27. Акционерно дружество – понятие, възникване и обща характеристика. Разграничение между АД и ООД.

            1. АД е уредено за пръв път в отменения ТЗ от 1897 г. В сегашния ТЗ правната уредба на АД е доста подробна – чл.158-252.

            2. Възникване. 

                        2.1. Възникването на АД се свързва с образуването на Английската (1600 г.) и Холандската (1602 г.) източноиндийска компания. Двеста години преди това на акционерен принцип е била учредена банката Св. Георги в Генуа през 1407 г. Според други автори предшественик на АД е арабската “Маона” през ХІІІ – ХІV в., чийто предмет на дейност е бил извършване съвместна дейност чрез събиране на  суми без означение за каква цел и каква е правно-организационната форма. Като термин АД произлиза от “акция” (лат. actio), което означава претенция върху част от капитала и печалбата.

                        2.2. До началото на ХІХ в. АД е било по-скоро изключение. АД са се създавали по системата на октроиране (даване на привилегии за извършване на определен вид дейност). Тези привилегии са давани с акт на монарха, а и самите АД най-често са били под държавно ръководство. С промишлената революция се налага необходимостта от концентрация на големи капитали за реализиране на мащабните проекти. При учредяването намесата на държавата намалява и се ограничава само до даване на разрешение (разрешителна система), която по-късно се заменя от нормативната или нормативно-контролната система.

                        2.3. За първи път АД е регламентирано в Code Comerce на Франция от 1807, а по-късно и в Германия в ADHGB от 1870 г.  

            3. Определение: АД е търговско дружество, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си. АД притежава родовите характеристики на ТД – то е корпоративно ЮЛ, но има и свои видови особености, които го разграничават от ООД:

                        1) то е капиталово дружество, но капиталът е разделен на акции, а не на дялове;

                        2) основният дружествен акт е Устав, а не дружествен договор, въпреки че разликата е повече терминологична;

                        3) не се изисква лично участие на акционерите в дейността;

                        4) акционерите имат право на лихва върху вноската си;

                        5) акционерите нямат задължение за допълнителни вноски;

                        6) неизпълнение на задължението за лоялност не е основание за изключване.