Специална закрила на труда на непълнолетните работници
Специална закрила на някои категории работници. “Специална закрила” означава съобразяване на правната уредба с особените качества на работника като носител на работна сила. Тя е специална защото отчита особени качества. Тази закрила е засилена – прилага се заедно с общата. Специалната закрила се изразява в допълнителни права и в повишени изисквания към условията на труда. Аргументът за това е, че специалната закрила е правно средства за постигане на социално /фактическо/ равенство. Основание за специална закрила е особеното положение на работника и правилата и категориите са изрично изброени в закона.
Специална закрила на труда на непълнолетните. Първият трудов закон в България е за закрила на труда на непълнолетните. Основание за специалната закрила са възрастовите особености на човешкия организъм – той трябва на първо място да се предпазва от пренатоварване; на второ място непълнолетните имат нужда от свободно време.
Правна уредба .
Международна уредба. Конвенции на МОТ; България е страна по три: Конвенция №77 относно медицинския преглед на юношите /1946 г./; Конвенция №138 относно минималната възраст за приемане на работа /1973 г./; Конвенция №198 относно най-тежките форми на детски труд /1999 г./.; чл. 10 от МПИСКС – задължение на държавата да осигури защита срещу икономическата и социална експлоатация; ограничение в професиите; чл. 17 от ЕСХ – право на подходяща правна, икономическа и социална закрила на младите в трудови процес.
Вътрешна уредба. Глава ХV раздел 1 КТ; Наредба за работата на лицата, ненавършили 15-годишна възраст; Наредба №4 за работите, които са забранени за лица от 15 до 18 годишна възраст.
Съществени правила.
І Установяване на минимална възраст за приемане на работа - чл.301, 303, 304 КТ. За сравнение международният стандарт е 15 години /МОТ/, у нас е 16 год.
ІІ Особени предпоставки за постъпване на работа – чл.302 и 303 КТ:
- работата трябва да е походяща за възрастта. Законът установява кои са подходящи чрез принципа на изключване. В Наредба №4 има два списъка – един за работите забранени за лица от 16 до 18 год.; и втори за работите забранени за лица от 15 до 16 год.
- задължителни медицински прегледи – чл.302 ал.1, чл.303 ал.2 КТ / за пълнолетни прегледът е задължителен са в два случая – минали са 3 месеца от прекратяване на последното труд. правоотношение; и при постъпване на работа при вредни условия на труд /.
- предварително разрешение от Инспекциято по труда – чл.302 ал.2 и чл.303 ал.3 КТ. Това разрешение има еднократно действие – валидно е само за конкретната работа. Инспекцията по труда е обвързана от отрицателното заключение на медицинския преглед – тя ще трябва да откаже разрешение. Ако заключението е положително, Инспекцията не е обвързана, т.е. ще може и да откаже разрешение.
ІІІ Работно време – чл.137 т.2 във връзка с чл.305 ал.5 КТ; чл7 от Наредба за установяване намалена продължителност на работното време. Правото на намалено работно време на непълнолетните настъпва ex lege . Съгласно чл.140 ал.4 и чл.147 ал.1 т.7 КТима абсолютна забрана за полагане на нощен и извънреден труд от непълнолетни.
ІV Отпуски – чл.305 ал.4 ненавършилите 18 год. имат право на удължен (по размер) платен годишен отпуск /26 дни/. Съгласно чл.174 КТ непълнолетните имат право да ползват отпуска си с предимство през лятото.
V Условия на труда:
- чл.305 ал.1 КТ – работодателят е длъжен да полага особени грижи за непълнолетните работници. В закона са посочени “ облекчени условия” и “условия за придобиване на професионална квалификация”, като това обаче е само примерно изброяване на някои от формите.Право на информация за наличието на професионален риск
- има по-ниски пределни норми на физическо натоварване, в сравнение с това на пълнолетните – наредба 16 от 1999г. За физиологическите правила за ръчна рабоа с тежести
има по-голяма честота на периодичните медицински прегледи – съгласно Наредбата за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи от 1987г. той е ежегоден.