Правна уредба – К- чл. 50; ЗУКТС.
Субекти - работника и служителя без значение на какво основание е възникнало ТПО. Правото на стачка не принадлежи на лица, които работят, но не са работника и служителя (членове на производствени кооперации, свободни професии).
Съдържание на правото на стачка – предвидена и гарантирана от закона възможност на работника и служителя да иска нови изменения на трудовите си задължения, за да защити своите колективни, икономически и социални интереси, за подобряване условията на труд, обществено осигуряване и жизнено равнище.
ТПО продължава да съществува, но действието му е спряно, тоест стачката има суспендивен, а не прекратителен ефект. Временното преустановяване изпълнението на ТПО се прави с особеното намерение и цел защита на колективни, икономически и социални интереси (чл. 50 К). Цели се да се предявят искания за решаване на въпроси свързани с трудовите отношения. Общественото осигуряване и жизненото равнище. Изразява се в протест срещу условията на труд и упражняване натиск върху работодателя и компетентните органи.
Поведението на работника и служителя изисква определено поведение и от работодателя. ТПО е съществено променено – временно е спряно изпълнението на трудовата функция на работника и служителя и другите му задължения (спазване на работното време и правилата за безопасни условия на труд).
Настъпват нови задължения за стачкуващия работника и служителя – чл. 12 ЗУКТС – (1) Докато трае стачката, работниците са длъжни да бъдат в предприятието през установеното за тях работно време.
(2) Стачкуващите работници не могат да предприемат действия, с които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения.
(3) Виновното неизпълнение на изискванията по предходните алинеи е нарушение на трудовата дисциплина, за което се налагат предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административната и наказателната отговорност
Част от трудовите му задължения продължават да съществуват-да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му задачи, да пази грижливо имуществото.
Разграничения:
1. от престой – наложен по технически причини. Престоят по вина на работника и служителя е дисциплинарно нарушение, докато стачката е правомерно поведение.
2. от отказа по чл. 283 КТ – спиране при непосредствена опасност. Това е израз на индивидуална самозащита.
Упражняване правото на стачка - има нарочна процедура в ЗУКТС, специфичен процес за реализиране на правото. Само цялостното протичане на този процес води до осъществяване правото на стачка като социално благо.
Правна природа на правото на стачка –
1. основно право на работника и служителя – уредено в К., текущото законодателство не може да го отменя, а само чрез закон да установи условията и реда на неговото осъществяване.
2. субективно право – мяра на социалната свобода, гарантира се на работника и служителя за осъществяване на интереса му.
3. субективно трудово право – продължение на нерешен по доброволен начин КТС, има за свой обект защита на икономически и социални интереси.
4. субективно преобразуващо трудово право – внася промени в съдържанието на ТПО – временно преустановяване на изпълнението на трудовата функция и непосредствено свързаните с нея трудови задължения.
5. право на организирана самозащита на правата на работника и служителя
6. индивидуално и колективно трудово право – принадлежи на всеки работника и служителя поотделно, но се упражнява заедно с други работника и служителя.
7. право с голям социален заряд – протест срещу съществуващите условия, организирана борба срещу тях, самозащита чрез натиск върху работодателя и държавата.
8. социално психологическо значение – самочувствие, увереност, достойнство.
9. право на социален прогрес
10. част от законовото съдържание на ТПО – не може да се договаря или дерогира от страните.
Видове стачки:
1. според характера на исканията:
a. икономически – искания за икономически и социални интереси на работника и служителя. Предявяват се искания за решаване на въпроси свързани с трудовите отношения общественото осигуряване и жизненото равнище. ЗУКТС урежда само тях.
b. Политически – промяна на властна, политически искания – забранени от ЗУКТС.
2. според непосредственото им предназначение:
a. основна стачка – за защита на собствените интереси на работника и служителя.
b. Стачка от солидарност – чл. 11 ал. 4 ЗУКТС за подкрепа на основна стачка на други работника и служителя.
c. Предупредителна стачка – чл. 11 ал. 5 ЗУКТС – предупреждава работодателя, че ако не бъдат удовлетворени исканията работника и служителя ще преминат към основна стачка. Максималната и продължителност е 14 дни ,като не е еднократна.
3. според обхвата на действие:
a. стачки в поделение, предприятие, отрасъл, бранш и национална стачка. ЗУКТС не урежда браншовите и отрасловите, а само националните стачки. Това е пропуск в закона, но те не са забранени.