Правна уредба:
Чл. 250. С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.
Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.
Чл. 251. Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.
Чл. 252. Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.
Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.
Чл. 253. Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и отговаря съгласно ал.3 на чл.244.
Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.
Чл. 254. Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.
Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.
Чл. 255. Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.
Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.
Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
Чл. 257. Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.
В този случай важат правилата за заема.
Разпореждането на ал.1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса.
Това са общите правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Влогът е договор, с който влогоприемателят поема задължение да пази предадената му от влогодателя движима вещ и да му я върне.
ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА
1. Реален.
2. Едностранен поначало.
3. Безвъзмезден (поначало).
4. Неформален (вж. заем за послужване).
5. Основание (вж. заем за послужване).
За влогодателя могат да възникнат задължения от нови юридически факти и тогава договорът се превръща в несъвършен двустранен договор. Възможно е освен това да се уговори възнаграждение в полза на влогоприемателя и тогава договорът става възмезден и двустранен.
ПРЕДМЕТ
Само индивидуално определени вещи, вследствие от реалния му характер.
Могат да се влагат:
1. Заместими.
2. Незаместими вещи.
3. Собствени вещи.
4. Чужди вещи.
5. Само движими вещи - ако се поеме задължение за пазене на недвижим имот това е договор за наемане на пазач, който може да бъде или трудов договор или договор за изработка, но не е влог.
ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРА
Задължения за влогоприемателя
1. Да пази вложената вещ с грижата на добрия стопанин. По правило влогоприемателят изпълнява това задължение лично, а не чрез друг. Може обаче да се уговори влогоприемателят да полага по-голяма грижа от средната.
2. Да не си служи с вещта. Не може да си служи с вещта, освен ако влогодателят се е съгласил. Ако е налице такова съгласие, тогава влогът прилича на заема за послужване, но разграничението между двата договора трябва да се установи с оглед на това, в чий интерес е сключен съответния договор. Ако липсва съгласие и влогоприемателят си служи с вещта, той отговаря за вредите, причинени от случайно събитие, а освен това дължи и възнаграждение за ползването.
3. Да пази вещта до изтичането на уговорения срок. Ако няма срок влогоприемателят може да се освободи от задължението си като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.Изтичането на уговорения срок или изтичането на срока от предизвестието не прекратява задължението за пазене. В този случай влогодателят изпада в забава като кредитор и след срока влогодателят отговаря само за умисъл и груба небрежност. За да се освободи от задължението си за пазене влогоприемателят трябва да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена той може да прихване разноските и другите вземания, които има, а остатъка влага в банка на името на влогодателя. Едва когато са налице тези изисквания тогава се прекратява задължението за пазене. Това са правила, много подобни на онези от чл. 97 в общия режим за забавата на кредитора.
4. Да върне вещта. Той трябва да я върне заедно с плодовете. Трябва да я върне щом е поискана от влогодателя, дори и преди срока, който се смята уговорен в полза на кредитора. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето на действителното пазене и разноски също само за този период, а не за онова, което е уговорено.
Влогоприемателят е длъжен да върне вещта на разноски на влогодателя там където тя е трябвало да бъде пазена – чл. 252/2. Идеята е, че ако вещта трябва да бъде пазена на място, което е различно от онова, на което тя се е намирала в момента на сключването на договора, тогава тя трябва да бъде пренесена на това място, но на разноски на влогодателя. В основата на това правило отново лежи разбирането, че влогът се сключва в интерес на влогодателя.
5. Влогодателят може да търси вещта с два алтернативни иска:
5.1. може да упражни вземането си по самия договор за влог;
5.2. може да иска връщане на вещта и с ревандикационен иск, което е по-трудно (активна легитимация).
6. Влогоприемателят от своя страна има и право на задържане за разноските, вредите от скритите недостатъци. Ако става дума за неплатеното възнаграждение влогоприемателят ще има възражение за неизпълнен договор.
Задължения на влогодателя
Ако договорът е едностранен влогодателят няма задължения, които да произтичат от самия договор. В резултат на нови юридически факти за влогодателя могат да възникнат задължения, а договорът става несъвършено двустранен - хипотези, подобни на заема за послужване, но и различаващи се от тях:
1. Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазването на вещта, ако са били необходими и неотложни. Но ако влогът е бил безвъзмезден, тогава влогодателят дължи и обикновените разноски - което го няма при заема за послужване.
2. Дължи обезщетение за вреди от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел - разликата от положението при заема за послужване е следната: при влога законодателят не е посочил, че влогодателят дължи обезщетение само, ако е бил виновен. Това обстоятелство е причина да се направи изводът, че отговорността за обезщетение за вреди е обективна. Това е спорно, но Калайджиев, изхождайки от буквалното тълкуване на ЗЗД смята, че е така.
3. Влогодателят е длъжен да изплати задълженията, които влогоприемателят е поел с оглед запазването на вещта - задължения, които има доминуса към гестора, т.е. ако са налице юридическите факти, които пораждат една гесция влогодателят има задълженията на доминуса. Това е задължение, което възниква като последица от нов юридически факт и ако е уговорено възнаграждение, тогава влогодателят трябва да го заплати. В този случай вече договорът е двустранен, това е задължение, което възниква от самия договор.
НЕПРАВИЛЕН ВЛОГ
Неправилният влог е онзи, при който собствеността върху парите или заместимите вещи преминава върху влогоприемателя. Всъщност това е един договор, който има вещно действие, но това вещно действие не се предполага - то трябва ада бъде уговорено - следователно неправилният влог е онзи, при който влогоприемателят става собственик на вещите и той има за предмет пари или заместими вещи.
Неправилен влог и заем за потребление
Разлика в това, в чий интерес е сключен договора, което поражда разлика в режима на срока.
Действие
1. Влогоприемателят се задължава да върне вещи от същия вид, количество и качество.
2. Влогодателят става кредитор.
3. За неправилния влог се прилагат правилата на заема, но те се прилагат съответно.
Режим на срока
Влогодателят винаги може да иска вещите или парите - предмет на този неправилен влог преди срока (за разлика от договора за заем за потребление). Неправилният влог е уреден в чл. 257 ЗЗД:
Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.
В този случай важат правилата за заема.
Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса.
Неправилният влог всъщност е банковият влог.
НЕОБХОДИМ ВЛОГ
Правната му уредба е в чл. 251 ЗЗД. Необходим влог има в два случая и особеностите са с оглед на обстоятелствата, при които се сключва договора.
1. В случай на природни бедствия или някакви изключителни събития.
2. В случай, когато се влагат вещи при посещения на театър и др. подобни.
Особености
Особената обстановка на сключването на договора освобождава страните от ограниченията при доказване, които съществуват в ГПК. Този договор може да бъде доказван със свидетели, независимо от стойността на вложените вещи - не е необходимо да бъде доказван с писмени доказателства. Необходимият влог по установеният днес в ЗЗД режим не създава за влогоприемателя някаква обективна отговорност (за разлика от други правни системи).
