БЕЗСПОРНИ ПРИМЕРИ ЗА ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ИСКА ПО ЧЛ. 59
Искът по чл. 59 е субсидиарен, той възниква само когато няма друг път, а това нямане на друг иск не означава, че такъв е имало, но вече е погасен по давност (конкуренция на давността). Идеята е просто да няма друг начин. Така че с иска по чл. 59 не можем да преразпределим нещо, което сме можели да направим с иска по чл. 28 или 29 от СК напр., но не го правим, защото е изтекъл преклузивният срок, с който тези претенции са ограничени. Като извадим всички специални случай, без да ограничаваме приложното поле на иска по чл. 59 (посочените примери са само типични) безспорно приложение на члена са например:
1. Подобрения, извършени от наемател. Тогава, когато те не могат да бъдат оправдани с договора за наем и неговата продължителност.
2. Плащането на чужд дълг не поради грешка. Обратните искове на третото лице по отношение на истинския длъжник, когато той изпълнява дълга като чужд, по чл. 73 биха могли да дойдат, ако нямаме да речем възлагане на някакъв мандат тъкмо от иска по чл. 59.
3. Съзнателното изпълнение на нравствен дълг, който нравствен дълг обаче, отговаря на едно правно задължение на друго лице. При положение, че майката е жива и има възможност да дава издръжка на детето си, задължението за издръжка тежи върху нея. Едва когато тя няма тази възможност или не е жива, то преминава върху бабата. Сега, издържайки детето при жива майка бабата изпълнява един свой нравствен дълг, но заедно с това погасява и чужд правен дълг, с което можем да кажем, че майката се е обогатила.
