Правно основание
Административнопроцесуален кодекс
Граждански процесуален кодекс
Закона за защита от дискриминация (ЗЗДиск)
Характеристика
Целта на настоящото описание е да укаже реда и условията, при които лицата могат да подадат жалба или сигнал за образуване на производство пред Комисията за защита от дискриминация. Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
В резултат на производството жертвата на дискриминация получава предвидена в закона защита, която може да се изразява в постановяване на подходящи мерки за преустановяване на дискриминационна практика, възстановяване на положението отпреди нарушението, налагане на санкции на нарушителя и прилагане на мерки за административна принуда.
Процедура по извършване на административната услугаПроцедура по извършване на административната услуга
1. Компетентен орган
Компетентен орган да разгледа жалбата/сигнала е Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
2. Заявител
Всеки може да сезира Комисията за защита от дискриминация чрез подаването на жалба или сигнал до нея. Възможно е и комисията да се самосезира по повод на публикации в пресата. Жалби и сигнали могат да подават както физически лица, така и юридически лица. Сигнали могат да подават държавни и общински органи.
3. Нормативноустановени изисквания
Основната предпоставка за упражняването на право да подаде жалба е лицето да счита себе си дискриминирано. В чл. 7, ал. 1 ЗЗДиск са определени случаите, които не представляват дискриминация.
4. Необходими документи
Жалбата или сигналът се подават писмено. Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език. Жалбата или сигналът трябва да съдържат:
- името или наименованието на подателя;
- адреса или седалището и адреса на управление на подателя;
- изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;
- изложение на исканията към комисията;
- дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.
5. Вътрешен ход на административната услуга
Производството пред комисията започва с подаване на жалбата или сигнала до нея. Жалба/сигнал може да бъде подаден до три години от извършване на нарушението. Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.
Съобразно изложеното оплакване в жалбата/сигнала председателят разпределя преписката на един от специализираните заседателни състави. Случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от петима членове.
Съставът определя измежду членовете си докладчик. Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти. Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения. Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие.
Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателство или при особено затруднение при неговото събиране, по искане на жалбоподателя доказателството може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намира. Принудителното събиране на доказателствата се извършва от докладчика по преписката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи след получено разрешение на съдия от Софийския градски съд, издадено по искане на председателя на комисията.
Проучването се извършва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни. След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. Ако в хода на проучването бъдат установени данни за извършено престъпление, комисията изпраща преписката на прокуратурата.
Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание. Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Заседанията на комисията са открити или са при закрити врати на основанията и по реда, предвидени в чл. 136 от Гражданския процесуален кодекс.
В първото заседание председателят на състава поканва страните да се помирят. При изразено съгласие от страните той насрочва заседание за помирително производство. Когато в помирителното производство бъде постигнато споразумение между страните на основата на равно третиране, комисията го одобрява с решение и прекратява преписката. Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение.
Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище, след което закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение. Решението се произнася не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него. Член на състава, който не е съгласен с решението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което мотивира.
С постановеното решение заседателният състав:
- установява извършеното нарушение;
- установява нарушителя и засегнатото лице;
- определя вида и размера на санкцията;
- прилага принудителни административни мерки;
- установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.
Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.
