Търговски регистър
Търговският регистър е един от видовете съдебни регистри. Има съдебна регистрация за кооперациите, на ЮЛНЦ, регистър на политическите партии и търговски регистър. Целта на Търговския регистър е публичност на търговците, която ще даде правна сигурност в оборота, за да може всеки да направи справка за обстоятелства от значение за гражданския оборот и правния живот. Затова за всеки търговец съществува задължение за вписване на определени обстоятелства в Търговския регистър. При това вписване се извършва съдебен контрол за истинност на обстоятелствата. Чрез това вписване се разгласяват обстоятелства от значение за гражданския оборот, т.е. брани се интереса на самия търговец и третите лица. Търговският регистър е публичен, общодостъпен.
Освен в търговския регистър в някои случаи публикуването на търговеца се обнародва в Държавен вестник.
Под Търговски регистър се разбира:
- Правен институт – съвкупност от норми, уреждащи отношенията във връзка с регистриране на търговеца.
- Самото производство по вписване на обстоятелствата. Това е съдебно производство, което се провежда пред Окръжен съд. Производството е от категорията на охранителните производства, т.е. е безспорно.
- Самите регистърни книги, където става самото вписване на обстоятелствата.
Правна уредба на вписването в Търговския регистър.
Глава II ТЗ. В отделните глави на ТЗ има и отделни разпоредби и за вписването. В ГПК също има материя по този въпрос – чл. 52 за вписването на ЮЛ и ЕТ. Подзаконови актове на МС – Наредба № 14 за вписването има правно-технически характер.
Обстоятелства, които подлежат на вписване.
Търговският регистър има за цел да ги направи публични. Предвидени са в ТЗ основно, но и в ГПК (чл. 490). Наредба № 14 детайлизира обстоятелства, извън обстоятелствата, посочени в закона. Никакво друго обстоятелство не може да се впише. Не може да се разширява или стеснява кръгът от обстоятелства, подлежащи на вписване. Такива вписванията са недействителни. Тези обстоятелства са няколко групи:
- Самите търговци – ЕТ или търговско дружество, образуването им, преобразуване, прекратяване.
- Свързаните с търговеца обстоятелства, които са различни за различните видове търговски дружества, но в основата имат сходство.
А) За ЕТ – име, ЕГН, адрес, местожителство – това са реквизити на заявлението; търговската фирма, предметът на дейност, седалище и адрес; кой представлява търговеца;
Б) За търговските дружества – до някъде повтарят ЕТ. Фирма, седалище и адрес; Предмет на дейност, кой управлява и кой представлява дружеството като търговец, а ако дружеството е капиталово – размерът на капитала; за АД – брой на акциите, вид и номинална стойност.
- Всички изменения по предходните обстоятелства.
- Други обстоятелства, изрично предвидени в закона – прехвърляне на предприятието, откриване или закриване на клон, назначаване или освобождаване на прокурист, недействителност на дружеството, ликвидаторите и т.н.
Задължението за вписване тежи върху самите търговци или върху ликвидатора, ако предприятието е в ликвидация. Търговецът – той или органът, който го представлява. Задължението за вписване възниква с възникване на обстоятелството, подлежащо на вписване. Има седем дневен преклузивен срок. Това е административноправно задължение и ако търговецът не го изпълни има административна санкция – чл. 284 ТЗ (глоби). Това задължение за вписване не важи за конститутивните вписвания. Конститутивно е това вписване, което е предвидено като елемент от правопораждащият фактически състав, т.е. липсва ли вписване не могат да се произведат целените правни последици – чл. 67 ТЗ (ако няма вписване, няма и дружество) Конститутивните вписвания са факултативни. Това са всички останали вписвания, които нямат конститутивен характер. Важи административно-правното изискване за вписване, и ако то следва наказание.
За да се впише в Търговския регистър, търговецът подава заявление – едностранно волеизявление, което е основание за започване на съдебно производство (охранително и безспорно). В гражданския процес има:
- Исково производство
- Изпълнително производство
- Обезпечително
- Охранително
Исковото производство е състезателно, т.к. има спор – ищец и ответник. Краят на спора завършва със съдебно решение – осъдително съдебно решение. При охранителното производство няма спор. То е безспорно и едностранно. Има молител, който иска съдействие от съда, а именно да се впише в Търговския регистър търговеца. Няма решение със сила на пресъдено нещо, а охранителен акт.
Всяко вписване може да стане само въз основа на съдебно решение. Недопустимо е без съдебно решение. Съдът издава съдебно решение за вписване, ако прецени, че обстоятелството е истинно и подлежи на вписване. Самото вписване в регистърните книги става въз основа на решение, до края на следващия работен ден. Съдебното решение, с което се отказва вписване може да се атакува по ДПК на втора инстанция - пред Апелативен съд.
От 2000г. се въвежда нов вид регистрационно производство, при което съдът не с решение, а с определение определя документите, които да влязат във фирменото дело. – чл. 490 а ГПК. Всяко изменение или допълнение на дружествения договор или на устава на дружеството трябва да бъдат депозирани във фирменото дело. Отбелязва се депозирането. Така се депозира и годишният счетоводен отчет на края на всяка финансова година. Документите се депозират въз основа на определение на съда.
Действие на вписването в Търговския регистър.
- Декларативно и оповестително – вписаните в търговския регистър обстоятелства се смятат за известни на третите лица. Т.е. чрез декларативното действие законът въвежда необорима презумпция за знание. Търговецът не може да противопоставя на третите лица невписани в търговския регистър обстоятелства.
- Доказателствено действие – вписаното в търговския регистър обстоятелство се смята за истинно (че е настъпило така както е вписано). За разлика от оповестителното действие, доказателственото създава оборима презумпция за истинност (ако е представен фалшифициран документ, например). Тази оборима презумпция създава обществено доверие в търговския регистър.
- Конститутивно действие – присъщо е само на конститутивните вписвания (Глава 4-та) – вписванията поначало не са конститутивни освен, ако законодателят не ги определя като такива. Те са изключения, но са много. Конститутивното вписване идва да завърши фактическия състав.
- Правосъздаващо действие – само в един единствен случай – чл. 70 ТЗ, който недействителност на дружеството. Ако учредяването страда от порок, но ако това дружество е вписано, то поражда последици. Но ако в определеният от закона едногодишен срок не се оспори, то поражда действие. Т.е. самото вписване създава дружеството, независимо от порока. Ако се атакува, ще има действие на прекратяване занапред.
Обнародване на вписването.
Когато законът изрично предвижда това. Някои обстоятелства могат да се обнародват – образуването, преобразуването и прекратяването на капиталови търговски дружества, прехвърлянето на търговски предприятия и други. Това става в Държавен вестник. Действие на обнародването – абсолютно оповестително действие и измества оповестителното действие на Търговския регистър. Оповестителното действие се прикрепя към обнародването. С обнародването възниква необорима презумпция, че вписаните и публикувани обстоятелства са станали известни на третите лица.