Търговско предприятие (чл. 15 – 16а ТЗ)
Търговското предприятие е икономическа категория – икономическо единство човешки и материални стопански фигури, при осъществяване на стопанската дейност. По соц. време е било юридическо лице, създадено с държавни средства, за извършване на стопанска дейност, т.е. се схваща като субект. КТ определя понятието предприятие като множество неща и всякакъв обект, в който се полага наемен труд по Кодекса на труда.
Закона за счетоводството и данъчните закони определят предприятието като икономическа единица, която е носител на данъчни задължения. Като предприятие се обозначава данъчен субект. ТЗ не подхожда по този начин – чл. 15 и чл. 16 ТЗ. Търговско правен смисъл на понятието търговско предприятие – всяко, което принадлежи и е свързано юридически с търговската дейност. Т.е. правата и задълженията, следователно ВСИЧКИ ПРАВА, ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ФАКТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ, които възникват в хода на търговската дейност, формират търговското предприятие.
Чл. 15 ТЗ определя като търговско предприятие съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Това формира имуществото като съвкупност – чл. 133 ЗЗД, а търговското предприятие е аналогичният институт в търговското право. Съотношението между търговец към търговско предприятие е като между субект и субект на притежание от търговеца.
Търговското предприятие не е правен субект, а е обект на правото, следователно то представлява особен имуществен комплекс – съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Търговското предприятие е относително обособено от личното имущество на търговеца защото:
- за търговското предприятие се водят търговски книги, а за личното му имущество не.
- личното имущество не е необходимо да се индивидуализира
- търговското предприятие се индивидуализира чрез търговската фирма, която не е задължително да съвпада с името на субекта търговец. Търговското предприятие се индивидуализира с търговска фирма и седалище, което не е задължително да съвпада с местоживеенето на търговеца.
- Като съвкупност търговското предприятие може да бъде предмет да сделки. Предмет на правни сделки биха могли да са сделки и права, а имуществото може, доколкото чл. 212 – продажба на наследство (т.е. тук само предмет може да е съвкупност)
Обособеността на търговското предприятие е ОТНОСИТЕЛНА от имуществото на търговския субект. Няма разделност в отговорността между търговското и личното имущество на едноличния търговец. Това е така, т.к. ЕТ не е юридическо лице, а става дума за един и същ правен субект – чл.1 ал. 1 ТЗ – цялото му имущество служи за удовлетворяване на кредиторите му. При производството по несъстоятелност на принудително изпълнение подлежи цялото имущество на субекта, включително и личното. На общо правило важи правилото на несеквестируемостта. САМО ЗА ЕТ.
Съдържание на търговското предприятие – има нехомогенен състав – има и активи и пасиви. Активите са материални (движими и недвижими вещи) и нематериални (правата и фактическите отношения, например клиентелата). Пасивите са всички задължения на търговското предприятие, свързани с дейността му. Това е икономическото определение. Юридическото е, че търговското предприятие е съвкупност от
1. Права: имуществени права (Право на собственост и други вещни права; облигационни права, права върху нематериални блага като фирма, търговски марки, изобретения и други; неимуществени права, което е основната разлика с гражданското право, най-същественото е търговската фирма, която е свързана повече с търговското предприятие, отколкото с личността на търговеца. Търговската фирма може да прехвърли с прехвърляне на търговското предприятие. Името на собственика индивидуализира търговското предприятие.
2. Освен съвкупността от права се отнасят задълженията, произтичащи от облигационен договор (застраховка, наем); по трудов договор като работодател; публичноправни задължения;
3. Фактически отношения (особената организация на дейността, вътрешно функциониране на предприятието; натрупване на опит, опознаване на пазари, на доставчици, установеността на определено място, каналите за пласиране на стоки; търговската репутация, реноме). Клиентела – франц. + клиентела – традиционната публика и ашаландаш – потенциалната възможност за привличане на повече нови клиенти. Някои права имат самостоятелно съществуване, а други не, те могат да съществуват само като част от търговското предприятие, следователно то тяхното прехвърляне става с прехвърляне на търговското предприятие. Само по себе си те нямат самостоятелно съществуване и правна релевантност, но в контекста на търговското предприятие определят особената му ценност.
Титуляр на субективното право е търговецът, търговското предприятие може да е предмет на сделки като съвкупност – чл. 15 ТЗ. Ако отсъстваше чл. 15 ТЗ търговецът нямаше да може да си прехвърли цялото имущество като съвкупност. Правата и задълженията няма пречка да бъдат прехвърлени, но само като елементи на съвкупността, по отделно. Това става с отделни договори, като остават неостойностени фактически имущества, които нямат материално измерение.
Чл. 15 ТЗ. Продажба на търговско предприятие.
Предмет на тази продажба ще са всички активи, пасиви и т.н. Този договор включва продажбата на вещи, ценни книги, цесия, пренаемане, лицензия и др. Тези отношения се уреждат в един единствен договор. Чл. 15 не казва дали се прехвърля цялото предприятие, следователно в договора се определя, в кой точно момент се прехвърля търговското предприятие като съвкупност. Когато в договора не е обозначено се счита, че се прехвърля цялото търговско предприятие, към момента на извършване на прехвърлянето. Могат да се прехвърлят само части от съвкупността.
С последните изменения на ТЗ от 2002г., когато предмет на сделка е цялото търговско предприятие, е необходимо съгласието на управителния орган с квалифицирано мнозинство от ¾ при АД и ООД, и единодушие при персоналното търговско дружество в съответствие с чл. 262п ТЗ.
Форма на договора и между кого се сключва той. Страни по договора при ЕТ са ЕТ и новия субект. Формата е писмена с нотариална заверка на подписите, която е форма за действителност. Не са необходими отделни нотариални актове и други подобни. Такива сделки подлежат на вписване в Търговския регистър към службата по вписванията. Законът изисква и вписване в Търговския регистър по партидата на прехвърлителя и на приобритателя. Сделката по прехвърляне може да бъде между търговец и не търговец, т.е. дори и да не е търговец с факта на вписване на прехвърляне на предприятието, той се вписва и като търговец. Когато седалищата и на двете страни (търговски предприятия) се намират в района на различни съдилища, вписването се извършва от съда по седалище на прехвърлителя. След като съдът се произнесе, той служебно изпраща документацията към съда на приобритателя, който отбелязва прехвърлянето. Сделката подлежи на обнародване в ДВ от двата съда, дори и за търговци, чиито работи не подлежат на обнародване.
Когато за отделни елементи от състава на търговското предприятие е необходима специална форма, това се отразява в съответния регистър и се прави в съответната форма.
Задължение на страните е подготовката за продажна на търговското дружество: Прехвърляне – да прехвърлят всички права, да уведоми третите лица - кредиторите и длъжниците на търговското предприятие. Уведомлението на длъжниците е всъщност цесия.
При прехвърлянето на търговското предприятие задълженията от състава на търговското предприятие продължават да текат солидарно между прехвърлителите и приобритателите. Само с изрично съгласие на кредитора може да се освободи от дълга. Приобритателят отговаря за задълженията на предприятието до размера на прехвърлените активи.
При т.нар. търсими задължения, кредиторът е длъжен да се обърне първо към прехвърлителя и после към приобритателя.
Чл. 16а ТЗ изисква разделно управление на имуществото във връзка с обезпечаване на кредиторите. Приобритателят е длъжен да води собственото си имущество и това на предприятието чрез отделни счетоводни записи на двете имуществени маси. След прехвърлянето могат да искат обезпечаване или да искат удовлетворяване.
Транслативни сделки с търговско предприятие. Към тези сделки принадлежи замяната;
апорт – сделка, при която едно лице внася в капитала на ново учредяващото се търговско дружество капитал;
Дарение, завещание. Търговското предприятие има и пасиви, следователно има и проблеми при дарението. При завещание или завет – чл. 15 ТЗ (по опис) прехвърля се отговорността само до размера на активите; ограничаване на отговорността на търговското предприятие може да е предмет на залог, който се отнася до особените залози. Договорът за залог на търговско предприятие подлежи на вписване в Търговския регистър и в Централния регистър за особените залози.
Принудително обезпечение:
1) назначава се управител на предприятието, който чрез действията си обезпечава задълженията
2) продажба на цялото търговско предприятие.
Няма пречка търговското предприятие да е предмет на сделки на управление (на неразпоредителни сделки) – договор за отдаване на търговското предприятие под наем; аренда (ТЗ не я регламентира, но това е възможно); лизинг (в края на лизинговия период може да се придобие собствеността)