Търговски представител (чл. 32-48 ТЗ)
Определение: лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност (чл. 32 ТЗ), следователно:
1. търговският представител може да бъде както физическо, така и юридическо лице
2. търговският представител е търговец сам по себе си с особен предмет на дейност - търговско представителство
3. търговският представител е независим от търговеца (не е негов служител, както са лицата, посочени в Глава първа). Търговският представител не може да бъде в трудово правоотношение с търговеца. Той е в договорно отношение с него – договор за търговско представителство. Сътрудничеството има траен характер.
Търговският представител трябва да се различава от:
- представителя в гражданското право, т.к. гражданскоправното представителство включва действия от чуждо име с последици за представлявания, докато търговският представител осъществява не толкова пряко представителство, а косвено (от свое име). Търговският представител посредничи.
- Търговският представител не е служител, а е самостоятелен търговец, докато търговските пълномощници по раздел I са служители на търговеца
- Търговският представител не носи риск от не реализация на продукция, няма определена територия, на която осъществява своята дейност и не може да печели от разлика в цените. За разлика от него дистрибуторът е лице – търговец с изключително право да продава, като купувач на стока от производителя и продавач на тази стока на трети лица. За разлика от обикновения прекупвач дистрибуторът поема редица задължения към производителя:
1. Да гарантира пласиране
2. Да спазва инструкциите и интересите на производителя
3. Да информира производителя за състоянието на пазара
4. Да не работи с други производители
Също така дистрибуторът носи риска за извършваната от него дейност. Той действа на определена територия (определена в договора с производителя). Той формира своето възнаграждение като разлика в цените на покупката и това, което продава. За дейността на дистрибутора няма правна уредба.
Форми на сътрудничество на търговския представител:
1. Посредничество – намира клиенти и свързва търговеца с трети лица
2. Търговският представител мое да сключва сделки от свое име, но за сметка на търговеца, т.е. като косвен представител.
3. Когато търговският представител е снабден с представителна власт (само като възможност), той действа като пряк представител
Търговските представители биват:
1. С пълен обем на правомощия – може да посредничи като косвен и като пряк представител
2. С ограничен обем – най-често не може да представлява
3. Делкредере – поема допълнително задължение, с което гарантира, че третото лице, с което сключва сделката ще изпълни задълженията си по нея.
4. Изключителен търговски представител – може да се каже, че наподобява дистрибутора. Има право да сключва сделки в определен район и с определена клиентела. Като дори и търговецът да сключва сделки в този район или със същата клиентела – без да ползва търговски представител, то на общо основание изключителният търговски представител има право на възнаграждение от сключените сделки, без значение дали е съдействал при сключването им. Търговският представител сътрудничи трайно на търговеца и отношенията им не могат да бъдат трудовоправни, а се сключва “агентски договор”, който е всъщност договор за търговско представителство. Последният най-много се доближава до договора за поръчка.
Договорът за търговско представителство е двустранен, изисква се вписването му, възмезден и консенсуален. Предмет на договора – определя се какво трябва да бъде сътрудничеството между търговския представител и търговеца, а и района, в който ще действа. Този договор урежда вътрешните отношения между представителя и търговеца. В него също така е уредено и възнаграждението на търговския представител. Последният може да действа като посредник или косвен представител. Ако се добави клауза в договора, то той може да действа и като пряк представител на търговеца.
Прекратяване на договора. Договорът е с продължително действие. Следователно се прилагат правилата за такива договори, както и специалните правила в ТЗ, предвидени за прекратяване. Общите правила включват:
1. Взаимно съгласие
2. Сбъдване на прекратително условие
3. Изтичане на прекратителен срок , но ако има срок при тези договори може да се предвиди продължаване на договора с конклудентни действия, т.е. превръщането му в безсрочен.
4. При невъзможност за изпълнение
5. Смърт или прекратяване на юридическото лице на една от двете страни. (ако договорът и intuitu personae)
6. Поставяне под запрещение на някоя от страните
Прекратяването на договора трябва да се разграничава о развалянето му. Развалянето също е погасително основание. Става при двустранните договори – ако едната страна не извърши свое задължение. Свързва се с виновно неизпълнение. Има обратна сила. При прекратяването няма патология в развитието на отношенията, то има действие за напред.
Специалните основания включват:
1. Ако договорът е срочен – преди изтичане на срока прекратяването не повлиява на възнаграждението на представителя. И двете страни имат право на обезщетение за претърпени вреди. Ако договорът е сключен като безсрочен – то той следва да се прекрати с предизвестие на всяка от страните, което време за предизвестие зависи от времетраене изпълнението на договора:
- до 3 год. – 1 месец
- над 3 год. – 3 месеца
Права и задължения на страните по договора. Задължения за търговския представител - чл. 33 ТЗ
3 групи задължения на търговския представител:
1. Основни, които включват:
А) Да сътрудничи – т.е. да посредничи, да намира клиенти, да подготвя сключването на договора, да свързва с клиенти
Б) Да извършва сделки с грижата на добрия търговец – от името на търговския представител, но от името на представлявания. Възможно да има изрична клауза в договора, а която той е упълномощен да действа като пряк представител.
В) Да уведомява за извършваните сделки
Г) Търговския представител дължи спазване на интереса на търговеца.
2. Производни, в които влизат:
А) Да не извършва конкурентна дейност
Б) Да не представлява други търговци, които извършват конкурентна дейност (чл. 40, ал. 4 ТЗ). В договора може да се предвиди, че този представител ще бъде такъв само за този търговец.
В) Да се съобразява с предписанията на търговеца
Г) Да пази търговска тайна – важи за всички търговски представители
3.Договорни задължения:
А) Упълномощаване
Б) Представител само на този търговец
В) Реализиране на определен стокооборот
Г) Делкредере
Права на търговския представител:
Право на възнаграждение – за всички сделки, които са извършени от него самия.
Възнаграждение за всички сделки – чрез негово сътрудничество.
Възнаграждение за всички сделки, за които е изключителен представител.
Възнаграждение, когато е прекратен договора, но са сключени сделки, за които той преди това е съдействал.
Възнаграждение за това, че е събрал вземания на търговеца (ex lege). Размерът на възнаграждението се предвижда в договора – ако не, то се прилага обичайното възнаграждение. Ако е търговски представител – делкредере, то той има право (ex lege) за изпълнение на допълнителното задължение. Кога става изискуемо възнаграждението – то му се дължи ежемесечно.
Право на обезщетение за извършени от него обичайни разходи
Право на необходимите сведения, които са му потребни за да сключва сделките – материали, проспекти, мостри.