Ред и гаранции за провеждане на стачка
Стачката е процес в който се реализира правото на стачка. Той се състои от три последователни фази – обявяване, протичане и прекратяване.
Обявяване – това е началната фаза, постигане на яснота относно стачката, фиксира я във времето, дава възможност на страните да се подготвят. Обявяването се прави при определени от закона предварителни условия – чл. 11 ал. 1 ЗУКТС – не постигнато споразумение и неизпълнение на поети от работодателя задължения. Условията са алтернативни. Те се изискват за обявяване на основна и предупредителна стачка.
Обявяването се състои във взимане на решение за провеждане на стачка и определяне началото и продължителността и. Решение се взима с обикновено мнозинство от работника и служителя – 2/3 при гласуване на ОС на работника и служителя, а при многобройни трудови колективи и на събрание на пълномощниците. Гласуването на това решение не обвързва работника и служителя да участва в провеждането на стачката.
Следващата стъпка в обявяването е писмено уведомяване на работодателя. Прави се 7 дни преди началото – минимален срок. Посочва се началния момент, продължителността, орган който ще ръководи стачката (стачен/синдикален комитет). Няма задължения за посочване на искания което е празнота в закона. Това се прави и при стачка за солидарност, но не и при предупредителна стачка.
Протичане – участието е доброволно, психическата и физическата принуда е забранена. След обявяването основните усилия на страните трябва да са насочени към споразумение за т.нар. минимални дейности (чл. 14 ЗУКТС) – за гарантиране продължаването на дейности които имат важно значение за обслужването на гражданите, защита на интересите на работодателя и са свързани със съществуване на предприятието.
Това споразумение се сключва най-малко преди началото на стачката. Ако не се постигне съгласие чл. 14 ал. 3
Непосредственото участие на работника и служителя предизвиква промени в трудово правното им положение.
1. освобождават се от изпълнение на трудовата функция и свързаните с нея трудови задължения.
2. работника и служителя е длъжен да бъде в предприятието.
3. да не пречи на другите длъжности в предприятието и работника и служителя които не стачкуват.
4. не получава трудово възнаграждение, тъй като не престира работна сила.
5. може да получават обезщетения за стачка от специално обособен стачен фонд (такива се създават от големите синдикални централи КТ Подкрепа, КНСБ)
Стачката не прекъсва отношенията на страните в спора. Цели се доброволното уреждане на КТС. Усилия за това трябва да се полагат през цялото време на стачката.
Прекратяване – писмено споразумение след като се удовлетворят исканията на работника и служителя. Това е най-добрия изход. На практика основната стачка се прекратява когато страните постигнат споразумение след взаимни отстъпки.
Особености –
1. при стачка от солидарност – прекратява се с основната, дори и да е обявен по-дълъг срок.
2. при предупредителната стачка – има малка продължителност, не повече от 1час.