Тези възможности, които разгледахме не са насочени само към обезщетяване на кредитора, а и към това той да получи реално, макар и късно изпълнение, да му се намали цената, да му се поправи вещта и т.н.
Отговорността за вреди е свързана с обезщетяването, с поправянето на вредите, които са причинени от неизпълнението (деликт).
ВРЕДАТА - ПОНЯТИЕ
Вредата най-общо казано е това зло, което неизпълнението оставя в очакванията на кредитора.
Изпълнението на задължението, престацията беше една полезна за кредитора промяна, която му е обещана от длъжника. тази промяна е полезна за кредитора и затова той е сключил договора, по силата на който длъжникът се ангажира да причини тази промяна, доколкото кредиторът не може сам да я причини или не иска. Дължимата промяна обхваща легитимният кредиторов интерес. Той е задоволен когато тази промяна настъпи и обещаният резултат се реализира. Легитимният кредиторов интерес не е самоцел, той слага началото на нови промени, които са полезни за кредитора и който той желае да осъществи (пълният интерес на желаещия да му се поправи пишещата машина е той да стане велик писател).
Когато дължимият резултат не настъпи, не е настъпила една желана от кредитора промяна, незадоволен е легитимният кредиторов интерес, но заедно с това липсата на тази промяна пречи да настъпят и по-далечните промени, които обуславят целия интерес на кредитора - състоянието, с оглед на което той е искал да се изпълни спрямо него. Интерес - inter res - разстоянието, разликата между положението на кредитора, такова каквото е сега и такова, каквото би било, ако беше изпълнено задължението. До тук стига позитивния интерес.
Нещата, които причинява неизпълнението са вредите на кредитора.
Свързването на понятието "вреда" с "неизпълнение", с деликта, с противоправния резултат понякога ни пречи да видим вредата в нейния истински смисъл. Оттук и маса заблуждаващи формулировки: "нарушените права", "нарушени лични права" и т.н. Но вреди може да се претърпят и без да има правонарушение, и без да има неизпълнение или деликт. Вредите не се състоят в самите нарушени права, а в последицата на едно правонарушение, което може да се състои в нарушаване на права. При неизпълнение на договора всъщност остава неудовлетворена претенцията на кредитора и това е едно нарушаване на неговото вземане. От нарушеното вземане (право) на кредитора следват останалите вреди. При деликта също обикновено се нарушава субективно право, при това в повечето случаи абсолютно право: някой, блъскайки ме на светофара е нарушил моето право на телесна неприкосновеност, счупил ми е крака, аз страдам, лежа в болница, не мога да работя и получавам пари и т.н., танцувам, карам ски. Така че вредата е някаква негативна последица, а не самото нарушаване на права. Това ясно се вижда в хипотезите, в които имаме нарушаване на права, но нямаме вреда: напр. някой ми е откраднал велосипеда, който аз и без това не ползвам през ноември и полицията го е намерила и върнала през януари. На велосипеда нищо му няма, но моето право е нарушено и вещта ми е била отнета, правото ми на собственост е нарушено, но аз не съм претърпял никакви вреди - няма ги последиците от това.
От друга страна се вижда, че вреди могат да се претърпят и без да е налице правонарушение - напр. съседът ми има къща, която аз почиствам за пари. Ако някой ме блъсне с кола и аз не съм в състояние да почиствам къщата и получавам парите - това е вреда, която се дължи на правонарушението. но аз бих могъл да не получавам тези пари и защото напр. е умрял съседа или е заминал, като е заключил къщата. В този случай това ще създаде за мен една неблагоприятна последица, но тя няма да се дължи на някакво правонарушение. В този смисъл вредите са някакво зло, което ни сполетява, но връзката му с правонарушението е доколкото се обезщетяват тези вреди, които са последица от едно правонарушение.
Вредите, настъпили случайно (напр. от земетресение) могат да се обезщетяват, но от застрахователя, както и болките и страданията, психическите неудобства, които наричаме неимуществени вреди. Ако някой умре ние страдаме и бихме казали, че претърпяваме вреди, които не отнасяме обаче в ничия тежест, защото е умрял от естествена смърт. Когато близкият ни е умрял при злополука смъртта представлява противоправен резултат, а не състояние и ние ще можем да искаме обезщетение на тези вреди.
Вредите сами за себе си не се определят с нарушението на права. Самото понятие за вреда не включва по необходимост правонарушението. Но тъй като се занимаваме с вредите, които се обезщетяват по гражданското право, вредите, за които се носи отговорност, за да се носи отговорност те трябва да бъдат свързани с нарушение на права и с противоправни действия и резултати.
Вредата е всяка неблагоприятна последица на едно правонарушение, на едно договорно неизпълнение или на един деликт, това зло, което кредитора респективно. увреденият от деликта, пострадалия претърпява. Целта на отговорността за вреди е да освободи кредитора от тези вреди и те да бъдат поправени по някакъв начин. Вреди ще се окажат и тези, които не са последица от едно правонарушение, но тях няма да обезщетяваме и затова те не ни интересуват.
Поведение. Противоправен резултат (деликвент, неизпълнил, длъжник)
Вредите (последицата)
Правонарушение. Неизпълнение на договор. Деликт
И от закона ясно се вижда, че не неизпълнението, а вредата е последицата:
Чл.82 Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Чл.51 Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Получава се просто смешение (езиково), защото казваме, че вредите са последица на увреждането.
Деликтът всъщност е причината на деликта, а самият той е едно правонарушение, така както неизпълнението е причина на вредите.
ВИДОВЕ ВРЕДИ
1. Имуществени - разликата в имущественото състояние на кредитора (увредения), такова каквото е сега и такова, каквото би било, ако не беше непозволеното увреждане, неизпълнението. Всъщност това е една загуба на имуществени ценности (при блъскането с кола, ми е скъсан панталонът, трябва да се лекувам, получавам обезщетение, което е по-малко по размер от трудовото ми възнаграждение, не мога да работя частно и губя нов приход, разходите, които трябва да направя са по-големи).
2. Неимуществени - дълго оспорвани и отричани. ГК на РСФСР приема, че не може да се дължи обезщетение за неимуществени вреди, защото това е неморално, защото това, което представляват неимуществените вреди всъщност не може да се възмезди в пари. Донякъде това е така. Някои автори казват, че неимуществените вреди са последица от засягане на неимуществени блага, напр. от засягане на честта и достойнството. От друга страна честта и достойнството се смятат за права и се оказва, че неимуществените вреди са последица от засягане на неимуществени права. Постулирането е до голяма степен неточно, защото и засягането на едни имуществени права би могло да доведе до неимуществени вреди, макар и рядко. Неимуществената вреда се състои в болките и страданията, в психическите неудобства, в отрицателните емоции, които ние преживяваме по повод на едно правонарушение (обида, боли ни след като сме наранени, някой е умрял и ни е близък). За да можем да говорим за неимуществени вреди трябва да сме изправени пред нещо, в което има психика - оттук като че ли ЮЛ няма как да претъпят неимуществени вреди (дори когато става дума за търговци, чието добро име е пострадало). От това търговците ще претърпят имуществени вреди (намаляване на клиентелата) и ще търсим обезщетяването на тези имуществени вреди, а не на психическото страдание на търговското дружество, каквото то няма да претърпи. На практика само хората от една известна зрялост могат да претърпяват психически страдания.
Обезщетяване на неимуществените вреди - това са неща, които не могат да бъдат оценени в пари и не могат да бъдат върнати. Но все пак парите са един универсален изразител на стойност и оттам универсален източник на блага. И единственият начин, по който можем да тушираме едни отрицателни емоции е да създадем положителни емоции с даването на пари, които като се имат или харчат, според човешките разбирания ще тушират отрицателните емоции. Ако не можем да дадем нещо повече все пак справедливо е да се даде поне това (парите), другото е оставяне на необезщетени последици и психически страдания без никаква помощ. Към това се прибавя и моралната утеха на възмездието, което ще сполети правонарушителя по линия на наказателното преследване. Гражданското право обаче поправя вредите с потребителната стойност на обезщетението - парите. В областта на някои обезщетения, напр. за обида или клевета наистина размерът на обезщетението би трябвало да е символичен.
3. Предвидими
4. Непредвидими
Това деление касае един конкретен случай на договорна отговорност.
5. Преки
6. Косвени
7. Позитивни
8. Негативни
По-точно е да се говори за позитивен и негативен интерес. Така че можем да говорим за вреди, които са последица от нарушаването на негативния интерес и съответно между тях би се явила някаква, макар и не много ясна разлика. Но насочеността на обезщетението ще бъде действително различна.
Негативни вреди - вредите, последица от нарушен негативен интерес.
СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА ВРЕДАТА
Смята се, че вредите (главно имуществените) могат да се разделят на:
1. Претърпяна загуба (damnum emergens)
2. Пропусната полза (lucrum cessans)
Претърпяната загуба - това, което пряко е сполетяло кредитора (скъсан панталон, счупена вещ, съборената ми къща).
Пропуснатата полза - неполучаването на едно ново състояние, което щеше да се получи в имуществото ми, ако не беше неизпълнението, деликта. Защото вещта, която вие ми продавате не е предназначена винаги да я ползвам аз и ако я препродам ще получа един нов приход, който не съм получил, защото вие не сте ми я доставили и това за мен е една пропусната полза. Поради деликта по същия начин не съм успял да сключа сделка, да изпълня концерт също ще е пропусната полза.
Разликите:
- претърпяната загуба подлежи на едно пряко изчисление, защото се вижда какво се е счупило - то може да бъде оценено, с експертиза и т.н.;
- пропусната полза - винаги се работи с една вероятност. Това, което искаме да ни се обезщети не е станало поради неизпълнението или деликта - за да се стигне до обезщетяването на тези вреди трябва да се установи техния размер с една значителна степен на вероятност до получаването на евентуален приход, който се явява сега в качеството на пропусната полза.
Традицията свързва двете съставни части на вредата само с имуществените вреди. Смята се, че има само претърпяна имуществена вреда и пропусната печалба.
Законът никъде не е казал, че именно имуществените вреди се делят на претърпяна загуба и пропусната полза, а се говори в чл.82 ЗЗД за обезщетението. Ползата е нещо по-широко от печалбата, а загубата от нищо не следва да е само имуществена. Следователно е възможно да мислим, че и неимуществената вреда би могла да се разгледа в тези две части: в смисъл на претърпени вече психически страдания и негативни емоции (претърпяна неимуществена загуба), както биха могли да се конструират и неосъществени удоволствия (пропуснати положителни емоции) - пропусната полза. Логически това е възможно. Факт е, че традицията не го прави. Пропуснатото удоволствие логически обаче може да се разглежда като една релевантна вреда, защото между другото пропуснатото удоволствие, освен че ни помага да имаме едно ново психическо състояние, а оттам и нова работоспособност и т.н. може да се окаже и една налична отрицателна емоция (ядосвам се от това, че съм пропуснал нещо и след известно време ми става лошо).
Вл. Петров. "Обезщетение за неимуществени вреди..."
В Америка не се притесняват от това да дават обезщетение за неосъществено удоволствие - а това ще бъде от съществено значение при договорите, чийто смисъл за клиента е именно получаването на удоволствие. У нас тъй като обезщетението се определя по справедливост (а и няма как иначе да се определи) прагът на тази справедливост е доста нисък поради стандарта ни и мисленото ни.
