Търговска продажба (emptio-venditio)
Търговската продажба е вид продажба, следователно има всички родови белези на продажбата. Това е двустранен договор. (Кое е основното задължение на продавача? – Да прехвърли собствеността, а не да предаде вещта). Продажбата е консенсуален договор. Заедно с прехвърляне на собствеността важи правилото, че вещта погива за собственика. Когато става дума за индивидуално-определени вещи, то се прилага чл. 24 ЗЗД, а именно вещият ефект на облигацията.
При търговската продажба се прехвърля собствеността върху стока. ТЗ не дава дефиниция за търговска продажба, но в чл. 318 ТЗ е постановено кога продажбата е търговска.
1. Търговската продажба е абсолютна търговска сделка – чл. 1 т. 1,2,3 ТЗ
2. Извън посочените случаи стоят относителни / субективни търговски сделки, а именно, когато продажбата е извършена от търговец.
3. Съществува презумпция, че сделката е извършена от търговец по занятие, следователно изхождайки от това сделките ще се наричат презумптивни.
От търговката продажба е изключен един вид – когато предметът на сделката е за лично потребление и купувачът е физическо лице – чл. 318 ТЗ. Продажбата на недвижими имоти е търговска по своето основание, би не е търговска по своята форма. Този вид сделка се подчинява на гражданско-правния режим по отношение формата, в която се сключва – нотариален акт. Не можем да бъдем категорични, че тази продажба е търговска.
Кое е специфичното за търговската продажба?
1. Цена. В гражданското право цената е от съществените елементи , т.е. без определена цена или поне определяема няма да има завършен фактически състав. В търговското право това не е така и въпреки това сделката е действителна. В този случай се дължи нормалната цена.
2. Срок. В стопанския обмен е нормално да има срок за изпълнение на сделката. Като в търговското право, ако не е определен срок , то трябва да се изпълни в един разумен срок – jus eco. Тук става дума за относително определени норми. Когато стоката трябва да бъда приета в склада на продавача, то последният трябва да уведоми в определен срок, че стоката е готова.
3. При търговската продажба за продавача има задължение да:
- издаде фактура винаги, когато купувачът поиска, а може и други документи – сертификат за качество или произход и др.
- предостави сервиз
Продавачът има и допълнителни права: ако купувачът е в забава да получи стоката, то продавачът може да я предаде на трето лице за сметка на купувача. Той също така може да продаде стоката. За всичко това той следва да уведоми купувача, освен при бързоравалящи се стоки.
Допълнителни задължения на купувача:
1. Да прегледа стоката и да уведоми продавача за недостатъци. Това задължение е несъщинско, т.к. насрещната страна няма притезание.
2. Когато купувачът получи стоката, той във всички случаи е длъжен да приеме стоката за пазене с грижата на добрия търговец. Това задължение е същинско. С отказа да приеме стоката поради това, че се отклонява от договора, купувачът разваля договора, което означава, че собствеността върху тази стока се връща върху продавача, но купувачът трябва да пази чужда нему стока. При бързоразвалящи се стоки те следва да се продадат за сметка на продавача.
Чл. 323 е предвидено обезщетение. (Пример с портокали по Нова година). Тук има сделка на покритие, при която купувачът търпи загуби.
Особени правила за някои продажби
1. Транзитна продажба. По силата на този договор продавачът се задължава да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. Тук има три страни и две сделки. Първата сделка е между продавача и купувача, като последният следва да нареди стоката да премине транзитно през патримониума на продавача и да премине във владение на втория купувач. Става дума за лица, които не са в правоотношение. Ако третото лице не плати, то третото лице не в неизпълнение, а купувача.
Преминаване на собствеността: При родово-определени вещи те се предават на спедитор, като това е моментът, в който стоката се индивидуализира. По съгласие на страните е налице фингирано овластяване. При индивидуално определени вещи:...
2. Дистанционна продажба. Продавачът и купувачът са в различни населени места. Това е типична търговска продажба. Тук важи принципът за местоизпълнение за задължението – чл. 68 ЗЗД. По седалището/ местожителството на продавача. Следователно с предаване стоките на спедитор собствеността върху вещите преминава върху купувача. Във връзка с местоизпълнението възниква въпросът дали могат страните да уговорят различно местоизпълнение? Да, но следва изрично да бъде уговорено, че местоизпълнението ще бъде местодоставянето. Между този случай – при който има смяна на местоизпълнението – и несъщинската дистанционна продажба, при която продавачът поема задължение да достави стоката на определено място, следва да се прави разлика. Тук влизат в сила т.нар. франкирания – франко вагон, франко гара, франко разтоварна гара, франко склада на продавача. В международната търговия важат INCOTERMS, приети от международната търговска камара в Париж. В някои случаи се прилагат клаузите FOB, CIF и др. Несъщинската продажба засяга разноските и риска, свързан със случайно погиване, докато същинската дистанционна продажба е свързана с промяна на местоизпълнението.
3. Продажба с допълнителна спецификация. Правната уредба на този вид продажба се съдържа в чл. 331 ТЗ. Сключва се договор, който следва да има определен или поне определяем предмет. При търговската продажба често се налага купувачът да уточни стоката. Ако той не специфицира стоката в определен срок, то това право ще премине върху продавача, като той също има право да развали договора. Това е потестативно право. Такъв договор с неопределяем предмет не ще бъде действителен.
4. Продажба с право на изкупуване. Чл. 209 ЗЗД забранява този вид продажба, т.к. тя крие опасност за стопански по-слабата страна, която много често търси заем. Вместо да заложи за обезпечение имот по-слабата страна прехвърля собствеността върху нея. В търговското право ТЗ позволява такава продажба при наличието на две предпоставки:
а) Договорът да е сключен в писмена форма.
б) да е даден срок за изкупуване
Това е продажба под прекратително потестативно условие.
5. Продажба с предварително плащане на цената или антиципирано изпълнение. За да бъде валидно сключена се изисква да бъде сключен в писмена форма и това условие за предварително плащане да фигурира вътре. От момента на получаване на цената, то в тежест на продавача има задължение за лихва.
Платената предварително цена се счита за задатък.
6. Продажба на изплащане. Изисква се писмена форма, като е възможно:
А) Собствеността върху стоката да премине върху купувача при сключване на сделката
Б) Тук често се среща клауза за запазване на собствеността за купувача до окончателно плащане на цената (в отклонение от чл. 24 ЗЗД). В полза на купувача е предвидена защита, ако неплатената цена е по-малко от 1/5, то продавачът няма право на разваляне. Може ли при неизпълнение от страна на купувача да се каже, че това което е платил до даден момент ще служи за обезпечение на продавача? По гражданското право това е забранено. Но т.к. тук става дума за търговци, то те сами следва да предвидят такава клауза и тя ще бъде действителна.
7. Продажба чрез прехвърляне на ценни книги, които материализират права върху стоки ( товарителен запис, коносамент и др. ). При тях е материализирано правото да се получи определена стока. Продавачът продава стоката с джиросване на ценната книга. Купувачът дължи цената от този момент.
8. Продажба на публичен търг. При този вид търговска продажба продавачът прави оферта до неопределен кръг адресати. Прави се наддаване, като наддавателните предложения се правят до ръководителя на търга. Вещите се възлагат на този, който е предложил най-висока цена. Ако то не плати когато бъде поканен, то стоката се възлага на следващия. Това е деривативно основание за придобиване, следователно важи правилото nemo dat quod non habet, за разлика от купуването на запорирана вещ, което е първично основание.
Чл. 341 ТЗ – за какво говорим тук за нищожност или за унищожаемостта? Сделката е унищожаема, т.к. има определен срок, в който следва да се релевира недействителността. Тук действията противоречат на добрите нрави и закона, а не на самата сделка.