Страница 2 от 5
Касационни основания (КО)
І. НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА:
1. При това касационно основание става въпрос за материалния закон – НК и този извод се прави от систематическото тълкуване на т. 1 и т. 2 на ал. 1, чл. 348.
2. Нарушението на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 означава:
1) Нарушен е НК.
2) Нарушен е всеки друг материален закон, към който препраща бланкетна норма на НК.
3) Нарушение на закона има, когато е нарушен всеки друг подзаконов НА, към който препраща бланкетна правна норма. (Напр. НК в свои разпоредби препраща към Закона за движение по пътищата и ПП)
4) Ще е налице това касационно основание и когато не е приложено или е приложено неправилно тълкувателно решение на Пленума на ВКС.
3. Касационният съд решава дали правилно е приложен законът, но единствено на базата на фактическите положения такива, каквито са установени – така, както са написани фактическите обстоятелства по делото и така, както ги е потвърдил въззивният съд – това, което е написано, не е кражба, а обсебване напр.
4. Нарушението на закона, като основание за касация, не може да е съществено или несъществено. Щом е нарушен НК, винаги ще е налице или основание за изменение на присъдата, или основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане.
Когато е допуснато съществено процесуално нарушение, то винаги е основание за отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане. Докато когато е нарушен материалният закон, това нарушение може да се поправи и чрез изменение на присъдата, и чрез постановяване на нова.
5. Чл. 348, ал. 2 може да се приеме като дефиниция на “нарушение на закона” като касационно основание. От текста е очевидно, че нарушение на закона е възможно в две хипотези:
1) Законът е приложен неправилно. На практика са възможни 4 случая, когато се приема, че е нарушен закона:
-1- Правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в частта й, очертаваща законния състав на диспозицията. Това е т.нар. “грешка в правната квалификация”.
-2- Правна норма от общата част на НК и то в раздела “Престъпление” е изтълкувана и приложена неправилно. Става въпрос напр. за повторност, опасен рецидив, съучастие, продължавано прест., съвкупност и т.н. Това пак е “грешка в правната квалификация”.
-3- Правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в санкционната й част. Има разлика между прилагане на наказанието и индивидуализация на наказанието. При това касационно основание е допусната грешка при самото налагане на наказанието, без значение е индивидуализацията му. В този случай наложеното наказание е наложено извън рамките на санкцията на правната норма. Само в този случай е налице т. 1. Ако е в рамките на санкцията, но наказанието не е правилно индивидуализирано – т. 3. Ще е налице т. 1, ако наказанието е наложено над максимума, но няма условията на чл. 24, НК ; ако е наложено под минимума, но няма условията на чл. 55, НК ; при кумулативни, ако е наложено само едното ; при алтернативни, ако са наложени и двете. Ако на един непълнолетен не е редуцирано наказанието, т.е. наложено е в рамките на санкцията на правна норма от особената част на НК, но не е съобразен чл. 63, НК – за редукцията. Практиката е противоречива дали в този случай е т. 1 или т. 3. Трябва да се види дали редукцията е до 7 г. или над 7 г. например ( чл. 63).
-4- Неправилно е изтълкувана, поради което неправилно е приложена правна норма от общата част на НК, която е от раздела “Наказание”. В този случай неправилно са приложени нормите относно погасяване на НО, давността, освобождаване от НО, редукцията на наказанието при непълнолетните и т.н.
2) Не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Това е втората хипотеза на нарушаване на закона по ал. 2. Това означава:
-1- Приложен е НК, който е отменен.
-2- Приложена е разпоредба на действащия НК, която е отменена.
-3- приложена е разпоредба на НК, която към момента на прилагането й е вече изменена.
-4- Приложена е разпоредба на НК, която е приета и обнародвана в ДВ, но не е влязла в сила (напр. пробацията)
ІІ. СЪЩЕСТВЕНО ПРОЦЕСУАЛНО НАРУШЕНИЕ (СПН) – чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3 и ал. 4.
1. При прилагане на това касационно основание става въпрос за НПК. НПК е нарушен, когато конкретна негова разпоредба не е приложена или е приложена неправилно ( напр. не са участвали изобщо поемни лица или е участвало едно поемно лице).
2. При допуснато съществено процесуално нарушение правомощието на ВКС е винаги да се отмени постановеният акт и делото да се върне за ново разглеждане.
3. В наказателния процес значение има не всяко нарушение на НПК, а само същественото. Затова, макар и да е нарушен НПК, ако органът, който прилага нормата, прецени, че нарушението не е съществено, няма правни последици. Делото продължава и не се отменя.
4. От правилния анализ на чл. 348, ал. 3 ще се направи изводът, че нашият НПК познава два вида процесуални нарушения: абсолютно съществено процесуално нарушение и относително, условно съществено процесуално нарушение.
1) Абсолютни процесуални нарушения (АПН):
1/ АПН са посочени в закона, при това изчерпателно и са 4 на брой: чл. 348, ал. 3, т. 2-4:
· Присъдата няма мотиви;
· Няма протокол за съдебно заседание на І инстанция или на ВИ;
· Тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението;
· Делото е решено от незаконен състав;
2/ Става въпрос за абсолютни процесуални нарушения, защото, след като бъде констатирано, че е допуснато такова нарушение, със самия този факт и без да се правят каквито и да било оценки и преценки, присъдата се отменя.
3/ При допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните съдът не се интересува и не прави оценка нито дали процесуалното нарушение е довело до неправилна присъда, нито дали то е ограничило правата на страните. Такива оценки съдът не прави, т. к. те нямат правно значение.
Абсолютни са, не защото са изчерпателно посочени в закона (често срещана грешка), а защото, щом са налице, отменя се присъдата, без съдът да се интересува от друго.
2) Относителни (условни) процесуални нарушения(ОПН):
1/ ОПН не са, а и няма как, невъзможно е да бъдат изброени изчерпателно в закона.
2/ Става въпрос за относителни процесуални нарушения, т. к. законът не ги сочи, а сочи критерий, от който се ръководи съдът, когато решава дали допуснатото нарушение е съществено.
3/ Както е видно от разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, критерият, от който се ръководи съдът, за да реши дали процесуалното нарушение е съществено, е довело ли е до ограничаване процесуалните права на страните. От изложеното е очевидно, че съдът преценява само това и няма задължение да преценява друго, защото е без значение дали допуснатото процесуално нарушение е довело до неправилна присъда. Постановената присъда може и да е правилна, но това е без значение. Единственото, което оценява ВКС и което има правни последици, е довело ли е до ограничаване правата на страните. Ако е довело до това, няма значениие дали присъдата е правилна или неправилна.
4/ При оценката на ОПН има два етапа:
І етап – В него съдът решава коя е конкретната разпоредба на НПК, която е нарушена и начина, по който е нарушена – като не е приложена или като е приложена неправилно. Дотук обаче оценката не може да приключи.
ІІ етап – В него съдът решава така допуснатото нарушение на НПК довело ли е или не до ограничаване правата на О. или другите страни.
5/ Практиката на ВКС, във връзка с преценката кога има ограничаване правата на страните, може да се обобщи така:
· Страната не е била редовно призована, а на делото е даден ход и е решено.
· Страната е била редовно призована, посочила е уважителни причини и въпреки това делото е било разгледано.
· Делото е решено без участието на прокурор.
· Делото е решено, без да е изпратен препис от обвинителния акт на подсъдимия.
· Делото е решено, без да е изпратено съобщение на пострадалия, че може да се конституира като частен обвинител или граждански ищец
· Подсъдимият е осъден за обвинение, което не е било формулирано и предявено.
· На подсъдимия е отказано право на последна дума.
· На адвоката е отказано участие в пренията.
· Една или друга страна е отстранена от съдебното заседание, без да са били налице предпоставките за това.
· При обвинение, за което е задължително участието на защитник, такъв не е участвал.
· При задължителен случай на експертиза такава не е проведена и т.н.
5. Същественото процесуално нарушение, за да бъде основание за отмяна на присъдата, трябва, освен да е съществено, да не е било отстранено – чл. 348, ал. 3, т. 1.
Напр. О. е непълнолетен, предявено му е обвинение и е разпитан без участието на З., макар че е задължително. След това обаче отново е предявено обвинението и отново е разпитан, но със З.
Това изискване преди беше предвидено в ТР 2/2002г. Сега вече го има в новия НПК – чл. 348, ал. 3, т. 1.
6. НПК в чл. 348, ал. 4 поставя още едно изискване, а именно допуснатото съществено процесуално нарушение да не е отстранимо, т.е. да е неотстранимо.
В тази връзка виж ТР 2 /2002 г., според което процесуалното нарушение няма да е отстранимо, при условие че повтарянето на действието, при което е извършено нарушението, е невъзможно или безпредметно.
Невъзможно е да се повтори самото следствено действие, защото е от такова естество, поради което е невъзможно да се отстрани нарушението: напр. обиск, претърсване, изземване, оглед, разпознаване и т.н.
Безпредметно е да се повтаря следствено действие, когато напр. обвиняемият е непълнолетен, не е имал З., но към момента на констатиране на това нарушение той вече е навършил пълнолетие.
7. Допуснатото съществено процесуално нарушение е винаги основание да се отмени присъдата, не може да се изменя или потвърждава. Затова в практиката съдиите винаги проверяват първо дали има съществено процесуално нарушение – ако има, няма смисъл да се продължава по-нататък, а ще отмени присъдата и ще върне делото. При това делото се връща за ново разглеждане на онзи стадий, на който е допуснато нарушението. А самото допуснато съществено процесуално нарушение се поправя чрез повторно извършване на действието, при което е допуснато съществено процесуално нарушение и повторно извършване на други действия, които са пряко свързани с действието,при което е извършено съществено процесуално нарушение.
Пр.: Ако нарушението е извършено при предявяване на обвинението, то то ще се поправи, като отново се предяви, но и отново се извършва разпит на обвиняем, защото двете действия са пряко свързани.
8. В ТР 2/ 2002 г. окончателно се прие, че когато е допуснато съществено процесуално нарушение при извършване на действия по разследването и на съдебно-следствени действия (това са способите на доказване съответно в досъдебното производство и в СП) – делото не се връща за доразследване, макар допуснатото съществено процесуално нарушение да е отстранимо, а съдът е длъжен да обяви протокола от извършеното действие за невалиден, което означава да не може да се позове на този протокол при постановяване на присъдата / решението. Когато се обяви един протокол за невалиден, това не означава че фактите, които е възпроизвеждал, не могат да се докажат по друг начин, т.е. чрез други способи за доказване, ако това е възможно (напр. чрез свидетелски показания).
ІІІ. ЯВНА НЕСПАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ – чл. 348. ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 5.
1. НПК в ал. 5 прави опит да дефинира явната несправедливост на наказанието като касационно основание.
2. При това основание за касация наказанието е правилно наложено, но не е правилно определено, т.е. индивидуализирано. При това касационно основание наказанието е определено в рамките на санкцията на правната норма, но е допусната грешка при неговата индивидуализация, т.е. при прилагането на чл. 54, НК.
3. Това касационно основание се свързва не с несправедливост на наказанието, а с явна такава.
4. На практика хипотезите на явно несправедливо наказание могат да се обобщят така:
1) При превес на смекчаващи вината обстоятелства наказанието е определено над средния размер към максимума.
2) При превес на отегчаващи вината обстоятелства наказанието е определено под средния размер към минимума.
3) При баланс между смекчаващи и отегчаващи – вместо към средата, наказанието е определено към минимума или максимума.