ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Дарението е договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема.
Сравнение между дарението и заема за послужване:
4. безвъзмездни договори;
5. намерението;
6. действието - дарението може да има и най-често има вещно действие, докато заемът за послужване няма вещно действие;
7. договорът за заем за послужване е винаги срочен;
СТРАНИ
Страните по договора се наричат:
8. дарител;
9. дарен (надарен).
Когато дарителят е физическо лице, той трябва да бъде дееспособен - чл. 73/3 СК: Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.
Чл. 12/3 СК: Непълнолетният с встъпването си в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.
По правило дарителят трябва да бъде титуляр на правата, които са предмет на договора, но дарението на чужда вещ не е нищожно.
Надарен може да бъде всяко физическо или юридическо лице, но трябва да има субект, който да бъде надарен. В този смисъл заченатият не може да бъде надарен, той може да наследява.
ЕЛЕМЕНТИ НА ДАРЕНИЕТО
1. Съгласие между дарителя и надарения. Дарението е договор, а не едностранна сделка. Идеята е, че никой не може да бъде принуден да получи някакво имущество безвъзмездно против волята си.
2. Дарението има особено основание. По-специално това е каузата на дарителя, която е характерна и типична само за него- causa donandi - желанието или намерението да се отстъпи безвъзмездно другиму имущество. Кожухаров приема, че при дарението основанието и мотивът съвпадат. Калайджиев не смята така, защото мотивът е чисто субективната цел, която е съвсем лична и по-далечна, докато основанието е целта, която е типична за всички договори за дарение и тя е една и съща. Особеното при дарението е, че мотивът е релевантен в следните случаи (чл. 226, ал. 3):
- когато единственият мотив поради който е направено дарението противоречи на закона или на морала дарението е нищожно. Мотивът е релевантен само при безвъзмездните сделки, по специално само при дарението и завещанието, но мотивът се различава от основанието. Мотивът на едно лице, което прави дарението може да бъде различен (повод, сватба, други отношения), докато основанието е нещо типизирано.
3. Дарението в някои случаи е формален договор и тогава изисква форма за действителност (при дарение на недвижими имоти или вещни права върху такива - нотариална форма).
4. Специално правило при движимите вещи - дарението на движими вещи може да се извърши по два начина:
4.1. в писмена форма с нотариална заверка на подписите - в този случай дарението е формална сделка;
4.2. чрез предаване на вещта - неформална, но реална сделка.
Трябва да се има предвид, че това е общото правило. Когато специален закон създава форма за действителност, той измества общия закон. Напр. ЗДП предвижда, че формата за прехвърляне на МПС е писмена с нотариална заверка на подписите, ако се подарява лек автомобил, той ще се подари в тази форма и дарението няма да може да бъде извършено чрез предаване.
5. Специално правило за ценните книги: чл. 225/2. Известно е, че има три вида ценни книги в зависимост от начина на прехвърлянето им:
5.1. ценни книги на заповед - при тях подаряването става чрез джиро, което е една особена формална сделка;
5.2. ценни книги на приносител, които се подаряват чрез предаване;
5.3. поименни ценни книги - подаряват се чрез цесия.
ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА ЗА ДАРЕНИЕ
Дарението може да има за предмет всички възможни вещи, освен онези, за които това е забранено или онези, които са extra comercio. Дарението може да има за предмет и:
10. вземания;
11. ценни книги;
12. съвкупности от права (наследство);
13. чужди вещи - според практиката на ВС дарението на чужди вещи не е нищожно. Кожухаров смята, че е нищожно “най-малко, защото подареното не може да бъде отстъпено веднага”
Не могат да се подаряват бъдещи вещи – това е забранено с императивното правило на чл. 226/2 ЗЗД: Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Съображенията са, че дарението е безвъзмезден договор и ако дарителят отказва по-нататък, с оглед запазване на правната сигурност не би следвало да се даде възможност на страните да отлагат вещния момент. По същите съображения са забранени и предварителните договори за дарение - ако се допуснат предварителни договори за дарение или дарителят промени намерението си би трябвало да се даде възможност на надарения да води иск по чл. 19/3, което би противоречало на морала, защото той не е дал нищо насреща.
Може да се подарява правото да се получи жилище като обезщетение за отчужден имот, макар че още самото жилище не е построено - това се допуска както от практиката на ВС, така и от специалните правила на ЗТСУ. Може би тук има едно заобикаляне на изискването на чл. 226/2, но е факт.
