Прокурист (чл. 21 – 25 ТЗ)
Характерен е за немския правен кръг. В чл. 21 ТЗ има дадено легално определение – ФЛ, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение.
Изисквания:
- Правоспособно ФЛ, дееспособно лице;
- Лицето трябва да е натоварено и упълномощено. То е упълномощено, когато е натоварено с представителна власт, т.е. трябва да действа от името на търговеца. Лицето е и натоварено когато правоотношението му с търговеца се основава на трудов договор, по силата на който има задължение за прокуриста да упражнява представителна власт. Т.е. може да е упълномощен, но да не е натоварен. Задължително формата на упълномощаването е писмена с нотариална заверка на подписите. Обикновено упълномощителната сделка е клауза от договора, който задължително се вписва в търговския регистър.
Това, което е най-характерно за прокуриста е определяне обема на представителната му власт. Законът определя обема на представителната власт. По правило всичко, което може да извършва търговецът, може да извършва и прокуристът. Затова се казва, че прокуристът е alter ego на търговеца (другото му “аз”). Ограничение от търговеца към прокуриста в правомощията му не обвързва третите лица, а всичко извършено от прокуриста обвързва търговеца. Във вътрешните отношения между търговеца и прокуриста, последният може да носи дисциплинарна отговорност, за това че е излязъл от пределите на представителната власт. Това се нарича относително правно състояние (във външните отношения важи, а във вътрешните е нарушение). То се въвежда с оглед на правната сигурност. Прокуристът не може да извършва само строго лични действия, не може също така да превъзлага, т.е. да учредява прокура. Той може да упълномощава друг за отделни действия, но не и изцяло. Прокуристът не може, ако изрично не е упълномощен да отчуждава или обременява недвижими имоти. Прокуристът може да бъде ограничен – той може да изпълнява тази функция само за определен клон на дружеството. Прокуристът се назначава само и единствено от търговеца – независимо дали е собственик на търговското предприятие. Търговецът собственик може да е дал дружеството под аренда или др. – това е принципал стопанинът на търговското предприятие. Собственикът или стопанисващият на основание на някакъв договор. Само принципалът назначава прокуриста.
Правно положение на прокуриста. Той е служител на търговеца. Не е търговец само по себе си. Възможно е той да е търговец, но само със съгласието на принципала. Затова прокуристът не може да сключва сделки от свое име и за своя сметка, освен със съгласието на принципала. Ако въпреки това го направи, принципалът може да поиска обезщетение или в определен срок да счете сделката като извършена за своя сметка.
Колективна прокура
Обикновено се назначава един прокурист, но може да се назначат и повече – това ще бъде една множествена прокура – всеки може да действа самостоятелно. При колективната прокура никой не може да действа самостоятелно, а се изисква от прокуристите да действат съвместно, като не се позволява взаимно упълномощаване.
Прекратяване на прокурата. Чл. 25 ТЗ – упълномощаването се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър. Прокурата не се прекратява със смъртта на търговеца или с поставянето му под запрещение. Прокуристът има за основно задължение да управлява предприятието, а след смъртта на търговеца предприятието продължава да действа. Той го управлява докато се изясни съдбата на предприятието.
Друго основание за прекратяване на упълномощаването е посочено в чл. 47 ТЗ – смъртта на прокуриста; несъстоятелност на търговеца. Всяко прекратяване на прокурата трябва да се впише в търговския регистър.