АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ
Административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно (вина – психическо отношение на лицето към неговото собствено поведение и неблагоприятните последици, които произтичат от него) и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По своето съдържание АН разкрива две страни:
1. обективна – белези:
À) деяние – може да бъде само човешко, изразено в действие или бездействие;
Á) противоправност – представлява противоречие на деянието с предписанията на определена АПН;
Â) насоченост – накърняват реда в държавното управление и се изразяват в неспазване на установения административен режим, който осигурява нормалното протичане на управленските отношения;
Ã) наказуемост – наказват се с административно наказание, наложено по административен ред, посочен в ЗАНН.
2. субективна – обхваща:
À) вината – тя има две форми:
- умисъл – лицето съзнава, че извършва нарушение и свързаните с него вредни последици и въпреки това е желаело тяхното настъпване. Бива пряк и косвен умисъл;
- непредпазливост – деецът не е познавал и не е желаел настъпването на вредните последици от своите действия, но все пак е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Бива небрежност и самонадеяност.
Основен принцип в Административното наказателно право е, че без вина няма отговорност.
Á) мотиви и цели – могат да играят роля на смекчаващи вината обстоятелства и имат отношение при определяне на съответно наказание.
За да е на лице АН, е необходимо неговото съдържание да обхваща всички елементи от обективната и субективната страна. Отсъствието на който и да е от тях води до отпадането на АНО. Приготовления на АН не се наказват.
Принудителни административни мерки се налагат за предотвратяване и прекратяване на АН. Те биват: превантивни, придружаващи, преустановителни и възстановителни.