Страница 1 от 5
Обща характеристика на касационното производство (КП)
1. По нашия НПК касационното производство е регламентирано не като извънреден, а като редовен способ за проверка на съдебни актове. Съображения за този извод:
1) На касация подлежат съдебните актове, които обаче не са влезли в законна сила и които не подлежат на изпълнение. Това я прави именно редовен способ за проверка.
2) Касационното производство се образува така, както всяко редовно производство – по жалба на страните, а не по искане на държавни органи – така, както е по възобновяване на наказателни дела ( по искане на главния прокурор или на окръжния ).
2. В същото време касационното производство може да се окачестви като изключителен способ и съображенията за това са следните:
а) Изключителни са основанията.
б) Изключителен е съдът – само ВКС, независимо от акта, който е атакуван.
в) На касация подлежат само съдебни актове, постановени от въззивен съд.
г) С новия НПК при това не всички актове, постановени от въззивен съд, подлежат на касация.
3. На касация подлежат само невлезли в сила съдебни актове на въззивен съд. От това правило следват два важни извода:
1) Нашата касация не е от типа прескачаща касация, защото на касация подлежат само съдебни актове, които са били проверени в две инстанции по същество. Иначе казано, за да подлежи на касация, съдебният акт не само не трябва да е влязъл в законна сила. Той трябва да е бил проверен, при това без прескачане, в две инстанции по същество.
2) Нашата касация, поради това правило, не може да се определя като директна, пряка касация, защото ако съдебният акт на І инстанция не е бил атакуван пред въззивен съд, той не може да се атакува пред касационен съд. При това няма значение поради каква причина не е бил атакуван този акт. След като не е бил атакуван, той влиза в сила, подлежи на изпълнение и не подлежи на касация.
4. Касационната инстанция (КИ) има правомощия да проверява само правилното приложение на закона. Тук под “закон” се разбира както материалния НК, така и НПК.
5. Касационната инстанция не притежава каквито и да било правомощия да проверява установените по делото фактически положения, да ги оспорва под една или друга форма, респ. и още по-малко да приема нови фактически положения.
6. Касационната инстанция постановява решения, когато се произнася по същество, има една хипотеза, когато може да постановява оправдателна присъда и определения по процедурни въпроси, които не се отнасят до въпроси по същество.
7. Касационната инстанция потвърждава решения, когато потвърждава присъдата, както и когато изменя присъдата. Оттук може да се направи извод, че нашата касационна инстанция притежава решаващи правомощия, които са типични за въззивното производство. Касационният съд постановява и решения, когато отменя постановената присъда и връща делото за ново разглеждане, което е класическо контролно - отменително, т.е. касационно правомощие.
Оттук може да се направи и друг извод: Нашето касационно производство не е чиста, класическа касация, при която не могат да се решават въпроси по същество. При чистата касация касационният съд единствено може или да потвърди съдебния акт, или да го отмени и да върне делото за ново разглеждане. Затова верен е изводът, че касационната процедура е смесена наказателна процедура, при която се преплитата и допълват класически касационни правомощия, свързани с отменянето на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, и класически въззивни правомощия, свързани с решаването на делото по същество.
8. В касационното производство принципно правило е, че не намира приложение ревизионното начало. Има изключения.
9. Касационната инстанция не може да увеличава наказанието, защото при такава хипотеза, както е видно от чл. 345, ал. 3, касационният съд не може да измени присъдата и да увеличи наказанието, а единственото му правомощие е да отмени тази присъда и да върне делото за ново разглеждане.
10. Проблемът е може ли касационната инстанция да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в І инстанция. Ако констатира това, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемото престъпление, за което не е имало обвинение в І инстанция, какво е нейното правомощие?
Във въззивното производство има следния текст – Когато в тази глава няма особено правила, се прилагат правилата за І инстанция. В касационното производство няма такъв текст => не можем да приложим правила за друго производство.
=> Не може да се приложи за касационното производство текстът от въззивното производство, гласящ че, ако присъдата не може да се отмени или измени, присъдата се потвърждава. Но – виж чл. 354 – По пътя на изключването (изключеното трето) стигаме до този същия извод, че присъдата в такъв случай се потвърждава: Казано е в чл. 354 кога се изменя присъдата, кога се отменя и т. н – ал. 1, 2, 3.=> В останалите случаи ВКС ще потвърди присъдата.
11. Когато касационният съд установи, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в І инстанция, хипотезите за две:
1) Ако с прилагането на закона за по-тежко наказуемото престъпление, ще трябва и да се увеличи наказанието, правомощието на ВКС е да потвърди присъдата. Този извод следва от систематическото тълкуване на чл. 354, ал. 2 и 3, след което по аргумент на противното – от чл. 354, ал. 2, т. 4.
2) Когато КИ трябва да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в І инстанция и прилагането на по-тежката правна квалификация не е свързано с увеличаване на наказанието – В тази хипотеза правомощието на ВКС е да измени присъдата – чл. 354, ал. 2, т. 4.
В случая на чл. 354, ал. 2, т. 4 – Наказанието си остава същото, но ще се промени правната квалификация - това е единият вариант. В чл. 354, ал. 3, т. 1 – Това е хипотеза, когато правната квалификация не се променя, но в рамките на правната квалификация трябва да се увеличи наказанието. Ще върне делото за ново разглеждане.
Но ако се приложи закон за същото или по-леко наказуемото престъпление – променя се правната квалификация, ВКС ще измени присъдата. Но ако изменяйки присъдата се наложи в този случай да се увеличи наказанието, ВКС ще отмени присъдата в тази част и ще върне делото за ново разглеждане, но то ще се разгледа само в тази част – частта във връзка с наказанието. )
12. В текстовете, които регламентират касационното производство, няма изрично формулирана забрана да се утежнява положението на подсъдимия така, както в във въззивното производство. Но такава забрана съществува и този извод може да се направи при тълкуването на чл. 355, ал. 2,3. Те регламентират забрана да се влошава положението на подсъдимия при връщането на делото за ново разглеждане от нов състав.
( След ал. 3, т. 1 на чл. 354 няма уговорка, както я има във въззивната инстанция – ВКС ще отмени присъдата, когато няма протест / жалба. Но ВКС, ако тълкува систематически с чл. 355, ал. 2 и 3, ще я потвърди, т. к. връщането става безпредметно.)
Ако за ВКС е очевидно че ако отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане, съдът, на който е върнато, не може да влоши положението заради чл. 355, ал. 2, 3 – Отмяната на присъдата и връщането на делото е безпредметно, поради което ВКС ще потвърди присъдата.
13. На касационното производство не е познат институтът на преклудиране на исканията, бележките и възраженията, защото в текстовете за касационното производство няма правило, че прокурорът или частен обвинител не могат да подават касационен протест, ако актът на ВИ е постановен в съответствие с техните искания.
14. На практика се поставя важен въпрос – Може ли в касационната инстанция да се представят материали, които след съответна проверка да послужат като доказателства? Доказателства се събират само там, където се проверяват и установяват факти. От тях могат да се правят само фактически, но не и правни изводи.
В тази връзка е и указанието по чл. 351, ал. 1, според което в жалбата / протеста се посочват ”данните, които го подкрепят”. Става въпрос за материали, които ще послужат като доказателства, но не във връзка с материалите по делото, а които ще послужат като доказателства за самото касационно основание. В касационната инстанция могат да се искат и допускат само писмени и веществени материали, които ще послужат като доказателства за касационното основание. В касационната инстанция не могат да се представят материали, за чиято проверка е необходимо да се извършват следствени действия, защото тази инстанция не проверява фактите, затова не може да се извършват следствени действия.