Всеки правен отрасъл има основни принципи, които са му присъщи. Върху принципите на ТП се изгражда целия отрасъл Трудово право. Принципи са основополагащите идеи, върху които се изгражда правната уредба. Правните принципи се характеризират с широтата на приложното си поле и намират отражение в целия правен отрасъл.
Формулирани са в основните НА, източници на ТП. В някои случаи са формулирани и в конкретни правни норми (чл.14 и 16 К, чл.3,4,6,8 КТ).. Характеризират се с трайност и за разлика от конкретните правни разпоредби се променят по бавно.
Правните принципи служат за тълкуване на правните норми при неяснота. От тях се изхожда, когато има празноти в правото (чл.46 ЗНА – аналогия на правото). Основните принципи служат на законодателя като ориентир при бъдещи промени в нормативната уредба.
Съотношение на основните принципи с основните трудови права в Конституцията и действащото трудово законодателство:
§Съществува виждане, че основните принципи на ТП могат да бъдат и основни трудови права по чл.48 КРБ:
Чл.48 (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.
§Основните принципи не могат да бъдат субективно право поради по-малкия мащаб на предметното съдържание на материалното право (проф. Мръчков).
Тази разлика в становищата води до различна класификация на основните принципи на ТП. Ако се ориентираме по второто становище, принципите ще са по-малко на брой, но по-адекватни по същността си.
Класификации и принципи
Според приложното си поле принципите се делят на: принципи на целия отрасъл – по-широки по своето съдържание, детерминират правната уредба на трудовите отношения за целия правен отрасъл; принцип за отделен институт – принцип на трудова дисциплина, законност за прекратяване на трудово правоотношение.
Според съдържанието си принципите в ТП биват:
Закрила на наемния труд – чл.16 КРБ. Защитата на труда от закона означава защита на лицата, които се трудят. Постига се чрез създаване на субективни права за субектите на ТП, респективно и субективни задължения. Това не означава, че трудът е гарантиран. Работникът/служителят не може да има субективно право да бъде приет на работа. Гарантираността на труда, до влизане в трудово правоотношение, е създаването, още на конституционно ниво, на гаранция за съществуване на материални условия за постъпване на работа. На второ място – създаване на органи, изплащащи обезщетения за безработица, на органи търсещи и предлагащи труд (бюра по труда). Закрилата на труда изразява хуманната същност на ТП. Законът създава императивни ПН, гарантиращи минимални стандарти за защита на работника/служителя срещу прекомерна експлоатация. На следващо място - императивни норми, гарантиращи създаването на безопасни условия на труд, а също и законоустановеност на основанията за уволнение на работника/служителя, възможността за защита срещу незаконно уволнение и т.н.
Свобода на труда и забрана на принудителния труд – чл.48 (2) и (3) КРБ; чл.1 (3) КТ. Работникът/служителят свободно може да избере мястото, където да работи, без никакви ограничения. При съпоставка с Наредба за временно ограничаване местожителството в градовете (действала до 1989г.) – тя противоречи дори на тогавашната Конституция и на сключените с МОТ международни споразумения и е отменена 1990 г. Естествено продължение на свободата на труда е и забраната за принудителен труд. Съдържа се в чл.8 МПГПП. Тази забрана е установена изрично и в Конвенция 29/1930 на МОТ, която е в сила за РБ от 1932г. Проявление на този принцип е признатата в закона възможност на работника/служителя да прекрати едностранно трудовия си договор след предизвестие до работодателя, без да е необходимо да представя никаква мотивация.
Равенство във възможностите и премахване на дискриминацията – чл.6 (2) КРБ и чл.8 КТ. Принципът е детерминиран и в редица международни актове, ратифицирани и влезли в сила в РБ - чл.2 МПИСКП, чл.2 (2) МПГПП, а също и Конвенция 111/1958 на МОТ. В чл.8 (3) КТ са установени критериите, които гарантират равенство във възможностите и премахване на дискриминацията по отношение на народност, произход, пол, възраст, раса, семейно положение и т.н. За инвалидите има специална закрила. Законът забранява и непряката дискриминация (“Търсим момичита за сикритарки до 22 години с големи цици и малко дупи”:). Големият проблем е именно непряката дискриминация и за съжаление няма достатъчно адекватен отпор.
Социален диалог – това е нов принцип от 1990г. Отразен е в КТ и ЗУКТС. Създаден е за уреждане на отношенията в браншовите организации при възникване на конфликти, като целта е те да се уреждат по мирен път. Има четири форми на социален диалог:
§Тристранно сътрудничество – чл.3 КТ. При уреждане на трудови спорове държавата си сътрудничи с представителните синдикални и работодателски организации. Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от Заместник-министър, участват и държавни експерти. Създадени са отраслови съвети и общински съвети за тристранно сътрудничество. Целта е държавата да получи мнението на труда и капитала. Не е длъжна да се съобрази с него, но е необходимо за поддържане на социалния мир.
§Двустранно сътрудничество – при вътрешни спорове в предприятията. Осъществява се чрез локални актове – колективен трудов договор между работодателя и синдикалните организации в предприятията.
§Участие на работниците в управлението на предприятието – проблемът е да се установи балансирана система на участие на работника/служителя в управлението на предприятието (на Запад съществуват т. нар. работнически съвети).
§Доброволни средства за решаване на колективни трудови спорове – стачката е краен вариант, неудобен за всички. Уреждането на спора трябва да е резултат на взаимносъгласуваната воля на работниците/служителите и работодателите, изразена чрез техните представители.
Равнопоставеност на субектите, участващи в трудовото правоотношение – равна способност на всички лица да участват в трудовите правоотношения като работници/служители и равнопоставеност на всички ЮЛ да наемат лица като работници. На второ място този принцип постановява равни права и задължения на участниците (субектите) в трудовото правоотношение, възможност за равна защита на накърнените им права и интереси. Този принцип е еманация на метода на регулиране на трудовото право, не дава надмощно положение на никоя от страните и се постига балансираност.
Добросъвестността на страните, участващи в трудовото правоотношение – чл.8 КТ. Изисква се при изпълнение на задълженията страните да подхождат с добра воля и точно. Законът счита това поведение за естествено за страните. Установената в чл.8 (2) КТ презумпция за добросъвестност е оборима, но тежестта на доказване е върху страната, искаща оборването и.
Личен характер на трудовите права и задължения – определя се от равнопоставеността на страните. Тези права могат да се упражняват само от работника/служителя, който е техен носител – непрехвърлимост, недопустим е и отказа от права - чл.8 (4) КТ.
Защита на достойнството на работниците/служителите при изпълнение на задълженията им по трудовото правоотношение – чл.127 (2) КТ повтаря разпоредбата на чл.26 ЕСХ.
Реалност и гарантираност на трудовите права и задължения – предоставят се конститутивни и осъдителни искове на работника/служителя и работодателя за постигане на желаната законна цел. Има спор, дали това е принцип на ТП.