Търговско представителство
Терминът представителство е многозначен.
1. Значението, което му придава ГП – действие от чуждо име с последици за представлявания. Това е т.нар. същинско представителство и представителят има представителна власт. Това е субективно непритезателно право да въздейства върху чужда правна сфера.
2. Т.нар. косвено представителство – косвен представител (скрит пълномощник). Има представителна власт, но действа от свое име – следователно последиците настъпват за него, но е задължен да прехвърли резултата от извършеното на косвено представлявания.
3. Органно представителство – при ЮЛ. Които няма как иначе да формират и изразят волята си, освен чрез органите си.
4. Политическо представителство.
5. Търговско представителство на РБ в чужбина или на чужди държави у нас. Това всъщност са административни органи и могат въз основа на изрично опълномомощаване да сключат сделка (по изключение)
6. Представителство на обществена организация
7. Институтът на търговското представителство, уреден в Глава 6 ТЗ, която има три раздела. В Глава 6 ТЗ има една терминологична недостатъчност. Глава е озаглавена търговско представителство и са разгледани пет фигури, които са видове търговско представителство. Но и раздел втори на глава шеста е озаглавен търговско представителство. Следователно за търговско представителство се говори в широк смисъл – като родово понятие, което обхваща и петте фигури, и в тесен смисъл – само една от петте фигури.
Съотношение между търговско представителство и представителство по гражданското право. Представителството по ГП означава преди всичко действие от чуждо име с последици за представлявания. Търговското представителство е едно много широко понятие. То включва не само прякото, но и косвеното представителство, включително и посредничеството – т.е. свързване на страните. Гражданско представителство – включва основно правни действия, но наред с тях биха могли да се учредят и някои фактически действия.
Видове търговско представителство.
В търговския закон за закрепени пет фигури:
1) търговско управление
2) търговско пълномощно (обикновено търговско пълномощно)
3) търговски пълномощник
4) търговски представител (в тесен смисъл)
5) търговски посредник
1. Търговски представители, които сами по себе си не са търговци, а са служители на търговеца – прокурист, помощник и пълномощник.
2. Търговски представители, които са търговци с особен предмет на дейност – търговски представител в тесен смисъл и търговски посредник – раздел втори и трети.
3. Според основанието за възникване на търговското представителство:
а) на основание трудов договор – раздел първи – прокурист, пълномощник и помощник.
б) същите лица могат да бъдат пълномощници на основание договор за поръчка – мандат, чл. 280 и сл. ЗЗД.
в) Въз основа на договор за търговско представителство (агентски договор) – търговски представител в тесен смисъл.
г) само за търговски посредник – основание е посреднически договор. Този договор е договор за всеки конкретен случай, докато агентският договор има траен характер.
Прокурист (чл. 21 – 25 ТЗ)
Характерен е за немския правен кръг. В чл. 21 ТЗ има дадено легално определение – ФЛ, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение.
Изисквания:
- Правоспособно ФЛ, дееспособно лице;
- Лицето трябва да е натоварено и упълномощено. То е упълномощено, когато е натоварено с представителна власт, т.е. трябва да действа от името на търговеца. Лицето е и натоварено когато правоотношението му с търговеца се основава на трудов договор, по силата на който има задължение за прокуриста да упражнява представителна власт. Т.е. може да е упълномощен, но да не е натоварен. Задължително формата на упълномощаването е писмена с нотариална заверка на подписите. Обикновено упълномощителната сделка е клауза от договора, който задължително се вписва в търговския регистър.
Това, което е най-характерно за прокуриста е определяне обема на представителната му власт. Законът определя обема на представителната власт. По правило всичко, което може да извършва търговецът, може да извършва и прокуристът. Затова се казва, че прокуристът е alter ego на търговеца (другото му “аз”). Ограничение от търговеца към прокуриста в правомощията му не обвързва третите лица, а всичко извършено от прокуриста обвързва търговеца. Във вътрешните отношения между търговеца и прокуриста, последният може да носи дисциплинарна отговорност, за това че е излязъл от пределите на представителната власт. Това се нарича относително правно състояние (във външните отношения важи, а във вътрешните е нарушение). То се въвежда с оглед на правната сигурност. Прокуристът не може да извършва само строго лични действия, не може също така да превъзлага, т.е. да учредява прокура. Той може да упълномощава друг за отделни действия, но не и изцяло. Прокуристът не може, ако изрично не е упълномощен да отчуждава или обременява недвижими имоти. Прокуристът може да бъде ограничен – той може да изпълнява тази функция само за определен клон на дружеството. Прокуристът се назначава само и единствено от търговеца – независимо дали е собственик на търговското предприятие. Търговецът собственик може да е дал дружеството под аренда или др. – това е принципал стопанинът на търговското предприятие. Собственикът или стопанисващият на основание на някакъв договор. Само принципалът назначава прокуриста.
Правно положение на прокуриста. Той е служител на търговеца. Не е търговец само по себе си. Възможно е той да е търговец, но само със съгласието на принципала. Затова прокуристът не може да сключва сделки от свое име и за своя сметка, освен със съгласието на принципала. Ако въпреки това го направи, принципалът може да поиска обезщетение или в определен срок да счете сделката като извършена за своя сметка.
Колективна прокура
Обикновено се назначава един прокурист, но може да се назначат и повече – това ще бъде една множествена прокура – всеки може да действа самостоятелно. При колективната прокура никой не може да действа самостоятелно, а се изисква от прокуристите да действат съвместно, като не се позволява взаимно упълномощаване.
Прекратяване на прокурата. Чл. 25 ТЗ – упълномощаването се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър. Прокурата не се прекратява със смъртта на търговеца или с поставянето му под запрещение. Прокуристът има за основно задължение да управлява предприятието, а след смъртта на търговеца предприятието продължава да действа. Той го управлява докато се изясни съдбата на предприятието.
Друго основание за прекратяване на упълномощаването е посочено в чл. 47 ТЗ – смъртта на прокуриста; несъстоятелност на търговеца. Всяко прекратяване на прокурата трябва да се впише в търговския регистър.
Търговски пълномощник (в тесен смисъл) (чл. 26 – 29 ТЗ)
Определение: лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение.
Търговският пълномощник може да бъде както физическо, така и юридическо лице, т.к. в ТЗ се казва “лице”. На практика рядко се среща юридическо лице като търговски пълномощник. Това лице е упълномощено – следователно в негова полза възниква представителна власт (непритезателно субективно право) – само възможност да действа в чужда правна сфера. Ако търговецът иска да задължи търговския пълномощник е необходимо да възникне второ правоотношение, което задължително е договор (трудов договор или мандат – чл.280 ЗЗД). По силата на този договор пълномощникът се задължава, като съдейства на търговеца в рамките на упълномощаването за извършване на посочените действия. От самото упълномощаване се определя обема на представителната власт. Ако нищо конкретно не е споменато, то следва да се тълкува, че търговският пълномощник има генерално пълномощно. Като в последното не е включено извършването на всички позволени от закона действия от името и за смета на упълномощаващия, както е в гражданското право. Генералното пълномощно включва действия, които влизат в обикновената дейност на търговеца. Това, което влиза в предмета на дейност – не само вписания, а и този, който упражнява. Подобно на прокурата и тук има известни ограничения:
1. Не може да отчуждава или обременява недвижим имот.
2. Не може да поема менителнични задължения.
3. Не може да сключва договор за заем от името на търговеца.
4. Не може да предявява искове.
Посочените ограничения важат само когато търговският пълномощник в упълномощен генерално. Няма пречка той да бъде упълномощен изрично да извърши посочените действия.
1993г. е прието тълкувателно решение № 1 на ОСГК, което въвежда допълнителни ограничения по отношение на търговския пълномощник – за възможността да бъдат процесуални представители. Чл. 20 на ГПК посочва лицата, които могат да бъдат процесуални представители. Върховният съд прикрепя изискване към процесуалните представители – да имат юридическо образование и да са вписани като адвокати.
Правно положение на търговските пълномощници.
Търговските пълномощници и прокуристът не да търговци – те са служители на търговеца и не могат да извършват търговски сделки за себе си и за другиго, освен за търговеца. Те трябва да искат разрешение от търговеца, ако не то последният може да:
1. иска обезщетение
2. да счита извършената сделка с последици за него, като има преклузивен срок за това: 1м. от узнаване и до една година от извършване на сделката.
Търговският пълномощник не може да възлага на другиму функциите, за които е упълномощен. Той може да упълномощи друг за отделни действия, но не и да превъзложи своите функции.
Търговският пълномощник може да бъде назначен от:
- Търговеца - принципал
- Прокурист
- Ликвидатор, когато търговецът влезе в ликвидация (след прекратяването му)
Прекратяване на търговското пълномощие.
ТЗ препраща към чл. 41 ЗЗД, където са посочени прекратителните основания, а те са:
1. Оттегляне от търговеца или прокуриста
2. Отказ
3. Смърт или запрещение на която и да е от двете страни
4. Ако пълномощното е срочно или е с прекратително условие – с настъпване на някое от тях
Оттеглянето предполага връщане на документа. Обезсилването може да стане чрез публично оповестяване – в търговския регистър или чрез публикация в централен ежедневник.
Съпоставка на общото и различното между прокурист и търговски пълномощник.
Общи черти:
1. И двамата имат представителна власт
2. Отношенията им се уреждат с договор
3. Овластяването не включва разпоредителни действия с недвижими имоти, по-конкретно тяхното отчуждаване
4. И двамата не могат да превъзложат своите действия другиму
5. Не могат …
6. Изисква не нотариална заверка на упълномощаването (при прокуриста се изисква и вписване и търговския регистър)
Разлики:
1. В обема на представителната власт: тази на прокуриста е предопределена от закона, докато тази да търговския представител се определя от пълномощното.
2. В ограничението на представителната власт: при прокуриста то не може да бъде противопоставено на трети лица, докато при търговския пълномощник това е възможно.
3. В обема: прокуристът може всичко, докато правомощията на търговския пълномощник са ограничени от обикновената дейност на търговеца
4. Прокурата се учредява от търговеца/ принципала, докато търговският пълномощник може да бъде упълномощен както от прокуриста, така и от търговеца.
5. Прокурата се вписва в търговския регистър
6. Прокурата не се прекратява със смъртта на търговеца, докато при търговския пълномощник важи чл. 41 ЗЗД
7. Прокурист може да бъде само физическо лице, докато търговският пълномощник може да бъде както физическо, така и юридическо лице.
Търговски помощник (чл. 30 – 31 ТЗ)
Определение: лице, което подпомага търговеца във фактическото извършване на търговската дейност, следователно търговският помощник е призван да извършва фактически, а не правни действия. Търговският помощник няма представителна власт, следователно действия, които извършва се ограничават до вътрешните отношения с търговеца. Той е служител на търговеца и е в трудово, гражданско или друго правоотношение с последния. Получава възнаграждение. Само в един случай търговският помощник може да ангажира правната сфера на търговеца – когато работи в общодостъпно място за търговия. Тогава се презюмира, че има право да сключва сделки със стоките в това общо-достъпно място. В този случай търговските помощници извършват правни действия от името на търговеца, във всички останали случаи търговският помощник няма тази възможност. Търговският помощник може да бъде упълномощен за всякакви сделки – чрез конкретно и или изрично упълномощаване. Търговският помощник не може да извършва търговски сделки за себе си.
Търговски представител (чл. 32-48 ТЗ)
Определение: лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност (чл. 32 ТЗ), следователно:
1. търговският представител може да бъде както физическо, така и юридическо лице
2. търговският представител е търговец сам по себе си с особен предмет на дейност - търговско представителство
3. търговският представител е независим от търговеца (не е негов служител, както са лицата, посочени в Глава първа). Търговският представител не може да бъде в трудово правоотношение с търговеца. Той е в договорно отношение с него – договор за търговско представителство. Сътрудничеството има траен характер.
Търговският представител трябва да се различава от:
- представителя в гражданското право, т.к. гражданскоправното представителство включва действия от чуждо име с последици за представлявания, докато търговският представител осъществява не толкова пряко представителство, а косвено (от свое име). Търговският представител посредничи.
- Търговският представител не е служител, а е самостоятелен търговец, докато търговските пълномощници по раздел I са служители на търговеца
- Търговският представител не носи риск от не реализация на продукция, няма определена територия, на която осъществява своята дейност и не може да печели от разлика в цените. За разлика от него дистрибуторът е лице – търговец с изключително право да продава, като купувач на стока от производителя и продавач на тази стока на трети лица. За разлика от обикновения прекупвач дистрибуторът поема редица задължения към производителя:
1. Да гарантира пласиране
2. Да спазва инструкциите и интересите на производителя
3. Да информира производителя за състоянието на пазара
4. Да не работи с други производители
Също така дистрибуторът носи риска за извършваната от него дейност. Той действа на определена територия (определена в договора с производителя). Той формира своето възнаграждение като разлика в цените на покупката и това, което продава. За дейността на дистрибутора няма правна уредба.
Форми на сътрудничество на търговския представител:
1. Посредничество – намира клиенти и свързва търговеца с трети лица
2. Търговският представител мое да сключва сделки от свое име, но за сметка на търговеца, т.е. като косвен представител.
3. Когато търговският представител е снабден с представителна власт (само като възможност), той действа като пряк представител
Търговските представители биват:
1. С пълен обем на правомощия – може да посредничи като косвен и като пряк представител
2. С ограничен обем – най-често не може да представлява
3. Делкредере – поема допълнително задължение, с което гарантира, че третото лице, с което сключва сделката ще изпълни задълженията си по нея.
4. Изключителен търговски представител – може да се каже, че наподобява дистрибутора. Има право да сключва сделки в определен район и с определена клиентела. Като дори и търговецът да сключва сделки в този район или със същата клиентела – без да ползва търговски представител, то на общо основание изключителният търговски представител има право на възнаграждение от сключените сделки, без значение дали е съдействал при сключването им. Търговският представител сътрудничи трайно на търговеца и отношенията им не могат да бъдат трудовоправни, а се сключва “агентски договор”, който е всъщност договор за търговско представителство. Последният най-много се доближава до договора за поръчка.
Договорът за търговско представителство е двустранен, изисква се вписването му, възмезден и консенсуален. Предмет на договора – определя се какво трябва да бъде сътрудничеството между търговския представител и търговеца, а и района, в който ще действа. Този договор урежда вътрешните отношения между представителя и търговеца. В него също така е уредено и възнаграждението на търговския представител. Последният може да действа като посредник или косвен представител. Ако се добави клауза в договора, то той може да действа и като пряк представител на търговеца.
Прекратяване на договора. Договорът е с продължително действие. Следователно се прилагат правилата за такива договори, както и специалните правила в ТЗ, предвидени за прекратяване. Общите правила включват:
1. Взаимно съгласие
2. Сбъдване на прекратително условие
3. Изтичане на прекратителен срок , но ако има срок при тези договори може да се предвиди продължаване на договора с конклудентни действия, т.е. превръщането му в безсрочен.
4. При невъзможност за изпълнение
5. Смърт или прекратяване на юридическото лице на една от двете страни. (ако договорът и intuitu personae)
6. Поставяне под запрещение на някоя от страните
Прекратяването на договора трябва да се разграничава о развалянето му. Развалянето също е погасително основание. Става при двустранните договори – ако едната страна не извърши свое задължение. Свързва се с виновно неизпълнение. Има обратна сила. При прекратяването няма патология в развитието на отношенията, то има действие за напред.
Специалните основания включват:
1. Ако договорът е срочен – преди изтичане на срока прекратяването не повлиява на възнаграждението на представителя. И двете страни имат право на обезщетение за претърпени вреди. Ако договорът е сключен като безсрочен – то той следва да се прекрати с предизвестие на всяка от страните, което време за предизвестие зависи от времетраене изпълнението на договора:
- до 3 год. – 1 месец
- над 3 год. – 3 месеца
Права и задължения на страните по договора. Задължения за търговския представител - чл. 33 ТЗ
3 групи задължения на търговския представител:
1. Основни, които включват:
А) Да сътрудничи – т.е. да посредничи, да намира клиенти, да подготвя сключването на договора, да свързва с клиенти
Б) Да извършва сделки с грижата на добрия търговец – от името на търговския представител, но от името на представлявания. Възможно да има изрична клауза в договора, а която той е упълномощен да действа като пряк представител.
В) Да уведомява за извършваните сделки
Г) Търговския представител дължи спазване на интереса на търговеца.
2. Производни, в които влизат:
А) Да не извършва конкурентна дейност
Б) Да не представлява други търговци, които извършват конкурентна дейност (чл. 40, ал. 4 ТЗ). В договора може да се предвиди, че този представител ще бъде такъв само за този търговец.
В) Да се съобразява с предписанията на търговеца
Г) Да пази търговска тайна – важи за всички търговски представители
3.Договорни задължения:
А) Упълномощаване
Б) Представител само на този търговец
В) Реализиране на определен стокооборот
Г) Делкредере
Права на търговския представител:
Право на възнаграждение – за всички сделки, които са извършени от него самия.
Възнаграждение за всички сделки – чрез негово сътрудничество.
Възнаграждение за всички сделки, за които е изключителен представител.
Възнаграждение, когато е прекратен договора, но са сключени сделки, за които той преди това е съдействал.
Възнаграждение за това, че е събрал вземания на търговеца (ex lege). Размерът на възнаграждението се предвижда в договора – ако не, то се прилага обичайното възнаграждение. Ако е търговски представител – делкредере, то той има право (ex lege) за изпълнение на допълнителното задължение. Кога става изискуемо възнаграждението – то му се дължи ежемесечно.
Право на обезщетение за извършени от него обичайни разходи
Право на необходимите сведения, които са му потребни за да сключва сделките – материали, проспекти, мостри.
Търговски посредник – чл. 49 до 51 ТЗ.
Определение – лице, самостоятелен търговец, който има за предмет на дейност да посредничи – на основание на посреднически договор, сключен ad hoc.
Той е самостоятелен търговец, който осъществява тази дейност срещу възнаграждение, което се дължи и от двете страни, но може да се дължи и само от едната страна. Неговата дейност включва:
Намиране на клиенти
Функция на нунциус – преносител на чужда воля
Има пасивна представителна власт
Посредниците обикновено са специализирани в определени области, където притежават специални знания. Посредникът няма право да предпочита интересите на едната срана по сделката, следователно трябва да пази неутралитет, да води дневник, в който да записва всички сделки хронологически. Този дневник влиза в търговската тайна. Той също така трябва да пази престижа на търговците, на които посредничи.
Търговският посредник трябва да се разграничава от:
1. Търговския представител. И двамата са търговци, но представителят има по-широк обем правомощия, т.к. сключва сделки. Търговският представител действа на база на договор с продължително действие, докато посредникът действа с договор ad hoc. Също така са различни и техните права и задължения.
2. Брокер – посредник, който е специализиран при сключване на борсови сделки от свое име, но за чужда сметка.
3. Дилър – а) член на фондовата борса, който купува и продава ценни книги от свое име и за своя сметка. б) специализиран банков служител, който от името на банката извършва покупка и продажба на валута и ценни книги.
4. Брокер – дилър = маркет – мейкър. Лице, което съчетава и двете функции – или действа за себе си или за другиго. Предмет на дейност – ценни книги.
5. Инвестиционен посредник – задължително се свързва с капиталово дружество – (най-често банка). Чрез борсовите посредници се извършват сделки с ценни книги.
6. Маклер – посредник. (По BGB - Handelsmakler)
Джобър – до 1986г.
В търговския закона са предвидени особени видове посредничество – за които важат специални правила, независимо че се извършват от търговски посредници по ТЗ.
Търговска тайна (чл. 52 ТЗ): всички видове търговски представители (в широк смисъл) са длъжни да пазят търговска тайна. Това е производно от задължението да действат в интерес на търговците. Това задължение се простира както по времетраене на договора, така и до 2 години след прекратяването му.
Съдържанието на търговската тайна може да бъде:
- сведения, свързани с производствени и търговски тайни (know - how)
- вписвания в дневниците и др.