АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ
Административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно (вина – психическо отношение на лицето към неговото собствено поведение и неблагоприятните последици, които произтичат от него) и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По своето съдържание АН разкрива две страни:
1. обективна – белези:
À) деяние – може да бъде само човешко, изразено в действие или бездействие;
Á) противоправност – представлява противоречие на деянието с предписанията на определена АПН;
Â) насоченост – накърняват реда в държавното управление и се изразяват в неспазване на установения административен режим, който осигурява нормалното протичане на управленските отношения;
Ã) наказуемост – наказват се с административно наказание, наложено по административен ред, посочен в ЗАНН.
2. субективна – обхваща:
À) вината – тя има две форми:
- умисъл – лицето съзнава, че извършва нарушение и свързаните с него вредни последици и въпреки това е желаело тяхното настъпване. Бива пряк и косвен умисъл;
- непредпазливост – деецът не е познавал и не е желаел настъпването на вредните последици от своите действия, но все пак е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Бива небрежност и самонадеяност.
Основен принцип в Административното наказателно право е, че без вина няма отговорност.
Á) мотиви и цели – могат да играят роля на смекчаващи вината обстоятелства и имат отношение при определяне на съответно наказание.
За да е на лице АН, е необходимо неговото съдържание да обхваща всички елементи от обективната и субективната страна. Отсъствието на който и да е от тях води до отпадането на АНО. Приготовления на АН не се наказват.
Принудителни административни мерки се налагат за предотвратяване и прекратяване на АН. Те биват: превантивни, придружаващи, преустановителни и възстановителни.
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ. ВИДОВЕ САНКЦИИ
Административно наказание е предвидената от закона санкция, налагана по административен ред, за извършване на административни нарушения. Тя принуждава нарушителя да претърпи определено по закон увреждане на негови материални или други интереси и има за цел да окаже предупредително и превантивно действие върху самия него и останалите членове на обществото.
Видове административно наказание:
Ø обществено порицание – изразява се в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, в който работи или пред органа, в който членува;
Ø глоба – основно наказание, което се осъществява чрез заплащането на определена парична сума;
Ø лишаване от правото временно да упражнява определена професия или дейност – засяга правната сфера на нарушителя, а не придобитата правоспособност на лицето в областта на определена професия/дейност;
Ø конфискация – засяга имуществената сфера на нарушителя.
Административната отговорност по начало е лична. В някои случаи на административна отговорност може да се предвиди и наказание по отношение на юридическо лице.
Административно-наказателно отговорни са лицата, които са пълнолетни. Когато едно лице не отговаря на това условие, то е от категорията на ограничено АН-отговорни лица. Малолетните не могат да са АН-отговорни. За извършени от тях нарушения, санкции понасят родителите/настойниците им. Когато едно Административно-отговорно лице извършва административно нарушение и е действало в условията на неправомерна заповед, тогава то не понася съответна санкция.
В АП важи правилото, че никой не може да бъде наказан повторно за нарушение, за което вече е бил наказан с влязло в сила наказателно постановление.
ПРОЦЕДУРА ПО НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ САНКЦИИ
Административно производство по налагане на наказанието се образува със съставяне на акт, с който се установява извършеното АН. Такива актове могат да съставят длъжностни лица, които са изрично посочени в съответен нормативен акт или длъжностни лица, които са определени от ръководителите на ведомства, организации, областни управители и кметове.
Актът за установяване на АН се съставя в присъствието на нарушителя. Тогава, когато той е известен, но не може да бъде намерен, актът се съставя в присъствието на (поне един) свидетел. Актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите, след което се предоставя на нарушителя да се запознае с него и да го подпише със задължението, ако междувременно промени адреса си, да уведоми органите за това.
Когато се връчи акта на нарушителя, той може да направи възражение в тридневен срок. Актът не може да се обжалва, защото нарушителят няма правен интерес – вече е констатирано наличие на нарушение. След изтичане на 3-дневния срок преписката (акта+приложения) се изпраща на наказващия орган.
Административни наказващи органи са ръководителите на ведомства и организации, областни управители и кметове на общини, длъжностни лица и органите, овластени със закон. Актосъставителите са подчинени на наказващия орган, който е длъжен до 1 месец да се произнесе по преписката. Ако актът не е бил предявен редовно, наказващият орган го връща на актосъставителя, за да извърши необходимите действия. Наказващият орган преценява дали да наложи наказание или не. Ако установи, че деянието е извършено виновно и има нарушение, той налага санкция чрез наказателно постановление. Препис от това постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, с което се налага и санкцията.
ОСПОРВАНЕ НА НАЛОЖЕНИ АДМИНИСТРАТИВНИ САНКЦИИ
С връчване на наказателното постановление се налага и санкцията. Обжалването му става чрез наказващия орган до районния съд. В 7-дневен срок от получаването на жалбата, наказващият орган изпраща цялата преписка на съответния районен съд.
При разглеждането на делото се призовават нарушителя, лицата поискали обезщетение, учреждението/организацията, издали наказателния акт и допуснатите от съда свидетели. Дори и при неявяване на жалбоподателя, делото бива разглеждано от съдия по същество и той се произнася с решение. С това решение той може да потвърди, измени или отмени наказателно постановление. Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд.
Влизат в сила наказателни постановления, които:
- не подлежат на обжалване;
- не са били обжалвани в определения законен срок;
- са обжалвани, но в последствие потвърдени или изменени от съда.
ОСПОРВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ ПРЕД СЪДА
След като бъдат издадени наказателните постановления, те могат да бъдат оспорени в 7-дневен срок за тяхната законосъобразност и обоснованост пред съда. Това е възможна, а не задължителна фаза на административно-наказателния процес. Компетентен да разгледа жалбата или протеста срещу наказателно постановление е съответния районен съд. Решението на РС подлежи на касационна проверка пред Окръжен съд. Срещу решението на първоинстанционния съд се подава жалба в 14-дневен срок от наказания с наказателно постановление и лицата, които са поискали обезщетение. Протест може да подаде прокурорът в срок до 6 месеца от постановяване на съдебното решение. NB!- До влизане в сила на разпоредбите от АПК, които уреждат производствата пред съд, жалби и протести с/у решения на районния съд, постановени при оспорване на наказателни постановления следва да се обжалват пред Окръжен съд по реда на закона за ВАС. От 01.03.2007 г. решенията на районите съдилища ще подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК и на основанията, предвидени в НПК. Касационната инстанция може да бъде съзирана от правно легитимирани субекти. Това са наказаният с наказателното постановление, поискалите обезщетение и прокурорът. По делото задължително участва прокурор, който се произнася по основателността на жалбата срещуу решението на първоинстанционния съд. Съдът прави проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба/протест. Касационният съд може да остави жалбата без разглеждане, когато тя е подадена срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване или когато е подадена след срока, както и когато е оттеглена от нейния подател с писмено заявление. При разглеждане на делото съдът е обвързан единствено от касационните основания, посочени в жалбата или протеста, тъй като касационна инстанция той не разглежда спора по същество, а се ограничава само с проверката на съдебния акт на районния съд. Пред касационната инстанция са допустими само писмени доказателства в подкрепа на изложените от жалбоподателя касационни основания. Съдът заседава в 3-членен състав и при проверката на съдебното решение има следните възможности: 1-да остави решението на първоинстанционния съд в сила, с което го потвърждава; 2- касационният съд може да отмени изцяло или отчасти първоинстанционното съдебно решение./Когато отменя поради нарушение на процесуалните правила, касационната инстанция връща делото за ново разглеждане в същия съд, постановил това решение, но за друг състав. Ако повторно е отменено едно обжалвано решение касационния съд решава делото по същество./; 3-изменя постановеното съдебно решение. Решението на Окръжния съд като касационна инстанция е окончателно.
ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА
Възобновяване на административнонаказателните производства. Това е извънреден способ за защита срещу влезли в сила незаконосъобразни наказателни постановления и решения на съда постановени във връзка с обжалването на наказателни постановления. Възобновяването е възможност предоставена на окръжният прокурор, който може да направи предложение до съответния окръжен съд в определените срокове от влизане в сила на наказателното постановление или решението на съда. Възобновяването е хипотеза, която е възможна при точно определени и изчерпателно изброени в закона условия. Възоб. може да се поиска на първо място когато се установи неистинност на доказателствата, въз основа, на които е било издадено наказателно постановление или е било постановено решението на съда. Това може да стане в 6 месечен срок от влизане в сила на присъда от наказателен съд, с която се установяват горепосочените факти. На второ място възобновяване може да се иска ако се установи, че във връзка с издаване на наказателното постановление или с постановление на съдебно решение административно наказващия орган или член от състава на съда са извършили престъпления. В този случай възобнобновяването може отново да бъде предложено в 6 месечен срок от влизане в сила на присъдата, с която е установено извършването на престъплението. Трето основание при което може да се иска възобновяване е ако се открият обстоятелства или доказателства, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина, като тези обстоятелства или доказателства трябва да са станали известни на административнонаказващия орган и на съда едва след издаване на наказателното постановление и след постановление на съдебно решение. В този случай възобновяване е възможно ако не са изтекли 3 години от влизане в сила на наказателното постановление или на съдебното решение. Последното основание за възобновяване се състои във възможността то да се поиска, ако се установи с влязла в сила присъда, че деянието за което е наложено административно наказание съставлява престъпление. Делото по възобновяването се разглежда от окръжния съд, който следва да се произнесе с решение по отношение на основателността на направеното предложение за възобновяване. На изпълнение подлежат влезлите в сила наказателни постановления или решенията на съда постановени по жалба или протест срещу наказателни постановления. В сила влизат и необжалваемите постановления, както и тези, които не са обжалвани в срок, както обжалваните, но утвърдени или изменени от съда. Чл. 74 от ЗАНН предвижда, че в 3 дневен срок от влизане в сила на наказателното постановление административно наказващият орган или съдът предприемат действия по неговото изпълнение. Наказателните постановления и решенията на съда, с които са наложени глоби или са присъдени налични обезщетения в полза на държавата се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания, който е уреден в Закона за събиране на държавните вземания. Орган по събиране на държавни вземания е агенцията за събиране на държавни вземания, която се създава към Мин. на финансите. Агенцията осъществява своята дейност чрез публични изпълнители, които се занимават с обезпечаването и принудителното взимане на публичните вземания. Като публично вземане глобата се събира от длъжностни лица на агенцията, определени със заповед от нейния изпълнителен директор. Когато с наказаталното постановление или решението на съда е предвидено обезщетение в полза на обществени организации и граждани, те се събират по реда на ГПК. Ако е постановено обществено порицание съгласно закона наказателното постановление или съдебното решение следва да се изпрати на съответната организация или предприятие, в което наказаният работи. Това наказание е твърде рядко използвано и би могло да се приложи, когато нарушителят е непълнолетен, тъй като той е икономически несамостоятелен и не може да бъде наказан с глоба. Когато наказанието е лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, то се изпълнява от органа, който признава упражняването на това право или разрешава извършването на конкретната дейност. Ако например наказанието е временно лишаване от права на управление на МПС, компетентен да изпълни наказанието е съответното звено на КАТ – пътна полиция. Когато наказанието включва нарушителят да не упражнява определена професия, ръководителят на съответното предприятие следва да го освободи от длъжността, която заема за времето на изтърпяване на наказанието. Той трябва да го трудоустрои на друга подходяща длъжност, а ако такава няма да прекрати договора с наказаното лице. Изпълнението на наказанията е свързано със съобразяването на давностните срокове посочени в закона (чл. 82 от ЗАНН). Той предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли 2 години при глоба, 6 месеца при временно лишаване от право за упражняване на професия или дейност и 3 месеца, когато наказанието е обществено порицание.