ОТГОВОРНОСТ НА ГЕСТОРА
Според Ал. Кацарски отговорността на гестора е договорна, макар гесцията да е един извъндоговорен източник. Конов приема безрезервно тази теза. От гесцията възниква едно относително задължение на гестора към доминуса (да се грижи за работата, докато той може да я поеме с грижата на добрия стопанин) и от ако от неизпълнението на това задължение последват вреди, тяхното обезщетяване ще стане със средствата на договорната отговорност, защото причината за вредите е неосъществяването на един дължим по едно облигационно отношение резултат, неосъществяването на една престация - престацията на гестора, която в крайна сметка е такава, каквато би била престацията му, ако той беше натоварен да свърши тази работа, т.е. ако беше мандатар.
Освен това грижата на добрия стопанин, или дължимата грижа, включва не само някакви рамки на изискуеми напрежения и напъни, но и някакви рамки на дължимо знание, умение и опит. С оглед на този опит, знания, умения, пък и физически сили е създадено това смекчение на закона: гесторът може би не е специалист-водопроводчик, или някакъв друг специалист, макар да се е нагърбил да влиза в апартамента ви и да поправя наводняващата ви тръба. Тъй като се е нагърбил в една особена ситуация, в която не е могъл, за да ограничи вредите ви, да защити интереса ви, като търси веднага специалисти, затова законът казва, че с оглед на особените обстоятелства, при които е поета работата неговата отговорност може да бъде намалена, т.е. да приложим по-скоро субективния критерий, да не търсим от него отговорност за това, че той не е имал дължимите знания и умения, така както бихме ги търсили от този, който е сключил договор за вършене на тази работа. Ако не позволим на гестора да се позовава на липсата на някои свои знания, ще го натоварим с една твърде висока отговорност и бихме ограничили ентусиазма на хората да действат като гестори.
