І. Международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
1. Друг способ е сключването на международни договори, които се наричат СИДДО. Това са международни договори по смисъла на КРБ чл.5 ал.4. Спрямо тях се прилагат правилата на Виенската конвенция за правото на договорите и тъй като засяга финансовия суверенитет на държавата се ратифицира от НС. Като образци за такива договори са утвърдени модели на организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на ООН.
2. Договорите могат да бъдат двустранни или многостранни. РБ има сключени над 50. В договорите се предвижда, че едната или другата държава запазва, ограничава или се отказва от правомощията си по облагане на определени доходи или имущество.
Принципът е, че чрез договорите не се създава ново данъчно право, а само се отграничават, разграничават действията в пространството (по лица и място) на националните данъчни законодателства. Чрез договорите държавите се обозначават коя държава, за която получателя на доход е местно лице и държава, която е източник на доход или в която се намира имуществото.
ІІ. Обща характеристика.
От гледна точка на общото им съдържание в договорите се разграничават няколко групи от норми.
1. На първо място се определят адресатите им. Това са местни лица на едната или на двете договарящи държави, като е важно да се подчертае, че се има предвид данъчна правосубектност на лицата, а не гражданската или търговската. В самостоятелен текст е определено понятието за местно лице, като ако според националното право лицето се окаже местно и за двете държави с допълнителен критерий за целите на договора, то се определя като местно за едната държава (обичайно местопребиваване, гражданство, център на жизнени интереси). Това са адресатите.
2. Следващата група от норми е свързана с тълкуването. Прилагат се принципите за тълкуване на Виенската конвенция като се изхожда от това, че нормите на договорите се тълкуват като самостоятелен правен кръг, а когато се препраща към националното законодателство това означава, че държавите са се съгласили със съдържанието на понятието в националното законодателство.
3. Чрез други норми се определя териториалния и предметен обхват на договорите. Като меродавен е териториалният обхват на действащото данъчно право и така се определя обхвата на държавата източник на дохода, а предметният обхват включва данъците събирани към момента на сключване на договорите като има специална клауза, която предвижда, че те ще се прилагат за подобни по вид данъци, въведени в последствие.
4. Най-съществената група от норми са т.нар. разпределителни норми, чието предназначение е именно да разграничи правомощията на държавите за облагане на съответните категории доходи или имущества. Изброени са около 15 категории доходи, като например доходи от стопанска дейност, от международен транспорт, от лихви, дивидент, авторски права, лицензи, възнаграждения, от търговска дейност, от свободни професии и други не изрично посочени.
Във всички тези разпоредби е определено как държавите ще разпределят правомощията си по облагането. Възможни са няколко варианта:
а) принципно облагането да се предоставя на държавата, за която получателя е местно лице;
б) най-често срещаният вариант е облагането да се запази в двете държави, като е възможно да се предвиди и редуцирана данъчна ставка в държавата източник (тук е 10, а по договора 5);
в) третият случай е облагането да се предостави само на държавата, която е източник.
При хипотезата, когато облагането се запазва и двете държави, държавата, за която получателят е местно лице ще приложи методите за избягване на ДДО, за да се предотврати.
Изразният език на договорите е особен и затова когато се казва, че доходът може да се обложи в една от договарящите се държави, това не изключва облагането в другата договаряща държава. Единствено, когато изрично е посочено, че доходът се облага в една от държавите или само в една от държавите се изключва облагането в другата държава.
Тук от съществено значение е тълкуването на понятията, определени в самите спогодби или препращащи в националните законодателства, за да може да се квалифицират доходите, за да се знае коя норма да се приложи. Когато доходът е обложен и в двете държави, държавата, за която получателят е местно лице ще приложи методите за избягване на ДДО.
Един от възможните методи, които се уговарят е кредитният метод, а другият е освобождаване с прогресия. При него дохода от страната се събира с дохода от чужбина и се прилага ставката от прогресивната система от националния данъчен закон (ЗДДФЛ). След това се изваждат доходите от чужбина, а получената по-висока ставка се прилага за доходите само от страната.
5. Има и друга група норми
а) споразумително производство, което дава възможност засегнатото лице, независимо от процедурата по ДОПК или съответното национално законодателство да иска от държавите да се споразумеят, ако неправилно според него са приложени разпоредбите на договора. Недостатъци – държавите не са длъжни винаги да стигнат до споразумение.
б) друга клауза е антидискриминационната, която най-общо забранява по-неблагоприятно данъчно третиране в държавата източник на доходи на граждани местни лица на другата държава.
в) трета клауза, която се използва от данъчните органи, ОП е тази за обмен на информация, който може да бъде:
- инцидентен, по повод конкретен случай;
- регулярен, във връзка с прилагането на данъците, предмет на спогодбата
6. В ДОПК има специална процедура, която се следва, за да могат да се приложат нормите на спогодбите. Трябва да се докажат предпоставките за прилагането им, те са следните:
- трябва да се докаже, че лицето, което иска да ползва договора е местно лице за съответната държава. Това се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация (а не от търговско представителство).
- лицето трябва да декларира, че е действителен ползвател на доходите си, като най-често това е свързано с ползването на редуцирана данъчна ставка (че пряко е получил доходите и няма посредник)
- лицето да няма МСД в страната
Представят се и други доказателства, като сключени договори, за да може да се направи правна квалификация на съответния доход.
Въз основа на тези писмени доказателства НАП дава становище за приложимостта на СИДДО като има изготвен специален образец, в който се удостоверяват тези данни. Това е механизмът и едва тогава се прилага спогодбата.