Сключване и съдържание на трудовия договор
СТРАНИ - посочени са в чл.61, ал.1 КТ.
По правило от едната страна стои винаги бъдещият работник (служител). Той може да участва в сключването на трудовия договор лично, непосредствено (това е правилото), да направи лично волеизявление, което ако бъде прието от насрещната страна създава трудово правоотношение между двете страни. Когато на работа постъпват лица, ненавършили 15 години (чл.301, ал.2 КТ) е необходимо и писмено съгласие на родителите. Ако са непълнолетни, но са навършили 15г. - такова съгласие не се изисква.
Втори случай - когато трудовият договор се сключва чрез представител, чл.61, ал.3 КТ. Съгласно тази разпоредба - чрез представител трудовият договор може да се сключи и с няколко лица чрез представител. Това е т.нар. "групов трудов договор". В този случай трудовият договор се сключва от представителя, неговото волеизявление участва, като за работодателя и всички лица възникват права и задължения, както ако трудовият договор се сключва поотделно от всеки от тях.
Работодател - може да сключи трудовия договор лично (това е правилото) ако е физическо лице. Ако е юридическо лице или неперсонифицирано образувание - чрез негов представител: Управител и т.н. Съгласно една хипотеза обаче, трудов договор може да се сключи не с работодателя, а непосредствено по-горестоящия орган. Трудовото правоотношение обаче на възниква с този орган, а с работодателя.
СЪДЪРЖАНИЕ на трудовия договор - чл.66 КТ. Това е съдържанието на волеизявленията, необходими за неговото сключване. Разделя се на необходимо (задължително) и допълнително (факултативно). Без необходимото съдържание не е налице юридическия факт, с който законът свързва съдържанието на съответното трудово правоотношение. В необходимото съдържание се включва:
i. Характер на работата (трудова функция на работника/служителя) - показва какво работникът/служителят дължи по трудовото правоотношение. най-често се определя в трудовия договор чрез посочване на длъжността, която ще заема работникът. Основните белези на трудовата функция са предмета на труда, обема на труда и условията на труд. Възможно е тя да се определи и описателно;
ii. Място на работа - определя териториалните граници, където работникът ще престира работната си сила (напр. отдел "архив" в СГС). От мястото на работа трябва да се отличава работното място (срв. Параграф 1, т.4 от Допълнителните разпоредби на КТ). Следователно понятието "работно място" е по-тясно от понятието "място на работа", напр. работното място е конкретна машина и т.н.;
Следователно, за разлика от мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие на страните, работното място се определя едностранно от работодателя.
iii. Трудово възнаграждение - при сключване на трудовия договор, страните трябва да определят основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения, свързани с допълнителните условия на труд (срв. КТ и Наредбата за допълнителните и други трудово възнаграждения).
ДОПЪЛНИТЕЛНИ клаузи - чл.66, ал.1 КТ - прибавят се към минимално необходимите. И без сключването им може да възникне валидно трудово правоотношение. Страните нямат задължение да ги включат, но ако някоя пожелае това, то необходимо е и съгласието на другата страна. Следователно, предмет на такива допълнителни уговорки могат да бъдат само условия, свързани с предоставянето на работната сила (срок, заплати, транспортни разходи и т.н.). Границите на договорната свобода се определят преди всичко от предмета на договаряне и съдържанието на допълнителните уговорки. От една страна, допълнителните уговорки не трябва да са уредени с повелителни норми на закона. Второто ограничение е свързано с покровителственото начало. С трудовия договор се постига само най-благоприятното за работника.служителя отношение. С индивидуалния трудов договор могат да се постигнат само по-добри условия в сравнение с колективния трудов договор, а колективния договор може да постига само по-благоприятни клаузи в сравнение със законодателството (получава се тристепенна защита).
ЗНАЧЕНИЕ:
Законът прогласява принципа на едностранна неизменност на трудовото право-отношение - чл.118 КТ. Нито една от двете страни не може едностранно да променя елементи от необходимото или допълнителното съдържание на трудовия договор;
Чл.213, ал.2 КТ - работникът/служителят има право на обезщетение при едностранна промяна на задълженията по трудовото правоотношение;
Чл.327, т.3 КТ - работникът или служителят може едностранно да прекрати трудовия договор при незаконно изменение или неизпълнение на задълженията от страна на работодателя. Формата е писмена.
ФОРМА на трудовия договор - чл.62, ал.1 КТ. Трудовият договор се сключва само в писмена форма. Формата тук е ad substantiam. Писмената форма създава яснота, определеност, сигурност в отношенията между страните. Съгласно практиката, обичайната форма за сключване на трудов договор е чрез единен акт. Освен в единен акт, трудов договор може да се съдържа и в два различни акта. Акт №1 - волеизявление на работника/служителя (напр. молба). Акт №2 - изявление на работодателя, може и заповед (!!!ТОВА ОБАЧЕ Е НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ ЗАПОВЕДТА В АПП). Когато трудовият договор се сключва с два отделни акта е необходимо пълно съвпадение на насрещните волеизявления.
При сключването на трудов договор, съгласно чл.62, ал.4 КТ и Наредба №4 от 1993г. трябва да се представят документи, удостоверяващи отделни качества на бъдещия работник- Диплом, медицинско свидетелство и т.н. С последните изменения на КТ от 2002г., в сила от 2003г. се установи изискване за регистрация на трудовите договори в НОИ. По силата на чл.3, т.1 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от КТ, работодателят е длъжен в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор или от издаване на Постановлението по чл.405а КТ, както и в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор да изпрати уведомление до НОИ. Работодателят е длъжен да връчи на работника/служителя преди постъпването му на работа, копие от завереното от НОИ уведомление. Изискването е императивно. Работодателят няма право да допуска до работа работника/служителя, преди да му е връчил екземпляр от подписания договор и копие от завереното от НОИ уведомление - чл.63, ал.2 КТ. Доколкото КТ не определя изрично времето на сключване на трудовия договор, съгласно чл. 46, ал.2 ЗНА, по аналогия за тези случаи се прилага чл. 14 ЗЗД. Самият договор разграничава момента на възникване на трудовото правоотношение от началото на изпълнението - уредено е в чл.62 КТ
Началото на изпълнението е започването на фактическото изпълнение на правата и задълженията по трудовото правоотношение. Може да съвпада с момента на сключване на трудовия договор, но обикновено го следва. Изпълнението започва с постъпването на работника/служителя на работа и се удостоверява писмено. Законът определя едноседмичен срок за постъпване на работа. Във всеки един момент работникът може да постъпи на работа (но не е длъжен), а работодателя е длъжен да го приема под страх от имуществена санкция - чл.213, ал.1 КТ. Ако в срока за постъпване на работа, работникът не постъпи, смята се, че трудовото правоотношение не е възникнало: чл.63 КТ - законна фикция. Тази фикция не се прилага, ако непостъпването на работа се дължи на независещи от работника причини, за което той е уведомил работодателя (плюс доказателства) преди изтичане на срока.