Имуществена отговорност на работодателя при нарушаване правата на работника по трудовото правоотношение
Имуществената отговорност за вреди, причинени на работника/служителя, в резултат на нарушаване на негови права по ТрПО е същинска отговорност. Тя е санкция за работодателя.
Правна характеристика
Правната уредба се съдържа в Глава X, раздел III КТ. Тази отговорност има юридически характер – установена е в закона по съдържание, основание и ред за осъществяване. Тя е елемент от законоустановеното съдържание на ТрПО.
Отговорността е на работодателя като страна по ТрПО. Тя е отговорност за засягане на имуществените права на работника/служителя, чиято работна сила работодателят използва.
Основание на отговорността е противоправното засягане на права на работника/служителя по ТрПО. Изразява се в нарушаване на предпоставките за упражняване разпоредителните правомощия на работодателя. Оттук произтича и засягането на имуществото на работника/служителя.
Съдържанието на отговорността е възстановяване на претърпените от работника/служителя вреди чрез заплащане на определена парична сума.
Отговорността има договорен характер – носи се по конкретното относително облигационно правоотношение – ТрПО за нарушаване на права от работодателя по индивидуалното ТрПО.
Обществена функция на имуществената отговорност на работодателя – отговорността е обезщетение, насочена е към обезвреда на претърпени от работника/служителя вреди.
Основания за възникване на отговорността
§ Недопускане до работа – чл.213 КТ. Предпоставка за отговорността е наличието на ТрПО между среаните. В хипотезата на ал.1 това правоотношение е създадено, но не е започнало изпълнението по него, а ал.2 предвижда правонарушение в процеса на работа, когато изпълнението по ТрПО вече е започнало.
Втората предпоставка е недопускане до работата, за която е създадено ТрПО (чл.124 и чл.127 (1), т.1 КТ). Недопускането до работа е едно обективно правонарушение – не се изисква работодателя да има вина. В зависимост от момента на недопускане то може да бъде начално – чл.213 (1) и последващо – чл.213 (2). При последващото недопускане работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение.
Размерът на отговорността се определя от брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за периода на недопускане. Брутно трудово възнаграждение = основната работна заплата + допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер. Това е сумата от всички съсътавки на трудовото възнаграждение. Тук не се включва брутното трудово възнаграждение с инцидентен характер.
§ Временно отстраняване от работа – чл.214 КТ. Работодателят има право да отстранява работника/служителя от работа по чл.199 КТ. За да придобие право на обезщетение, работникът/служителят трябва да е извън хипотесите на тази разпоредба. Това трябва да бъде обективно неправомерно отстраняване, довело до имуществена вреда - работникът/служителят губи трудовото си възнаграждение.
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето на незаконно отстраняване. Дължи се солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.
§ Правомерен отказ за изпълнение на възложената работа – чл.219 КТ. Възможни са две хипотези:
Сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работника/служителя – чл.219 (1) във вр. с чл.283 КТ. Съществуването на предпоставки за упражняване правото на работника/служителя на отказ се преценява за всеки конкретен случай: сериозна опасност – висока степен на вероятност за нейното настъпване, може да има тежки неблагоприятни последици за живота и здравето; непосредствена опасност – близка по време, която може да настъпи само при условията на труд, без съпричиняващи фактори.
Неправомерно едностранно изменение на ТрПО от страна на работодателя – чл.219 (2) КТ. Една от предпоставките е изменение на ТрПО в нарушение на условията по чл.119-121 КТ. Другата предпоставка е недопускане до работата, за която е създадено ТрПО.
Формите на упражняване на правото по чл.219 КТ са отказ и преустановяване на работата (когато изпълнението е започнало). Това е фактическо поведение на работника/служителя, с което той осъществява правото си на самозащита при условията на трудовия процес. Работникът/служителят е длъжен да уведоми (не да иска разрешение) работодателя – най-често това се прави устно. Работата се продължава, само след като опасността бъде отстранена и има изрично нареждане на работодателя или прекия ръководител – чл.283 КТ.
През време на отказа работникът/служителят не престира работна сила и следователно не получава трудово възнаграждение. Затова чл.219 предвижда за тези случаи правото на обезщетение. Вината на работодателя няма значение. Размерът на обезщетението и в двете хипотези е брутното трудово възнаграждение за периода на преустановяване на работата.
§ Неиздаване на документ – чл.226 (1), т.1 КТ. Става въпрос за документи относно трудовоправното положение на работника/служителя, които имат значение и вън от конкретното ТрПО. Предпоставка е ненадлежното упражняване на удостоверителната функция на работодателя. Възможни са две форми на неизпълнение: пълно неизпълнение – неиздаване на необходимия документ чрез изричен или мълчалив отказ на работодателя; забавено изпълнение – несвоевременно издаване на искания документ, когато интересът от издаването е вече изгубен. Това се преценява за всеки конкретен случай.
Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно. Размерът на отговорността за тези случаи обхваща всички вреди, претърпени от работника/служителя, включително и неимуществените – загуби, пропуснати ползи, неимуществени вреди.
§ Вписване на неверни данни в документ – чл.226 (1), т.2 КТ. Това също са документи относно трудовоправното положение на работника/служителя. Основанието за имуществена отговорност на работодателя е некачествено изпълнение на задължението му да удостовери определени факти и обстоятелства. Отговорността е в размер на всички причинени имуществени и неимуществени вреди – чл.226 (3) КТ
§ Задържане на трудовата книжка – чл.226 (3) КТ. Първи предпоставки за тази отговорност са прекратяването на ТрПо и задържането на трудовата книжка от работодателя. Задържане – несвоевременно поставяне във владение на работника/служителя, след вписване на необходимите обстоятелства. Според практиката на ВС трудовата книжка първо трябва да бъде поискана от работника/служителя – иначе имаме злоупотреба с право.
За работника/служителя трябва да са настъпили вреди от задържането на трудовата книжка – невъзможност за встъпване в ново ТрПО или регистрация в Бюро по труда (не може да получи обезщетение за безработица). Необходимо е фактическо, а не хипотетично увреждане. Последна предпоставка е пряката причинна връзка между задържането на трудовата книжка и увреждането. Вредите се доказват от работника/служителя (решение на ВС).
Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно. Размерът на обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на пректратяване на ТрПО до деня на предаване на трудовата книжка на работника/служителя – чл.226 (3), изр.2 КТ.
И тук е предвидена регресна отговорност по чл.227 КТ за виновните длъжностни лица. Основание на регресната отговорност е виновно нарушаване на правата на работника/служителя от длъжностните лица и платено от работодателя обезщетение. Размерът на регресния иск зависи от размера на платеното обезщетение и начина на причиняване на вредата, съобразно условията на Глава X, раздел II КТ. Регресната отговорност се осъществява по съдебен ред. Компетентен е РС по местонахождението/седалището на работодателя. Искът на работодателя е осъдителен.