен метод).

5/   Ще е допуснато съществено процесуално нарушение и когато мотивите са алогични, неразбираеми. Трябва да са ясни.

6/     Съществено процесуално нарушение ще е налице и когато има противоречие между  мотиви и диспозитив.

7/     ВКС не може никога да оценява вътрешно убеждение на съдията от субективна страна. Съдиите са суверенни в това отношение. Може обаче от обективна страна. Грешките, допуснати от съда при формиране на вътрешно убеждение от субективна страна, означават необоснована присъда, но това ВКС не може да оценява. В същото време грешките, допуснати от съда при изграждане на вътрешно убеждение от обективна страна, е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна.  Необоснована е присъдата, когато съдът е сгрешил при логическия процес на оценка на док. материал. Обективно е сгрешил – когато не се позовава на целия док. материал, игнорира част от него, изопачава го. Грешката при формиране на вътрешно убеждение от субективна страна е равнозначно на необоснована присъда. А грешката при формиране на вътрешно убеждение от обективна страна е равнозначно на съществено процесуално нарушение.

8/   ВКС обаче винаги може да оценява дали е при събиране и проверка на ДС са спазени правилата на НПК Т.е. дали действията по разследването и съдебно-следствените действия са извършени законосъобразно. Въпросът е, че според ТР 2/2002 г., когато съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на действията по разследването или на съдебно-следствените действия, не отменя присъдата  и не връща делото за ново разглеждане, а единствено обявява, че ДС е невалидно и не може да се използва.

9/       ВКС  може да постановява оправдателна присъда- чл. 354. ВКС може да постановява оправдателна присъда, когато деянието не съставлява престъпление ( чл. 24, ал. 1,т. 1). Хипотезите на практика могат да се обобщят така:

                  1/ Фактическите положения, такива каквито и както са изложени, без да ги проверява ВКС, очевидно са несъставомерни факти. (Пр.  ударен шамар - средна телесна повреда, но ударен шамар не е  средна телесна повреда => ВКС ще постанови оправдателна присъда)

                  2/ Съдебният акт е явно необоснован. Такъв е, когато:

                             - за фактическите положения, приети по делото няма нито едно доказателство.

                             - приложените доказателства по делото са коренно противоречиви.  




І. Предмет на касационно обжалване.

Когато става въпрос за предмет на касационното обжалване, текстът е един: чл. 346 НПК.- вж.

            Подлежат на проверка:

1. Определенията, с които се прекратява, спира, прегражда пътя на производството- всички определения на въззирния съд (независимо дали е Окръжен съд или апелативен съд)

2. На апелативния съд- всички присъди, с изключение на тези по чл. 78а и всички решения, с изключение на тези, с които се отменя присъдата и се връща делото за ново разглеждане.

3. На окръжния съд- само присъдите, освен тези по чл.78а. Решенията не подлежат на касация

ІІ. Предели на касационна проверка:  чл. 347 НПК

            1. Предели на касационна проверка е легалния израз. В доктрината и практиката – “ревизионното начало”.

            2. Намира ли приложение ревизионното начало в  касационната инстанция?

1)      По отношение частите на присъдата ревизионното начало не намира приложение, защото според чл. 347, ал. 1 – касационната инстанция проверява присъдата само в обжалваната част. Това правило е без изключение.

2)      По отношение лицата, подали жалбата, ревизионното начало не намира приложение, т. к. ВКС отменя присъдата само по отношение на лицата, подали жалбата. Това правило има изключение в ал. 2 – ВКС може и да отмени присъдата по отношение на лице, неподало жалбата, ако е в негов интерес.

3)      По отношение основанията за касация. В НПК няма изричен текст. Затова по аргумент на противното от чл. 347, ал. 1 следва извод, че ВКС може да проверява присъдата и на непосочено основание. След установяване на касационното производство, в продължение на няколко години ВКС  приемаше, че ревизионното начало не намира приложение по отношение на основанията и че ВКС не може да отменя присъдата на непосочено основание. По-късно ВКС прие и практиката му в това отношение е константна, че може да се отменят съдебни актове и на непосочени основания, но само когато непосоченото основание е АПН.

ІІІ. Право на касационна жалба и протест:

1. чл. 349

2. Всичко, което е обяснено за правото на жалба /протест във въззивната инстанция, важи и тук.

3.Различното за касационните жалби и протести е обстоятелството, че тук няма преклудиране, за разлика от въззивните жалби и протести.



І. Подаване:

            чл. 350, ал. 3 – чрез съда, постановил акта.

                       ал. 4 – прилагат се преписи.
ІІ. Съдържание:

            чл. 351, ал. 1 и ал. 2

Всичко, казано за съдържанието на жалбата /протеста във въззивната инстанция, важи и тук.

ІІІ. Оттегляне:

            чл. 352 – Същото като във въззивната инстанция.

ІV. Ред за разглеждане- чл. 353.

1.       Няма съдебно следствие.

2.       Съдебните прения не са определени от закона, а се определят от съда.

3.       Няма разпоредба за последна дума на подсъдимия.

4.       Няма разпоредба, която да препраща при липса на особени правила към други.

5.       Страните не са задължени да присъстват, но е задължително да са редовно призовани.