НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ПО ЧЛ. 59
Субсидиарният иск actio de in rem versa (правото по чл.59 или искът в материалния смисъл на думата).
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Правилото е субсидиарно. Текстът на чл.59 легално узаконява actio de in rem verso и заедно с това легално възприема неоснователното обогатяване като принцип. Като принцип правилото на чл.59 обаче е субсидиарно и се изключва от всички останали хипотези на връщане на едно неоснователно обогатяване - в този смисъл то има остатъчна компетентност, запълва дупките, които са останали в законодателството и не са покрити от специални текстове.
ПРЕДПОСТАВКИ
1. Трябва да е налице обогатяване
2. Трябва да е налице обедняване
3. Да има връзка между тях - текстът не говори изрично за връзка, но от самия факт, че всеки който се е обогатил лично за сметка на другиго или някой е обеднял за сметка на обогатяването на другиго говори, че между обедняването и обогатяването трябва да има някаква връзка: за сметка на обедняването на друг.
Тези предпоставки обаче са твърде общи - тях можем да открием на практика в редица други текстове (в специалните, които изключват приложението на чл.59), както бихме могли да ги открием и в кондикциите, макар нещата там да са насочени по-скоро към формалното разместване, към престирането, а не към резултата единият да е станал по-богат, другият - по-беден.
Реален фактически състав на чл.59: от общият принцип трябва да извадим хипотезите, които законът изрично е уредил. Те са много. Тези хипотези всъщност биха ни показали, че съществува принципа на actio de in rem verso, дори и да го нямаше чл.59 в ЗЗД. Те ни помагат да възприемем този иск като едно обичайно правило тогава, когато не го е имало като легално закрепен текст.
НЯКОИ ПРИМЕРИ НА СПЕЦИАЛНИ ИСКОВЕ:
1. Чл. 55 ЗЗД;
2. Чл. 56 ЗЗД;
3. Чл. 73 ЗС - ликвидацията между отношенията между владелеца и собственика – подобренията. Който има иск по чл. 73 ЗС няма иск по чл. 59 ЗЗД;
4. Чл. 421 ЗЗД - менителнично неоснователно обогатяване;
5. Чл. 127/2 ЗЗД - регрес на платилия солидарен длъжник към останалите солидарни длъжници;
6. Чл. 155/2 ЗЗД - регрес на реалните поръчители, суброгацията на реалните поръчители;
7. Чл. 143 ЗЗД - регрес на личния, нормалния поръчител;
8. Чл. 344 ЗЗД - регрес на застрахователя срещу деликвента, който е причинил застрахователното събитие като трето лице;
9. Чл. 54 ЗЗД - регрес на платилия обезщетение за чуждото виновно поведение;
10. Чл. 49 ЗЗД - регрес на този, който е платил обезщетение на увредения от лицето, за което той отговаря (работодателят и работниците при или по повод на извършваната работа).
11. Обратните искове при несъвършено двустранните договори в тази им част, в която те разглеждат връщането на разноски:
11.1. чл. 245 ЗЗД при заема;
11.2. чл. 254 ЗЗД при влога;
11.3. чл. 285 ЗЗД при поръчката.
12. Чл. 364 ЗЗД - претенцията на съдружника в гражданско дружество за разноските, които е направил за сметка на дружеството;
13. Може би забраната за лъвско дружество в материята за гражданското дружество;
14. Чл. 28 СК - правилата за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност;
15. Чл. 29 СК - претенцията за дял от личното имущество на другия съпруг при развод;
16. Чл. 12/2 ЗН - приносът на наследника, който е увеличил приживе на наследодателя стойността на наследственото имущество;
17. В някои случаи ще трябва да съобразим и някои от правилата на гестията, която макар да не е неоснователно обогатяване съдържа специални правила, които касаят тази материя.
Всички тези правила се изключват, т.е. взимат нещо от приложното поле на чл. 59 ЗЗД и като специални дерогират неговата хипотеза, защото имат повече признаци и в тези случаи ще можем да искаме изравняване и връщане на основание на тези специални текстове, а не на основание на чл. 59 ЗЗД.
Този отрицателен подход за очертаване на приложното поле на чл.59 ЗЗД е невъзможно да се направи изчерпателно и не ни обяснява какво точно представлява основанието на чл. 59 ЗЗД. В известна степен все пак той веднъж ни показва реалното му приложно поле и на второ място от многото конкретни случаи бихме могли да схванем принципа и евентуално да го тълкуваме не толкова в светлината на изключенията. Обедняването, имущественото разместване не се дължи на пряка престация от страна на солвенс към акципиент, нямаме даване без основание. Механизмът на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е по-усложнен, той може би ни прилича на това, което става при скачените съдове. Тук нещо е станало, не е дадено пряко, не е изпълнено едно несъществуващо или отпаднало задължение или нещо подобно (нравствен дълг) както е при кондикциите.
