Маастрихтският договор въвежда гражданство на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, с което правата и задълженията надминават правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки. Напр. гражданите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ придобиват правото да избират да избират и да бъдат избирани на територията на всяка държава членка според постоянното местоживеене, в местни и европейски избори, ползват се с дипломатическата и консулската закрила на 15-те държави членки на територията на трета държава и др. В Договора не се отменя обаче националната принадлежност на гражданите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ към съответната държава членка. На практика въпреки въведеното гражданство на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ държавите членки продължават посредством националните си законодателства да уреждат индивидуално въпросите, свързани с придобиването, освобождаването или загубването на съответното гражданство. Държавите членки на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ще насочат усилията си към възприемане на унифицирани разпоредби на разработената в рамките на Съвета на Европа Европейската конвенция за гражданството, която е прието в Страсбург през 1997 г. От анализа на разпоредбите в Конвенцията е видно, че българското законодателство не съдържа разпоредби относно уреждането на притежаването на двойно или повече гражданства от едно и също лице, но като цяло, с малки изключения българското законодателство отговаря на разпоредбите в Конвенцията.
В становището на Европейската комисия относно изпълнението от РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на критериите за членство в ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ бе залегнала и препоръката към правителството да предприеме стъпки за решаване на специфичните проблеми на малцинствата.