Легалната дефиниция е в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др., което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
От това следва, че работодателят е субектът, който самостоятелно наема други лица по трудовото правоотношение, субектът, който предоставя веществените елементи на трудовия процес (сгради, машини и т.н.).
Понятието е сравнително ново за нашето законодателство. Въвежда се със ЗКУТС през 1990г. първоначално наредбата -Закон от 1936г. използва понятието "господар". По-късно КТ от 1958г. - предприятие, учреждение или организация. Сегашният КТ в редакцията от 1986г. - предприятие (по идеологически съображения).
Характеристика на работодателя, като страна по индивидуалното трудово право-отношение - извлича се от разпоредбата на Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ:
1. Работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Общото между всички тези субекти е, че имат интерес от използването на чужда работна сила. За да бъде работодател е необходимо да е собственик на средствата за производство. Ако е физическо лице, трябва да е достигнало общата гражданска дееспособност по чл.2 ЗЛС. Ако е юридическо лице, трябва да е създадено по установения в закона ред (зависи от вида на ЮЛ). КТ посочва примерно неперсонифицирано образувание. Неперсонифицираните образувания трябва да отговарят на няколко изисквания:
- Да имат обособен предмет на дейност;
- Самостоятелна организационна структура;
- Да имат финансова самостоятелност (икономическа самостоятелност) - т.е. да имат самостоятелни разплащателни сметки.
2. Способност за наемане на чужда работна сила - това е работодателска право-способност: призната от закона възможност за създаване на трудови правоотношения, чрез използване труда на други физически лица. Работодателят носи права и задължения спрямо работниците/служителите. Работодателската правоспособност се определя от два елемента:
- Работодателски интерес - изразява се в необходимостта от използване на чужда работна сила в определено количество и с определено качество. Изразява се чрез щатното разписание - вътрешен акт, определящ необходимостта от определено количество и качество на работната сила. Нарича се разписание поради формата си - това е една таблица, която определя различните длъжности, т.е. различните дейности, които трябва да се осъществяват.
Директор 1 Висше техническо образование японски 1100
Зам.-директор 2 Висше икономическо образование
Юрисконсулт 3 Висше юридическо образование
Портиер 4
Освен качеството се определя количеството на необходимата работна сила. Посочват се и изискванията за заемане на длъжностите. Цензът може да е образователен, служебен (стаж), езици. Накрая е дадено и основното трудово възнаграждение. То е договорен елемент и в тази таблица се определя минимумът му. Щатното разписание се определя по различен ред за различните работодатели. То показва какви длъжности може да наема работодателят. Щатни разписания се примат обикновено в юридическите лица (може и в неперсонифицираните образувания). Физическите лица нямат щатни разписания, те сами определят действителната потребност от работна сила.
- Възможността за насрещна престация срещу използването на чужда работна сила (т.е. възнаграждението). Работодателят трябва да може да борави с определено имущество (при ЮЛ - специално обособени средства; фонд "Работна заплата")
3. По трудовото правоотношение работодателят притежава работодателска власт. Това определя положението му на страна по правоотношението. Тя се изразява в предоставянето на работодателски права по трудовото правоотношение, насочени към ефективно използване на работната сила и веществените елементи на трудовия процес. Състои се от три елемента:
- Управленска (разпоредителна) власт - работодателят може да организира, ръководи и управлява трудовия процес (дава нареждания, възлага задачи и т.н.);
- Нормотворческа власт - изразява се в правото му да определя вътрешния ред в трудовия процес. да установява общи правила за поведение в предприятието (Параграф 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на КТ, Правилник за вътрешния ред и т.н.). при упражняването на тази власт, работодателят трябва да се консултира със синдикалните организации в предприятието (чл. 37 КТ). Той не поделя тази си власт със синдикатите, но е длъжен да ги покани да участва, за да се отчетат и интересите на адресатите на акта;
- Дисциплинарна власт - изразява се в правото да налага дисциплинарни наказания за виновно неизпълнение на задълженията на работниците или служителите по трудовото правоотношение.
Основните права и задължения на работодателя са посочени в чл. 124 и чл.127-129 КТ. Това са: задължение за осигуряване на условия на труд, за изплащане на трудово възнаграждение и за осигуряване на работника/служителя.
За разлика от работника или служителя, който може само лично да упражнява правата и задълженията си, за работодателя това не е възможно (ако е юридическо лице, дори понякога и физическо лице). Това правят органите на работодателя - негови представители, които извършват действия от името и за сметка на работодателя. Освен функциите по управлението, те упражняват правата и задълженията на работодателя.
1. Според персоналния състав, те биват:
- Еднолични - ръководителя и длъжностните лица:
Ръководител: това е законният притежател. Той създава и прекратява трудовото правоотношение.
Длъжностно лице: Параграф 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КТ. Две категории длъжностни лица:
А) на които е възложено ръководството на трудовия процес. Те упражняват от името и за сметка на работодателя неговите функции.
Б) специалисти - юрисконсулти, счетоводители. Те не са органи на предприятието.
- Колективни. Това са колективните органи на управление. Това следва от Параграф 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ.
2. Според обема на представителната власт: с обща и специална компетентност
- С обща компетентност - ръководители на предприятията (по Параграф 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ), защото упражнява работодателската власт в нейния пълен обем, във всички компоненти и спрямо всички работници и служители;
- Със специална компетентност - други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес по Параграф 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ, защото упражняват работодателска власт по отношение на точно определен кръг работници/служители.
Специалната компетентност може да се свърже и с предмета на дейност (напр. Началник отдел "Безопасност на труда").
Работодателят упражнява работодателската си власт, като издава определени актове. Те традиционно се наричат Заповеди и Нареждания. (заповедите не бива да се смесват със заповедите в АП).
Заповеди - едностранни волеизявления, чрез които работодателят упражнява своите субективни права или правни възможности. Това са частни волеизявления по трудовото правоотношение. Те са проява на разпределението на правомощията по трудовото правоотношение. Те не поставят работника или служителя в положение на йерархична зависимост.
Актовете могат да бъдат в писмена или устна форма. Писмена - само, когато това е изрично предвидено в нормативен акт (напр. трудовото правоотношение се прекратява с писмена заповед). Ако не е предвидена писмена форма - и устната е също толкова задължителна за работника или служителя.
Работодателят, като страна по трудовото правоотношение следва да се различава от други сходни правни фигури:
- от предприятието - по силата на Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, работодателят е страна по трудовото правоотношение, носител на права и задължения спрямо работника или служителя. Предприятието, според Параграф 1, т.2 е място, където се полага труд. В трудовото право то не е правен субект;
- от предприемача, търговеца (макар често да съвпадат) - качеството "работодател" определя участието, като страна в трудовото правоотношение, а качеството "търговец" е необходимо за участие в търговския обмен. За работодателя - работодателска правоспособност, а за търговеца - търговска правоспособност;
- от държавата - тя не е работодател по трудово правоотношение. Но тя е носител на правата и задълженията по правоотношението. Тя е носител на публичния интерес. Дори, когато работодателят е държавно учреждение или друго образувание, именно те са работодатели, а не държавата, като цяло;
- от ръководителя на предприятието - той е законен представител на работодателя, защото едно юридическо лице не може само да упражнява права и задължения.