Банковите сделки са уредени в Търговския закон и по принцип това е материя на търговското право, но влогонабирането и кредитирането могат да се разглеждат и от гледна точка на публичното право.
Влогонабирането и кредитирането са основните банкови дейности.
Влогонабирането е основна банкова дейност тъй като в основата на банковата дейност стои привличането на чужди средства. По тази категория сделки банката се явява длъжник на вложителя. Последният има право на вземане спрямо нея. Вложителите са кредитори на банката. Тази категория сделки се определя като пасивни сделки. Влогонабирането е дейност, при която временно свободни парични средства се дават на влог, ако правния субект не вижда друга алтернатива да извлече по- голяма изгода от тях. Правната форма чрез която се извършва влогонабирането е договор за влог. Банковият влог се нарича неправилен влог. При обикновения влог влогоприемателя е длъжен да пази и върне веща като му се дължи възнаграждение за пазенето й. При неправилния влог се дават на влог парични средства като заместими вещи, а влогоприемателят се задължава да върне техния номинал. Влогоприемателят има възможността да се разпорежда с тези средства, тъй като той става техен собственик. Така влогодателят от собственик се трансформира в кредитор на банката и затова сделката за банков влог се определя като влог- заем. Особеното в случая е това, че вложителят е кредитор и неговото вземане не е скрепено с давност. То преминава върху неговите наследници, в случай, че титулярат на влога е починал. Влоговите отношения възникват по случай сключен договор за влог. Банката в случая е юридическо лице като цяло, а нейните клонове не са такива. Договорите за влог се сключват с банката като цяло, а не с нейните отделни клонове.
Нормативна уредба - в банковото законодателство се урежда публично- правния режим на влогонабирането, а в гражданското законодателство се урежда правния режим на договорите.
Финансово-правен режим на влогонабирането включва принципите на влогонабирането, които имат императивен характер. Те са задължителни и извън техните граници банките могат да договарят свободни условия:
- забрана за осъществяване на влогонабиране от небанкови финансови институции – в следствие от общата забрана, че за извършване на банкова сделка трябва да има разрешение.
- доброволност- в основата на влогонабирането е договорът за влог и никой не може да бъде задължен да сключи такъв договор
- тайна на влоговете- обхваща се от общото понятие за банкова тайна-авоарите на влоговете и операциите по тях са тайна за трети лица.
- възвращаемост на влога- при поискване влогоприемателя е длъжен да върне сумата, а на плоскостта на гражданското право се уреждат въпросите: винаги ли може да се поиска връщането, при какви условия и т.н. Влоговете, които са изискуеми по всяко време се наричат предсрочно изискуеми влогове.
- връщането на влога не е скрепено с погасителна давност.
- лихвеност на влоговете- влогоприемателят се разпорежда с парите като заместими средства. Следователно последният трябва да заплати цената за ползването на чуждата вещ. Тази цена се изразява в плащането на лихва. Публично- правен режим задължава банката да начислява лихвата. Гражданско-прававен режим от своя страна дава възможност за договаряне размера на лихвата (зависи от сключения договор, размер на влога, срок). Всички банки са обвързани с основния лихвен %
- неограниченост на влоговете- Законодателството не предвижда ограничения колко и в каква банка едно юридическо лице може да има сметка и в каква банка.
- Несеквестируемост на влоговете- отнася се само за физическите лица и следва общия режим за несеквестируемост на имуществото
- Гарантираност на влоговете- специален закон урежда тази материя. Създава се специализиран резервен общ фонд за всички банки за гарантиране правата на вложителите. Ако банката изпадне в несъстоятелност влоговете до определен размер се покриват от фонда, а във фонда се субругират (заместват) правата на вложителите.
Видове влогове:
- спестовен влог - да се натрупат парични средства за посрещане на неотложни нужди;
- срочни/ безсрочни влогове;
- разплащателни влогове;
- в левове/ във валута;
- лични и общи влогове;
- в полза на трети лица.