Страница 3 от 4
ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРА
Задължения за влогоприемателя
1. Да пази вложената вещ с грижата на добрия стопанин. По правило влогоприемателят изпълнява това задължение лично, а не чрез друг. Може обаче да се уговори влогоприемателят да полага по-голяма грижа от средната.
2. Да не си служи с вещта. Не може да си служи с вещта, освен ако влогодателят се е съгласил. Ако е налице такова съгласие, тогава влогът прилича на заема за послужване, но разграничението между двата договора трябва да се установи с оглед на това, в чий интерес е сключен съответния договор. Ако липсва съгласие и влогоприемателят си служи с вещта, той отговаря за вредите, причинени от случайно събитие, а освен това дължи и възнаграждение за ползването.
3. Да пази вещта до изтичането на уговорения срок. Ако няма срок влогоприемателят може да се освободи от задължението си като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.Изтичането на уговорения срок или изтичането на срока от предизвестието не прекратява задължението за пазене. В този случай влогодателят изпада в забава като кредитор и след срока влогодателят отговаря само за умисъл и груба небрежност. За да се освободи от задължението си за пазене влогоприемателят трябва да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена той може да прихване разноските и другите вземания, които има, а остатъка влага в банка на името на влогодателя. Едва когато са налице тези изисквания тогава се прекратява задължението за пазене. Това са правила, много подобни на онези от чл. 97 в общия режим за забавата на кредитора.
4. Да върне вещта. Той трябва да я върне заедно с плодовете. Трябва да я върне щом е поискана от влогодателя, дори и преди срока, който се смята уговорен в полза на кредитора. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето на действителното пазене и разноски също само за този период, а не за онова, което е уговорено.
Влогоприемателят е длъжен да върне вещта на разноски на влогодателя там където тя е трябвало да бъде пазена – чл. 252/2. Идеята е, че ако вещта трябва да бъде пазена на място, което е различно от онова, на което тя се е намирала в момента на сключването на договора, тогава тя трябва да бъде пренесена на това място, но на разноски на влогодателя. В основата на това правило отново лежи разбирането, че влогът се сключва в интерес на влогодателя.
5. Влогодателят може да търси вещта с два алтернативни иска:
5.1. може да упражни вземането си по самия договор за влог;
5.2. може да иска връщане на вещта и с ревандикационен иск, което е по-трудно (активна легитимация).
6. Влогоприемателят от своя страна има и право на задържане за разноските, вредите от скритите недостатъци. Ако става дума за неплатеното възнаграждение влогоприемателят ще има възражение за неизпълнен договор.
Задължения на влогодателя
Ако договорът е едностранен влогодателят няма задължения, които да произтичат от самия договор. В резултат на нови юридически факти за влогодателя могат да възникнат задължения, а договорът става несъвършено двустранен - хипотези, подобни на заема за послужване, но и различаващи се от тях:
1. Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазването на вещта, ако са били необходими и неотложни. Но ако влогът е бил безвъзмезден, тогава влогодателят дължи и обикновените разноски - което го няма при заема за послужване.
2. Дължи обезщетение за вреди от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел - разликата от положението при заема за послужване е следната: при влога законодателят не е посочил, че влогодателят дължи обезщетение само, ако е бил виновен. Това обстоятелство е причина да се направи изводът, че отговорността за обезщетение за вреди е обективна. Това е спорно, но Калайджиев, изхождайки от буквалното тълкуване на ЗЗД смята, че е така.
3. Влогодателят е длъжен да изплати задълженията, които влогоприемателят е поел с оглед запазването на вещта - задължения, които има доминуса към гестора, т.е. ако са налице юридическите факти, които пораждат една гесция влогодателят има задълженията на доминуса. Това е задължение, което възниква като последица от нов юридически факт и ако е уговорено възнаграждение, тогава влогодателят трябва да го заплати. В този случай вече договорът е двустранен, това е задължение, което възниква от самия договор.