Субекти на търговското право. Търговско предприятие. Клон. Форма. Търговски регистър


Субекти на търговското право.

ТЗ използва термина търговец като обобщаващо понятие по отношение на лицата, които са адресати и по отношение на които се прилага ТЗ. Това в широк смисъл са лица, които участват в процеса на производство, размяна и прочие. Има два подхьода при определяне на субектите:

1.       Субективен – законът дефинира категорията лица, които участват в търговията.

2.       Обективен – ТЗ определя кои сделки са търговски и оттам се прави извод, че лицата, които ги извършват са търговци.

По българското търговско право търговецът е участник в търговския оборот, чието правно положение и дейност са подчинени на специален търговскоправен режим. ТЗ определя три групи търговци в чл. 1 ал. 1 ТЗ и систематично към дефиниране на търговеца се отнася и чл. 2 ТЗ. По смисъла на ТЗ търговец е правно качество и следователно е необходима правна норма, която да определя предпоставките за възникване на това качество. Т.е. най-необходим е фактическият състав. В чл. 1 ТЗ са определени 3 фактически състава:

1.       Търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговски сделки. Следователно (от ФЛ или ЮЛ) търговското право предполага гражданско-правнасубектност (САМО СУБЕКТ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО МОЖЕ ДА СТАНЕ ТЪРГОВЕЦ). Това лице трябва да извършва търговски сделки, а тяхното извършване трябва да става по занятие. Предпоставки на фактическия състав:

-          предполага както правоспособност, така и дееспособност (навършили пълнолетие и не поставени под пълно или ограничено запрещение). От това следва, че търговец може да бъде и еманципираният непълнолетен. По отношение на чуждестранно лице важи чл. 56 ТЗ. Този проблем не стои при юридическите лица.

-          Сделките, които, в случай че извършва му придават качеството търговец – чл. 1 ал. 1 ТЗ. Извършването на търговски сделки става от свое име, т. к. лицето трябва да работи на свой риск, независимо дали ги сключва лично или чрез представител. Не е необходимо да се сключват от свое име и за своя сметка. Не е търговец прокуристът, т.нар. обикновен търговски пълномощник, ликвидаторът на търговски дружества, командитистите и др. Без значение е размерът и обхватът (на каква територия или колко лица засяга) на сделката, без значение са и броят на сделките.

-          Търговските сделки следва да се извършват по занятие – трайно, а не инцидентно, при постоянна работа и да представляват постоянен източник на доходи (намерение да реализира печалба, което е субективна характеристика). Сделката трябва да се извършва в свой или частен интерес, а не в обществен, публичен интерес.

И трите предпоставки са материалноправни . Тук попадат т.нар. ЕТ чл. 4 – вписване.

При настъпване на трите предпоставки възниква и понятието търговец, независимо че няма вписване в търговския регистър. Вписването е последващо задължение за лицето, за което е възникнало понятието търговец.  Лице, което е вписано в регистъра, но не извършва търговска дейност е “привиден търговец”. ТЗ дава приоритет на третите добросъвестни лица – чл. 286, ал. 2 ТЗ.

2. Втората група търговци са тези по чл. 1 ал. 2 ТЗ. Не се изисква извършване на търговски сделки по занятие, а само правно организационна форма. Става дума за отделен вид ЮЛ, които се създават само и единствено на основание ТЗ. Те придобиват правосубектност само по ТЗ: такива са СД, КД, ООД, АД, КДА, кооперациите – с изключение на ЖСК, чиято правна уредба се дава в ЗК. И търговските дружества и кооперациите възникват след вписването в Търговския регистър, възниква правосубектността им и едновременно понятието търговец.

В чл. 1 ал. 3 ТЗ също се предвиждат правни предпоставки за възникване на търговец. Става дума за търговец според предмета и обема, начина на организация на дейността. Изброяването по чл. 1 ал. 1 не е изчерпателно.

Начин на извършване на дейността – водене на търговски книги; използване на реклама, на наемен персонал и др.

Чл. 1 ал. 1 използва по-скоро обективен подход

Чл. 1 ал. 2 използва субективния подход