ЛЕКЦИИ

1.       Означава система от сделки

2.       Означава договор между две лица, наречени делегант и делегат, които се съгласяват делегантът да престира нещо да делегатаря посредством едно трето лице, наречено делегат. Това е традиционното разбиране за делегацията по френското право, но у нас то не може да се поддържа, тъй като няма правна уредба, от която то да може да бъде изведено.

3.       Според общоприетото в нашата литература виждане делегацията представлява нареждане на едно лице (делегант) до друго лице (делегат) да се задължи или да престира от свое име на трето лице (делегатар). Няма значение за чия сметка се извършва това задължаване или плащане.

Делегацията не е уредена с общи правила у нас в момента. Тя е била уредена в стария ЗЗД. Фигура, подобна на делегацията, известна на немското право е асигнацията. Асигнацията е много подобна на делегацията - при нея страните се наричат съответно асигнант, асигнат и асигнатар, но асигнацията представлява нещо малко по-сложно от делегацията, тъй като тя е съвкупност от две сделки, едната сделка е това, което съответства на делегацията (овластяване на асигната от асигнанта да се задължи или да престира нещо), но при асигнацията има двойно овластяване. Асигнантът овластява и асигнатаря да получи плащане или да упражни право срещу асигната.

Делегацията и асигнацията намират приложение в редица сделки на търговското право и по-специално в менителничното право. Менителниците и чековете са делегации и асигнации.

Какви са сделките и правоотношенията между лицата в делегацията?

Самата делегация представлява една едностранна сделка, с която делегантът нарежда на делегата да се задължи или да престира на делегатаря. Тази сделка поражда за делегата едно непритезателно, овластително право да се задължи или да престира от свое име. Всъщност делегацията прилича много на упълномощаването. Но за разлика от него делегатът действа от свое име, той е страна по сделката и затова последиците са различни. Това е сделка, която има овластителен характер и чиято единствена последица е създаването на това овластително право делегатът да се задължи или да престира на делегатаря. В теорията има спор дали делегацията е абстрактна или каузална сделка, който спор като че ли е излишен, тъй като дали една сделка е абстрактна или каузална зависи от това дали има еквивалентно или нееквивалентно имуществено разместване - при всички положения трябва да има имуществено разместване, трябва сделката да е престационна, за да може да има основание. При делегацията обаче, както при упълномощаването няма разместване на имущество и затова при нея като че ли е по-правилно да не се говори въобще за основание. Очевидно обаче е, че самата делегация не е достатъчна за уреждане на отношенията между страните, защото по силата на делегацията делегатът има само правото да престира или да се задължи към делегатаря, но той няма задължение към делеганта да направи това. Необходимостта от възникването на такова задължение е причина между делеганта и делегата да възникне още едно правоотношение, което се нарича отношение на покритие. Именно по силата на това правоотношение за покритие делегатът поема задължение към делеганта да изпълни това, за което той е овластен. Най-често това правоотношение възниква от договор за поръчка. Между делеганта и делегатаря обикновено съществува също правоотношение, което се нарича "валутно отношение" или "отношение за валута". Това отношение винаги е валутно, без значение дали има плащане или каква е валутата по него. Това валутно отношение може да бъде породено от най-различни сделки (възмездни или безвъзмездни - продажба, наем, дарение, заем и т.н.). Всъщност това валутно отношение мотивира делегантът да нареди на делегата да направи нещо. Но валутното отношение има ролята само на мотив за делеганта, а не на основание за него. Най-често по принцип делегантът е длъжник на делегатаря и затова той нарежда на делегата да изпълни или да се задължи към делегатаря. Но възможни са всякакви комбинации. Отношението между делегата и делегатаря се нарича външно правоотношение. Такова правоотношение обаче възниква само в случай, че делегатът поема задължение към делегатаря. Ако той направо престира, плаща някаква сума, правоотношение в случая не възниква. Възможно е да има и други правоотношения между делегата и делегатаря освен валутното.

Видове делегации

В зависимост от това дали нареждането на делеганта се предхожда от негово задължение към делегатаря или не:

1.       На основата на поведението, което е предмет на овластителното право, т.е. делегацията може да бъде за:

1.1. за задължаване;

1.1.1.        тя може да бъде съпроводена от новация - "съвършена делегация". Тя може да бъде:

1.1.1.1.  активна съвършена делегация - сменя се кредитора. Тя е налице в случай, при който делегантът, който е кредитор на делегата му нарежда да се задължи към трето лице (делегатар). Едновременно с това той новира отношението за покритие като освобождава делегата от задължението му към себе си, т.е. става смяна на кредитора - новият кредитор е делегатаря. Разбира се това освобождаване, тази новация е условна и тя поражда действие едва след като делегатът се задължи към делегатаря, защото самата делегация сама по себе си не може да задължи делегата към делегатаря. Трябва делегатът сам да се задължи към делегатаря и едва след като той се задължи настъпва действието на новацията.

1.1.1.2.  пасивна съвършена делегация - сменя се длъжника. Делегантът е длъжник на делегатаря, а делегатът е трето лице. В този случай с поемането на задължение от страна на делегата към делегатаря, делегантът се освобождава от задължението си към делегатаря, т.е. става смяна на длъжника. Делегантът е бил длъжник на делегатаря. Той нарежда на делегата да се задължи  към делегатаря. Налице е новационен договор, който се сключва между делеганта и делегатаря. Разбира се тази новация поражда действие в момента, в който делегатът се задължи към делегатаря.

1.1.1.3.  активно-пасивна делегация - ако делегантът е длъжник на делегатаря, а делегатът е длъжник на делеганта. В този случай с поемането на задължение на делегата към делегатаря едновременно се прекратяват двете предишни задължения, на делегата към делеганта и на делегантът към делегатаря.

1.1.2.        Делегацията за задължаване може да няма новиращ ефект - такава делегация се нарича "несъвършена делегация". Тук отношенията са същите без новация. Тази делегация може да бъде активна и пасивна несъвършена делегация:

1.1.2.1.  активна несъвършена делегация - делегантът нарежда на делегата да се задължи към делегатаря и възниква ново задължение, но старото си остава;

1.1.2.2.  пасивна несъвършена делегация - делегатът поема задължение към делегатаря, но старото задължение си остава.