1. Общи въпроси.
С обща компетентност са органите, които развиват своята дейност в широк кръг от изп. дейност. Такива са:
МС, Областния Управител, кмета и т.н
Специална компетенция – развива своята дейност в областта на изпълнителната власт, ясно определена от предметните си белези. Според териториялния си обсег на правомощията й, различаваме:
1. Централни органи на изпълнителната власт - действат правно валидно в пространствените граници на страната, както и върху територията върху която се разпростира националния суверенитет, такива са например :
- МС, Министър-председателя, Министрите;
2. Териториални органи на изпълнителната власт - развиват своята дейност в определена част на страната. Техните актове не предвиждат никакво правно действие извън тази част.
- Областни управители, кметове;
Според структурата на органа говорим за:
Колективни и Еднолични органи.
· Колективни органи. Те представляват съвкупност от определени лица, които вземат своите решения на заседания самостоятелно, следователно основния принцип на дейността е принципа на колегиалността. Поради това като синоним на колегиален орган се изпълнява понятието колективен орган. Такива са : МС, държавните комисии и т.н.
· Едноличният орган се състои само от едно поначало физическо лице, ето защо тук действа принципа на единоначалието. Поради това характерен административен акт за еднолични органи е заповедта, докато за колегиалните органи е решението.
Централните органи на изпълнителната власт действат правно валидно на територията на страната. Техните актове пораждат правен ефект върху цялата територия, техният правен статут е конституционно определен в глава 5 на Конституцията. Те са:
Министерския съвет, следователно той е конституционно установен орган. Той е една от най-дълготрайните институции на държавно правната ни история. С оглед на формирането си, той е изборен орган. Избира се от НС по процедура определена в Конституцията. Той е мандатен орган – 4 год. Неговият мандат съвпада с мандата на народните представители. Основанията за предсрочно освобождаване са посочени в Конституцията. С оглед на структурата си, министерският съвет е колегиален орган. Той взема своите решения на заседания, неговата структура и функциониране са дефинирани в протокол за организацията и дейността на МС.
Според компетентността си МС е орган с обща компетентност, правомощията му се класифицират в три различни групи:
1. Правомощия свързани с общата политика на страната, да разработва бюджета и организира неговото изпълнение, да осъществява управление на държавната собственост и т.н.
2. Осъществяване на общото ръководство на външната политика. В тази област той сключва и денонсира международни договори. Предлага за назначаване ръководството на дипломатически представителства и т.н.
3. Определя ръководството на държавната администрация. Ето защо , той е на върха на административната структура. Поради това Конституцията му предоставя правото да отменя , незаконосъобразни или неправомерни актове на министрите (чл. 107 от Конституцията, чл. 20 ал. 6 от закона за администрацията ). За изпълнението на тези свои правомощия МС издава Постановления , Разпореждания и Решения.
- С Постановленията приема правилници и наредби (чл. 45 от Конституцията). Тези актове подлежат на съдебен контрол от ВАС – в 5 членен състав.
Министър - председателят е конституционно установен орган, изборен орган, който се избира от НС по определен от Конституцията ред. Мандатът му съвпада с този на МС. Орган с обща компетенция, а с оглед на структурата си е едноличен орган. Той свиква и председателства заседанията на МС. Министър-председатялят ръководи общата политика на текущата дейност на МС. Той отговаря за дейността на МС пред НС. Правомощията му в случай на отпуск или при отсъствие от страната се изпълняват от зам. министър-председателя, определен от него с писмена заповед.
Министри - избират се от НС по предложение на министър-председателя. Те могат да ръководят отделно министерство. Това е типичното. По предложение обаче на министър-председателя, МС може да включи министри, които не ръководят министерство т.е. „министри без портфейл“. Еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност. Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната поръчка в в определена област на изпълнителната дейност, съобразно своите правомощия. Съобразно чл. 116 от Конституцията, министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Те подлежат на съдебен контрол от ВАС. Началникът на политическия кабинет, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността съставляват политически кабинет. Политическият кабинет няма властнически функции, той е съвещателно – консултативен орган. Работещите в него експерти не са държавни служители. Всички негови лица се освобождават с изтичането на мандата на органа.