Страница 3 от 3
ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРА
Задължения за заемателя
1. Да си служи с вещта съобразно с уговореното, а ако нищо не е уговорено - съобразно с нейното предназначение.
2. Не може да събира плодовете от вещта, освен ако друго е уговорено
3. Длъжен е да пази вещта, като трябва да я пази с грижа, която е по-голяма от онази на добрия стопанин - трябва да предпочете запазването на заетата вещ пред запазването на собствените си вещи. Тази по-голяма грижа е следствие от едностранния и безвъзмезден характер на договора. Няма никакво значение дали заемателят е предвидил или е могъл да предвиди опасността от погиването на вещта, нито има значение дали заемателят е скрил от заемодателя, че има аналогична собствена вещ - при всички положения той отговаря по установения в закона начин.
4. Длъжен е да посреща обикновените разноски по поддържането, запазването и използването на вещта.
5. Да съобщава на заемодателя за посегателствата върху вещта и вредите, причинени от трети лица
6. За разлика от наема, заемателят не може да предава другиму заетата вещ.
В случай, че заемателят наруши някое от тези несамостоятелни задължения той отговаря. От една страна той отговаря по реда на чл. 233 ЗЗД:
Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.
Заемателят отговаря следователно:
- за виновното поведение на членовете на неговото домакинство.
- ако е нарушил задължението си за пазене и служене с вещта, заемателят отговаря и за случайно събитие, но може да се освободи от тази отговорност, ако докаже, че вещта би погинала или би била засегната и при неговата изправност, но тежестта е върху него.
- ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.
7. Да върне вещта в състоянието, в което я е взел - ако не е бил направен опис се предполага, че е получил вещта в добро състояние.
8. Трябва да върне и плодовете на вещта, ако не е уговорено друго.
Задължения за заемодателя
Заемодателят няма задължения, които да произтичат от самия договор. В негова тежест обаче могат да възникнат задължения от допълнително проявили се ЮФ. Уредени са два такива случая:
1. Заемодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазването на вещта, ако са били необходими и неотложни. При това заемателят има право на задържане по ч.91 до заплащането на тези разноски:
Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Не е уреден въпросът за полезните разноски, но вземането за полезните разноски трябва да се определи в зависимост от ЮФ, при който те са били положени. Възможно е да има договор между заемателя и заемодателя и тогава заемателят може да търси полезните разноски на базата на този договор (напр. договор за изработка). Може заемателят да е действал като гестор, може да ги търси на база - неоснователно обогатяване. Но тъй като заемателят е държател той няма право на задържане за полезните разноски поне според Калайджиев, тъй като за извънредните разноски той има право на задържане, защото това е предвидено в закона, но поначало право на задържане като че ли извън случаите, постановени в закона и чл.91 ЗЗД не биха могли да се търсят. Спорен въпрос.
2. Ако вещта е имала скрити недостатъци, ако заемодателят виновно не е съобщил на заемателя за тези недостатъци и ако от тях заемателят е претърпял вреди.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА
Договорът по принцип е срочен. Срокът се смята уговорен в полза на заемателя (на длъжника) това означава, че заемодателят-кредитор не може да иска вещта преди изтичането на срока. Но все пак са предвидени три изключения от това положение:
1. Ако заемателят неотложно се нуждае от вещта поради непредвиден случай - той ще трябва да доказва, че е неотложно и че случаят е непредвиден.
2. Заемодателят може да иска вещта преди срока, ако заемателят си служи с вещта по начин, различен от уговореното, т.е. ако той нарушава своето задължение за служене и пазене.
3. В случай на смърт на заемателя - чиято личност е съществен елемент от съдържанието на договора.
Ако срок не е уговорен или срокът на ползването не може да се установи заемодателят може да иска вещта веднага.