ЛЕКЦИИ

Правен режим:

чл. 212 - 213 ЗЗД.

Определение и правна характеристика

Продажбата на наследство е договор, с който наследникът-продавач прехвърля на купувача съвкупността от правата и задълженията, които е наследил срещу определена цена.

Този договор е:

-          двустранен;

-          възмезден;

-          формален (за разлика от продажбата);

-          престационен;

-          алеаторен (съществува неяснота относно обема на престацията на продавача) - възможно е да има права и задължения, които да не са известни на страните.

Елементи на договора

1.       Съгласие.

2.       Специални изисквания за форма на действителност на договора: писмена форма с нотариална заверка на подписите е форма за действителност. Ако в наследството има недвижими имоти с продажбата на наследството се предава и нотариалния акт за него. Но в този случай, за да може договорът да бъде противопоставен на третите лица, продажбата трябва да бъде вписана. Договорът има действие от момента, от който е спазена писмената форма с нотариална заверка на подписите. Тази форма обаче се отнася само до продажбата на наследство, но не и до другите договори, които имат за предмет наследство, тя не се отнася напр. до дарението на наследство: ако се подарява едно наследство и в него има недвижим имот, трябва да се спази нотариалната форма.

Предмет на договора

Съвкупността от всички права и задължения, които са съставлявали партимониума на наследодателя. Правилото, което определя предмета на този договор обаче е диспозитивно и страните могат да изключат някои имоти от наследството, стига да не се измени същността на договора (напр. от едно наследство, в което има 5 вещи се изключат 3 от тях - се превръща в продажба на определени вещи).

За да може да се сключи този договор, наследството трябва да бъде открито, в противен случай договорът е нищожен по силата на чл.226/2 ЗЗД.

Продавачът трябва да е наследник.

Този договор не изисква съгласие на кредиторите, защото се отнася до съвкупност на права и задължения. Когато има задължения, би трябвало, тъй като е налице встъпване в дълг, по общите правила на чл.101 ЗЗД да се иска съгласие на кредиторите, за да може договорът да има сила спрямо тях. Такова съгласие в случая обаче не е необходимо - договорът поражда действие и без него.

Не е решен легално проблемът с уведомяването на длъжниците на наследодателя. Вероятно те би трябвало да бъдат уведомени, за да породи договорът действие за тях.

Изисквания за продавача (какво той гарантира пред купувача)

1. Продавачът гарантира пред купувача само качеството си на наследник, т.е. той поначало отговаря само за това, че е наследник. По начало той не отговаря за това, дали даденият имот се съдържа в наследството, но това може да се уговори. Ако нищо не е уговорено, продавачът отговаря само, ако не е наследник. Но може да се уговори, че даден имот ще бъде част от онова, което се прехвърля.

Възможно ли е продавачът да се освободи от тази отговорност и да не гарантира пред купувача за качеството си на наследник, а да гарантира само фактът на откритото наследство. Отговорът като че ли е положителен, но в такъв случай по аналогия от правилата за продажба, съдебно отстранение и за цесия би следвало той да бъде длъжен да върне онова, което е получил по този договор дори и да е гарантирал качеството си на наследник.

Действие на договора

1.       Действие на договора между страните (наследникът-продавач и третото лице-купувач):

1.1. прехвърля цялото наследство като съвкупност от права и задължения;

1.2. всички плодове и доходите от наследството принадлежат на купувача от деня на сключването на договора. Възможно е обаче преди да се сключи договора продавачът, наследникът да е събрал някакво вземане или да е отчуждил някакви предмети. В такъв случай по силата на правилото на чл. 213 ЗЗД той е длъжен да върне на купувача полученото, тъй като по начало, ако не е уговорено друго продавачът дължи наследството в онова състояние, в което то е било към момента на неговото откриване и за това, ако той се е разпоредил с някакви вещи или вземания, трябва да даде на купувача това, което е получил вместо тях. Възможно е наследникът-продавач да е изпълнил някакви задължения на наследството, в такъв случай купувачът е длъжен да го обезщети за тези задължения. Съществува неяснота относно безвъзмездните разпореждания с обекти на наследството. Този въпрос не е уреден легално - отговаря ли продавача, ако безвъзмездно се е разпоредил с някакви вещи, включени в наследството. Би трябвало неговата отговорност да се уреди по правилата на дарението (Калайджиев: би трябвало да отговаря съгласно правилата за безвъзмездните разпореждания).

1.3. купувачът на наследството не става наследник, което е едно лично и неотчуждимо качество - т.е. всички особени права, които са свързани с качеството "наследник" не мога да се прехвърлят с този договор: напр. правото върху уголемяване на дела има не купувачът, а продавачът на наследството, когато някой от наследниците се откаже от наследството; освен това според практиката на ВС купувачът не може да участва в делбата на наследството и той няма право на изкупуване, съгл. 288/2 ГПК: продавачът на обекта, наследникът е титуляр на правото на изкупуване и затова купувачът на свой ред не може да прехвърля наследството като съвкупност от права и задължения, а само отделните вещи, които са включени в него;

1.4. според трайната практика на ВС правилото на чл.33 ЗС (който е едно изключително правило) не се прилага за продажба на наследство, а само за продажба.

2.       Действие на договора спрямо третите лица.