Преди броени дни, двама мои познати попаднаха в ситуация, в която двама души загинаха. Дискутирайки събитията още същата нощ, си поставихме въпроса за липсата на оборудване. В България цената на човешкия живот се обсъжда само когато медиите го раздухат в контекста на някакво единично събитие. В същото време, статистиката е пред очите ни всеки ден и никой не й обръща внимание, защото не е нищо ново. Става дума за наводнението на пътя Бургас-Созопол на 6-ти септември 2014 г. Пожарната кола, която е пристигнала на мястото, докато хората са викали за помощ не е имала нужното оборудване за да им окаже такава. За наша си, народна радост, ситуациите, в които несъществуващи на географската карта реки заливат основни пътни артерии, отнасяйки цели автомобили, са по-скоро екзотични, разбирай - не се случва често.

Статистически, най-много хора умират от сърце. В САЩ например, дефибрилаторите са навсякъде. В България няма никъде и причина за това е поредният ВРЕДЕН български закон – у нас, с дефибрилатор има право да работи единствено лекар.

Нашият законодател явно живее в 1986 година, когато дефибрилаторът е бил уред, с който можеш да работиш само ако имаш специални знания. От „известно време” - десетина и повече години, хората измислиха АВТОМАТИЧНИЯ дефибрилатор, с който дори средноинтелигентен човек ще може да се научи да борави. След поставянето, тези машини сами констатират вида на аритмията, кръвното налягане и други показатели и САМИ ПРЕЦЕНЯВАТ дали и какъв точно електрошок да приложат. Операторът само въвежда пола, теглото на пациента и някои други данни.

Ето малко статистика: 3800 души умират внезапно в България годишно (данните са от Националната кардиологична болница). От тях 20% се случват на публични места (данните са от NBSNews за американската статистика, но не виждам проблем тя бъде приложима и тук). Та 20% от 3800 души са 760 човека, но при 70% от тях сърцето е спряло поради запушване на артерия или др. причина и дефибрилаторът не е чак толкова наложителен както сърдечния масаж (толкова сме изостанали, че дори терминът за кардиопулмонална реанимация звучи като уелнес-и-спа процедура). При останалите 228 души се проявяват различни аритмии и поради някаква грешка в електропроводната система на сърцето, то вибрира и не може да помпа кръвта, която да снабдява органите и мозъка с кислород. На тези хора спешно, в рамките на 5 минути им трябва дефибрилатор. По данни от ABCNews 2-5 процента от тези хора, които преживяват такъв сърдечен инцидент оцеляват сами, с късмет. Дефибрилацията обаче спасява 20-50%. Десет пъти повече! Т.е. между 40 и 100 българи могат да бъдат спасени годишно по този начин ако имаме дефибрилатори в училищата, моловете, гарите и др. места, на които се струпват хора.

Поставя се въпроса: Защо тези хора, голяма част от които УЧЕНИЦИ (много от различните аритмии за пръв път се проявяват в училищната възраст), трябва да си отиват вместо да бъдат спасени? Оказва се, че просто ние сме технологично и организационно изостанали. В същото време кардиолозите ни бият камбаната, че законът трябва да се промени, но никой не ги чува в Парламента – там мислят по казуса КТБ, казуса Южен поток и други, по-приоритетни въпроси. Затова, вместо да споделяте поредната крилата фраза, може да споделите настоящята статия. Още преди една година Националното кардиологично дружество отправи предложение към здравния министър по въпроса с дефибрилаторите. За тази една година излишно са загинали нови 60-70 българи, а отговорът на Държавата към днешна дата е „Прави сте, така е, но няма пари”. Този аргумент би бил ок, ако ставаше въпрос за нещо друго, вместо за човешки живот. Липсва информираност или нехайство - няма значение. Едно е сигурно, гласът на кардиолозите не се чува достатъчно силно.

Статията може да споделите и във Facebook, ползвайки тази ВРЪЗКА.